5 Р Е Ш Е Н И Е №269 гр. София, 16 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети юни двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 424 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. К. Н., чрез защитника му адв.Н. Д. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 398/2012 по описа на РС – Несебър и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането е посочено, че Н. е осъден задочно, като е узнал за постановената присъда на 17.12.2014 г. в Затвора - [населено място], където е изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му по с друга присъда – № 399/10.07.2012 г. по НОХД № 2216/2012 г. на РС – Варна, потвърдена с Решение № 244/19.09.201 г. по ВНОХД № 1008/2012 г. на ОС – Варна. Посочено е, че след като на 20.04.2012 г. на Н. му е повдигнато обвинение, но в отсъствието на защитник, той не се е укривал, а неявяването му по делото се дължи на нередовното му призоваване. Според защитника районният съд не е провел щателно издирване и неправилно е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия, с което е нарушил правата му. Претендира се искането да бъде уважено, като алтернативно ако съдът приеме, че не са налице основанията за възобновяване поради неучастието на Н. в наказателното производство да счете, че са налице основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, които се изразяват в невръчване на разпореждането на съдията-докладчик за прекратяване на съдебното производство поради допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.Н. поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането по чл.423 ал.1 от НПК е предявено на 05.03.2015 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването /на 17.12.2014 г./ на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 53/16.09.2013 г. по НОХД № 398/2012 г. по описа на РС – Несебър Деян Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „Б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.206 ал.3 вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК Н. е лишен от право да упражнява професията „готвач” за срок от пет години, като в негова тежест са възложени и направените по делото разноски в размер на 104 лв.. Поради липса на протест и жалба присъдата е влязла в сила на 02.10.2013 г.. Видно от приложеното на л. 51 от досъдебното производство постановление, Д. Н. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.206 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „Б” от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. По време на проведения непосредствено след това разпит той изрично е заявил, че не желае разследването да му бъде предявявано. Действително това е станало в отсъствието на защитник, но Н. е отказал такъв на този етап от разследването, като към този момент не са били налице и основанията за задължително участие на защитник по смисъла на чл.94 от НПК. По внесения от прокуратурата обвинителен акт със същото обвинение е образувано НОХД № 398/2012 г. по описа на РС – Несебър. С разпореждане от 08.06.2012 г. съдията–докладчик е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и е прекратил съдебното производство, като е постановил връщане на делото на прокурора. По протест на прокурор от РП – Н. състав на ОС – Бургас е отменил разпореждането на първоинстанционния съд. Още в това производство, а и в последствие пред първонистнационния съд Н. не е бил намерен на посочения от него адрес в [населено място]. На проведеното съдебно заседание на 10.07.2013 г. той е обявен за общодържавно издирване. Въпреки проведените мероприятия по повод телеграма № 856/23.07.2013 г. на РУП – Н. и № 36059/16.10.2012 г. на ГДНСП местонахождението в страната му не е установено, за да бъде призован. На 16.09.2013 г. на Н. е назначен служебен защитник, производството е разгледано по реда на чл.269 ал.3 т.2 от НПК, в отсъствието на подсъдимия, доколкото местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно издирване не е било установено и е приключило с постановената присъда. Посочената хронология дава основание на настоящия състав да приеме, че Д. Н. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чиято досъдебна фаза той е взел участие. Действително той не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството срещу него, но това се е дължало на неговото собствено поведение – посочено е изрично в искането, че от м. май 2013 г. до края на м.септември 2013 г. той е работил и живял в затворен комплекс „Сън Бриз Л.” в [населено място], [община], при това без трудов договор. Същевременно с това по силата на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка" той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което той не се съобразил при съдебното разглеждане на делото. Предвид липсата на уведомяване от негова страна за настъпилата макар и временна промяна в местоживеенето му, съдът приема, че той очевидно е целял да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В този смисъл съдът приема, че неучастието на Н. в съдебната фаза на образуваното наказателно производство е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо него присъда по реда на възобновяването. Ето защо, тъй като не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.1 от НПК искането му за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. В останалата част - относно посочените основания по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, искането е недопустимо, тъй като е просрочено. Присъдата е влязла в сила на 02.10.2013 г., докато искането е депозирано на 05.03.2015 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.421 ал.3 изр.1 от НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. Разпоредбата на чл.421 ал.3 изр.2 от НПК се отнася само за сроковете за възобновяване на наказателното производство по искане на задочно осъден по чл.423 от НПК. Обратното – ако се приеме, че срокът по чл.421 ал.3 изр.2 от НПК се отнася за производството по чл.422 от НПК, би стигнало до поставянето в по-благоприятно положение на задочно осъдените от подсъдимите с изрядно процесуално поведение, което е недопустимо. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение счита, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното производство спрямо осъдения Н., поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. Н. за възобновяване на производството по НОХД № 398/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: