О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 533 София, 26.11.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретар изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 401/2012 година Производството е по член 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от А. И. В. и М. И. В.,чрез пълномощника им адвокат К. М. против определение №100 26 от 05.06.2012г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Б отд.,постановено по гр.д.№628/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 14.11.2011г.,постановено по гр.д.№40594/2011г. по описа на СРС,ГО,24 с.в за прекратяване на производството по делото,като недопустимо. В частната касационна жалба се заявява,че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за правния спор,от значение за развитието на правото и правилното приложение на закона,който е решаван противоречиво от различни състави на ВКС.Според касаторите въпросът е /цитирам/: „Допустим ли е иск по член 124 ал.4 от ГПК за установяване неистинност на един документ и може ли да служи решение по такъв иск като основание за отмяна по член 303 от ГПК.” Касаторите посочват противоречива практика на ВКС по така формулирания въпрос,като се цитират и прилагат: Определение №289/11.11.2008г. по ч.т.д.№269/2008г. по описа на ВКС,ТК,Іотд.,постановено в производство по реда на член 274,ал.3,т.1ГПК,в което даденият отговор на горепосочения правен въпрос е положителен,а въззивният съд е отговорил отрицателно на този въпрос. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение,с което е прекратено производството по делото,образувано по предявен от ищците А. И. В. и М. И. В. против М. А. В. и Р. М. В.,иск с правно основание член 124,ал.4 ГПК,за приемане за установено между страните ,че преписът на удостоверение от 09.06.1948г. е неистински документ с невярно съдържание.Съдът е посочил,че ищците са изложили доводи относно правния си интерес от предявяването на тази претенция,обоснован с това,че процесният документ им е бил противопоставен в производството по предявен иск по член 108 от ЗС по гр.д.№1461/2005г. по описа на СРС,ГО,45с-в,но не е бил оспорен от тях,нито по реда на член 154 ГПК/отм/,нито с отделен иск,докато гражданското дело е било висящо,а доколкото решението по ревандикационния иск било неблагоприятно за тях,с оглед зачитане на документа,за който се твърди,че е неистински/неавтентичен и неверен/,имали възможността да подадат молба за неговата отмяна.Съдът е изложил аргументи,че „надлежния ред” по смисъла на член 303,ал.1т.2 ГПК включва присъда за документно престъпление на наказателния съд или решение по иск по чл.197,ал.4 ГПК/отм/ ,сега чл.124,ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство,като е стигнал до извода,че на ищците следва да бъде отречен правен интерес от търсената защита,тъй като успешното провеждане на иска по член 124,ал.4 ГПК няма да има отношение към основанието за отмяна по член 303,ал.1,т.2 от ГПК,поради което заявената претенция се явява недопустима. Във връзка с наличие на противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос от различни състави на ВКС,за което са наведени аргументи в настоящата частна жалба,е било инициирано предложение за приемане на тълкувателно решение ,съгласно член 292 ГПК ,приключило с приемане на Тълкувателно решение №5 от 14.11.2012г. по тълк.д.№5/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС.Съгласно възприетото в т.3 от същото:недопустим е иск за установяване неистинност на документ по член 124,ал.4,изр.1 ГПК,ако ищецът извежда правния си интерес си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по член 303,ал.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото,по което документът е бил представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по член 193,ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно и законосъобразно,въззивният съд е приел,че за ищците,настоящи касатори, не е налице правен интерес от предявяване на иска по член 124,ал.4 ГПК,тъй като установяването на неистинност на процесния документ,в това производство,с оглед възможността за отмяна на влязлото в законна сила решение,по заявена претенция по член 108 от ЗС,неблагоприятно за тях,при зачитане на този документ,няма отношение към основанието ,предвидено в член 303,ал.1,т.2 ГПК .Това е така,защото общото във всички хипотези,предвидени в разпоредбата на член 303,ал.1,т.2 ГПК е ,че източник за неправилността на решението е извършено престъпление,а процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда,респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по член 124,ал.5 ГПК,в случаите,в които наказателното преследване е изключено,поради някоя от причините,предвидени в НПК.Следователно,след като страната е пропуснала срока по член 193,ал.1 ГПК да оспори противопоставен й документ,както е в настоящия случай,тази възможност е преклудирана,включително по исков ред по член 124,ал.4 изр.1 ГПК. Поради изложеното,обжалваното определение е правилно,постановено в съответствие с изискванията на закона,както и със задължителната практика на ВКС,поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение №100 26 от 05.06.2012г. на Софийски градски съд,ГО,ІV Б въззивен състав,постановено по ч.гр.д.№628/2012г. по описа на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: