Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр.София, 29.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Красимира Медарова при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 527 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. Н. Т. против решение № 59 от 7.03.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 27/2016 г. Подсъдимият твърди, че обжалва решението в частта на наказанието, което счита за неоснователно завишено. Изтъква семейното си положение и необходимостта съпругата му да се грижи сама за четирите им деца, както и съображенията, че изключителните финансови затруднения и заболяването на неговото дете са го принудили да извърши престъплението. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) на подсъдимия Т. поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 66 от 29.12.2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд по н. о. х. д. № 553/2015 г. подсъдимият Ю. Н. Т. е признат за виновен в това, на 3.08.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 192 лева от владението на М. Д. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 59 от 7.03.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 27/2016 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан да е отнел лични документи. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Наказанието на подсъдимия Т., индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, държи сметка за цялата съвкупност от доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, в т. ч. онези, които се извеждат на преден план от жалбоподателя. Съдът в пълна мяра е отчел относителната тежест на признанието още при задържането, което е допринесло за изясняване на обективната истина; ниската стойност на предмета на престъплението; връщането на значителна част от отнетото имущество със съдействието на подсъдимия, тежкото му материално състояние и семейно положение. Именно посочените обстоятелства са мотивирали индивидуализация на наказанието в минималния размер от пет години лишаване от свобода, предвиден в санкцията на чл. 199, ал. 1 НК. Смекчаващите отговорността обстоятелства обаче не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК. На смекчаващите отговорността обстоятелства съдът е противопоставил лошите характеристични данни и многобройни осъждания на подсъдимия, извън обуславящите квалификацията, поради което проявата на по-голяма снизходителност би била несъвместима с целите по чл. 36 НК. Ето защо Върховният касационен съд намира, че наказанието не е явно несправедливо, респ. неоправдано завишено, което да покрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 7.03.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 27/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: