1 Р Е Ш Е Н И Е № 566 ГР. София, 13.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 септември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. Илияна Папазова при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1032/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на МВР / като правоприемник на Национална служба”Полиция” към МВР/ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №3591/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че въпросите: спазил ли е работодателят като субект на дисциплинарна власт съгл. чл.192, ал.1 от КТ задължението си по чл.193, ал.1 от КТ и оттук - налице ли са предпоставките за отмяна на дисциплинарното уволнение на процедурното основание по ал.2, на което се е позовал ГС, са от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Л. С. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, на осн. чл.290,ал.2 от ГПК, като провери правилността на обжалваното решение само по посочените в жалбата основания, намира следното: Въззивният съд е уважил предявените от Л. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. По главния иск - за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата от заеманата при ответника длъжност „паспортист” е приел, че обяснения за извършеното нарушение са поискани от ищцата и получени чрез прекия й ръководител, който не е бил нарочно упълномощен за това с акт на работодателя / по арг. от чл.192, ал.1 от КТ/. Така дисциплинарната процедура не се е развила изцяло пред работодателя или упълномощено от него лице, с което е нарушено правото на защита на служителката. При неизпълненото, според ГС, задължение на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ, уволнението е отменено на осн. ал.2, без спорът да се разглежда по същество. Тези изводи на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС по см. на ТР №1/19.02.10 г. - Р по гр.д. №301/09 г. и по гр.д. №1687/09 г. на трето г.о. на ВКС. В тях се посочва, че обяснения могат да бъдат поискани от работника и приети за работодателя и от друго лице – напр. прекия ръководител, което не е носител на дисциплинарна власт и за това не е необходимо изрично упълномощаване. В този случай от значение е достигането на обясненията до работодателя, за да ги приеме и оцени в дисциплинарната процедура, а не кой е преносител на обясненията или е извършил организационните действия по изискването им. В процесния случай обяснения от служителката – ищца са изискани при възложената от прекия й ръководител – директора на С., проверка за нарушението, чрез извършващата я комисия и дадени писмено на 27.07.07 г.. Прекият ръководител е предложил писмено на 1.08.07 г. на упражняващия дисциплинарната власт орган - директора на НСП, да наложи на ищцата дисциплинарно наказание за установеното нарушение; към предложението са приложени обясненията на ищцата. Работодателят се е запознал с тях, видно от изрично поставената резолюция „запознат” на 3.09.07. Заповедта за дисциплинарното уволнение е от 4.09.07 г. и е връчена на ищцата на 5.10.07 г. Или в случая задължението на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ да поиска и приеме обясненията на работника за дисциплинарното нарушение преди налагане на наказанието е спазено и не е налице основанието по ал.2 за отмяна на уволнението, на което се е позовал ГС. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество, Обжалваното въззивно решение не съдържа мотиви за това и е постановено по реда на чл.196 и сл. от ГПК, отм.. Доводът на ответницата по жалба, че с потвърждаване на първоинстанционния резултат по исковете от въззивния съд са споделени и изложените от първоинстанционния съд мотиви по същество на спора е неоснователен – мотивите на въззивния съд са само процедурни, според изрично посоченото там. ВКС в този състав намира, че при това първо касационно разглеждане на спора не може да се произнесе по съществото му, без то да е разгледано от въззивния съд. Поради изложеното, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр.д. №3591/08 г. от 9.03.09 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: