4 Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 23.01.2015 г. В И М ЕТ О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА..……. и с участието на прокурора …………………………....., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 639 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 617/11.VІІ.2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение въззивното решение № 798/16.V.2012 г. на Пловдивския ОС, ГК, по гр. дело № 877/2012 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност същото да е процесуално недопустим съдебен акт. Оплакванията на касатора длъжник ЕТ Т. Н. Д., действащ с фирмата „Л.-Т. Н.”-гр. Пловдив, са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Пловдивския окръжен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора, редовно призовани, не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията и доводите, наведени в жалбата на ЕТ касатор, а също и становището и съображенията на ответното по касация [фирма] и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение, намира следното: Касационната жалба е основателна макар и по различни от изложените в нея основания: обжалваното въззивно решение страда от порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, т.е. то е процесуално недопустим съдебен акт. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10а от ТР № 4 от 18.VІ.2014 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението /срещу издадената заповед за изпълнение/. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК. Ето защо, при извършената в определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящето дело, констатация, че в процесния случай въпросното възражение на ЕТ Т. Н. Д. е било изрично оттеглено 10 дни преди изтичането на преклузивния 1-месечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК – със заявлението му до заповедния съд от 15.ХІІ.2010 г., процесуални предпоставки за надлежното упражняване на положителния установителен иск на [фирма] не са били налице след посочената дата. С оглед това и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК както атакуваното въззивно решение, така и потвърденото с него първоинстанционно решение на РС-Пловдив по гр. дело № 22173/2010 г., ще следва да бъдат обезсилени и производството по същия положителен установителен иск – прекратено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 798 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 16.V.2012 г., постановено по гр. дело № 877/2012 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 166/16.І.2012 г. на РС-Пловдив, ГК, Х-и с-в, по гр. дело № 22173/2010 г. ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по положителния установителен иск на [фирма]-гр. Пловдив, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу пловдивския едноличен търговец Т. Н. Д., действащ с фирмата „Л.-Т. Н.”, с предмет установяване съществуването на вземане към последния в размер на 12 751.14 лв. (дванадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева и четиринадесет стотинки). О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. V – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК – да заплати на едноличния търговец Т. Н. Д., ЕГН [ЕГН], действащ с фирмата „Л.-Т. Н.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІ, ап. № 6, СУМА в размер на 806.02 лв. (осемстотин и шест лева и две стотинки), представляваща платен от него хонорар на един адвокат за водене на делото в трите съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № 22407/23.ІІІ.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 639 по описа за 2013 г.