2 Р Е Ш Е Н И Е N 156 гр. София 24.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 7805/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. З. Д. Б., Л. Т. С., Р. Т. И., Р. Малинова П., М. М. П., В. Т. М., Г. Т. Н., М. Г. Н., С. Г. Н. , Е. И. Г. и П. Ц. С. чрез пълномощника си адв. М.С. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав от 17.06.2013г. по гр.д.№ 2896/2012г. Ответниците К. С. Т. чрез пълномощника си адв. Воденичарски и П. Б. Г. чрез особения представител по чл.47 ал.6 ГПК адв. П. изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос дали след като вече е установено със сила на пресъдено нещо , че ищците не притежават право на собственост по повод отхвърлен положителен установителен иск за собственост, предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо. По така поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса за предпоставките, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск като е възприето по-широкото тълкуване на правния интерес в смисъл, че той е налице винаги, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При твърдения в исковата молба , че издаването на констативен нотариален акт, с който на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ е признато право на собственост върху идеална част от имот на ответника – бивш ползувател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ , препятства издаването на заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ като завършващ елемент от фактическия състав на реституцията по чл.14 ЗСПЗЗ, се налага извод, че ищците защитават правото си да придобият собствеността / решение № 40 от 11.02.1011г. по гр.д.№ 1385/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 188 от 10.08.2011г. по гр.д.№ 1040/2010г. на В., ІІ г.о./. В този случай предявяването на отрицателен установителен иск не е обусловено от притежанието на собствеността , а е предпоставка тя да бъде придобита. Отхвърлянето на положителен установителен иск за собственост с влязло в сила решение по предходно дело не е пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от същите ищци, защото по двете дела се защитават различни права. Преценката за правния интерес от отрицателния установителен иск следва да бъде направена въз основа на твърденията в исковата молба и съпоставка на защитаваните права с двата иска. По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторите за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд при преценката му за правния интерес от провеждане на отрицателния установителен иск. Ищците са поискали да бъде установено, че ответниците не са собственици на 600/1105 ид.ч. от имот пл.№ 458 к.л. 810/811 в землището на кв. С., м.”Б.” поради това, че първата ищца П. Б. Г. не е била правоимаща по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и не е могла валидно да придобие права върху имота, съответно не е могла да прехвърли правата си на К. С. Т. с договора за дарение , сключен с нот.акт № 165/1997г. Следователно с отрицателния установителен иск , предявен по настоящото дело не се защитава правото на собственост, което още не е възникнало поради неприключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Същевременно отричането на правото на собственост с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1016/2007г. на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав с решаващ мотив, че решението на Поземлената комисия при [община] № 6109 /1999г. не доказва активната материалноправна легитимация на ищците, не отрича, а обосновава правният интерес от установяване, че ответниците не притежават право на собственост върху имота , което е условие, за придобиване на собствеността от ищците. С оглед на изложеното въззивното решение, с което е прието, че искът е недопустим, следва да се отмени поради допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се върне на друг състав на Софийския градски съд за разглеждане на жалбата по същество . Воден от горното Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав от 17.06.2013г. по гр.д.№ 2896/2012г. и Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: