О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41 Гр. София, 14 май 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 220/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на подс. Р. М. И., подадена чрез защитника му – адв. П. М., против разпореждане № 79/30. 01. 2020 год. на съдията-докладчик по в. н. о. х. д. № 134/2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е върната касационната жалба на подсъдимия против постановената по делото въззивна присъда. В частната жалба са изложени както твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, така и такива по съществото на делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект. Разгледана по същество е неоснователна. С въззивна присъда № 3/14. 01.2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 134/2019 год., Окръжен съд – Хасково е отменил първоинстанционния съдебен акт на Районен съд – Харманли в частта му, с която подс. П. Ж. К. е бил осъден за престъпление по чл. 201 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и го е оправдал по това обвинение. Присъдата е изменена в частта, с която подс. Р. М. И. е бил осъден за престъпление по чл. 201 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като същият е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подс. Капитански и е намалено наложеното му наказание. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. За разлика от въззивното производство законодателят е ограничил касационната проверка само до присъдите, решенията и определенията, които са изрично посочени в чл. 346 от НПК. Действително съгласно чл. 346, т. 2 от НПК по касационен ред могат да бъдат атакувани новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер с изключение на тези, с които подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, но законосъобразната интерпретация на цитираната разпоредба изисква тя да не бъде разглеждана изолирано, а само след като бъдат съобразени нормите на чл. 336 и чл. 337 от НПК, визиращи правомощията на въззивния съд и вида на съдебния акт, в който тези правомощия биват обективирани в правния мир. Според първата от тях второстепенният съд се произнася с присъда в три хипотези: когато трябва да оправдае осъден подсъдим; когато трябва да осъди оправдан подсъдим или когато трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление при налично такова обвинение в първата инстанция. Извън приложното поле на чл. 336 от НПК остават случаите на частично оправдаване на подсъдимия за някой или някои от квалифициращите признаци или за част от обема на обвинението и това е така, защото не се пререшава кардинално въпросът за виновността на дееца – той си остава признат за виновен в извършването на престъпление, макар да се стеснява обхватът на отговорността му. В тези случаи се касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление и актът, с който дължи произнасяне въззивният съд, е решение – чл. 337 от НПК. Настоящият казус попада именно в хипотезата на чл. 337 от НПК. Въззивният съд е пререшил въпроса за виновността и наказателната отговорност единствено на подс. П. К. и е приел, че няма основания за цялостно оправдаване на подс. Р. И.. Признаването на последния за невиновен по обвинението за съучастие е логична последица от оправдаването на подс. К. и тъй като не е свързано с противоположни изводи относно участието на И. в инкриминираното деяние и съставомерността на същото, присъдата е изменена в частта, касаеща този подсъдим. В коментираната част съдебният акт има характер на решение, а не на присъда, поради което не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното съдията-докладчик от Окръжен съд – Хасково е направил законосъобразен извод, че касационната жалба на подс. Р. И. е подадена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което разпореждането за връщането и следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до доводите за осъждане на подс. И. по непредявено обвинение и за несъответствие на въззивната присъда с изискванията на чл. 339 от НПК, те касаят съществото на делото и остават извън пределите на производството по чл. 351, ал. 6 от НПК, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по тях. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 79/30. 01. 2020 год. на съдията-докладчик по в. н. о. х. д. № 134/2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е върната касационната жалба на подс. Р. М. И. против постановената по делото въззивна присъда. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: