Р Е Ш Е Н И Е № 307/2012 г. гр. София, 07.01.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 435 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Х. Г.-С., чрез пълномощници адвокатите Й. Г. и Д. П., против въззивното решение от 5.03.2012 год. по гр. д. № 39/2012 год. на Великотърновския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение от 1.11.2011 год. по гр. д. № 3734/2010 год. на Великотърновския районен съд и производството по предявения от касаторката против Т. В. Л. ревандикационен иск е прекратено. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията са за нарушения на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Т. В. Л. оспорва жалбата в представения писмен отговор. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 390 от 2.07.2012 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето по въпроса за последиците за правото на собственост от неизпълнение на задължението на чужденци за прехвърляне на придобитите от тях по наследство земеделски земи е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решаването му предполага изясняване на смисъла на чл. 3, ал. 4, чл. 3б и чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ. По поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: Възможността за придобиването на земеделски земи от чужденци е уредено в ЗСПЗЗ още с обнародването му в ДВ бр. 17/1991 год. – чл. 3, ал. 4 в тази му редакция, предвижда като способ за това само наследяването по закон, както и задължението в тригодишен срок от откриване на наследството те да прехвърлят земята на лицата, имащи право да я притежават – тези по ал. 1. Разширяване в режима на придобиването при условията на международен договор, ратифицириран, обнародван и влязъл в сила и в хипотезите на чл. 3, ал. 4, 5 и 6 ЗСПЗЗ е прието с измененията в ДВ бр. 24/2007 год., когато е приет и чл. 3б /нов/, предвиждащ задължението на чужденците, придобили земеделски земи при наследяване по закон, но които не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. Алинея 2 от същата разпоредба се отнася до лицата по ал. 1, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността да тече от момента на възстановяването им, а ал. 3 предвижда при неспазване на срока по ал. 1 държавата да може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 ЗСПЗЗ. Неизпълнението на това задължение в предвидения срок обаче няма за последица загубване на правото на собственост, тъй като то е абсолютно вещно право и при липса на изрична разпоредба в закона в горния смисъл, такава правна последица не може да се предполага. Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него, поради което и при предвидената в ЗСПЗЗ уредба за възможността на държавата да изкупи земеделските земи, за които е изтекъл предвидения срок за разпореждане от придобилите ги по възстановяване чужденци /при изключенията по чл. 10а, ал. 4 ЗСПЗЗ/, то при липсата на реализиране на тази възможност за изкупуване, правото на собственост на чуждия гражданин не е загубено в полза на държавата, а на още по-голямо основание на трето лице /което би следвало да противопоставя права по отношение на държавата в тази хипотеза/. Предвидената в закона възможност за изкупуване от държавата следва да се тълкува като евентуално ограничение в режима на разпореждането със земеделските земи, но във всяка друга хипотеза чуждият гражданин се легитимира като собственик на възстановените по ЗСПЗЗ земеделски земи, по отношение на които не е проведена процедура по изкупуване от държавата, и като такъв има право да търси защита при нарушаване на правото му срещу всяко трето лице. С оглед на горните съображения по поставения въпрос следва да се приеме за основателна подадената касационна жалба против въззивното решение. Като е приел, че ищцата, като чужд гражданин, поради неизпълнение на задължението си в тригодишния срок от възстановяване на земеделските земи е загубила това си право, поради което и не е процесуално легитимирана да търси неговата защита с предявения ревандикационен иск, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Допуснато е нарушение на материалния закон по изложените по-горе съображения, но делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд не е изложил съображения по съществото на спора, приемайки неправилно принадлежността на спорното право като процесуална предпоставка за допустимост на иска. При новото разглеждане на делото и с оглед изхода му, въззивният съд следва да се произнесе и по направените разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 37 от 5.03.2012 год. по гр. д. № 39/2012 год. на Великотърновския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: