Р Е Ш Е Н И Е № 590 С о ф и я, 15 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 д е к е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2883/2011 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения М. Я. С. от Д., в момента в затвора Стара З., на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 281 от 13.12.2010 г. по НОХД № 237/2010 г. на районен съд-Раднево поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на съдебното производство пред районния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв.П.А. от САК. Гражданският ищец [община], редовно призован, не изпраща процесуален представител и не е взел отношение по искането. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 281 от 13.12.2010 г., постановена по НОХД № 237/2010 г. на районен съд-Р. отговорността на подсъдимите М. Я. С., Н. М. Б. и А. Д. А., тримата от Д., е ангажирана за извършено на 22.05.2010 г. в [населено място], област Стара З. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени на наказание от 6 години лишаване от свобода на подс.С. и по 3 години лишаване от свобода на останалите двама, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия С., при условията на чл.269, ал.3, т.1, 2 и 4, б.”а” от НПК, като присъдата не е била обжалвана от защитниците и останалите подсъдими и е влязла в законна сила на 28.12.2010 г. В искането за възобновяване от осъдения М. С. от 27.10.2011 г. се навежда оплакване за ограничаване на правото му на лично участие по делото в хода на съдебното производство пред Радневския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство пред районния съд. Доводите в искането се доразвиват от служебния защитник адв.А. за наличие и на предпоставките на чл.423, ал.5 от НПК за уважаването му. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423, ал.1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: В искането на осъдения доводите касаят основание за възобновяване на делото по чл.423, ал.1 от НПК заради задочното му осъждане, с което било нарушено правото му на лично участие по делото, като той не бил уведомен за производството пред районния съд и не успял да организира защитата си, а поради оговора на останалите двама осъдени главната вина за стореното била неоснователно прехвърлена върху него и той понесъл несправедливо отговорността за инкриминираното деяние, без да е взел участие в осъществяването му. Досъдебното производство е протекло при участието и на осъдения М.С., привлечен като обвиняем с предявено обвинение по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК още на 27.05.2010 г., като същия ден е бил разпитан и пред съдия. Към този момент са били разпитани и всички свидетели, ангажирани впоследствие от прокурора за доказване на обвинението. Впоследствие, при договорно ангажиран защитник, има последващо предявяване на 19.07.2010 г. на същото обвинение спрямо С., който при всичките му разпити като обвиняем е поддържал изложената първоначално теза за липса на участие от негова страна при осъществяване на инкриминираното деяние и за упражнено му насилие (заплахи) от страна на другите обвинени лица. За образуваното наказателно дело по това обвинение пред районен съд-Раднево М.С. е бил призован редовно на 05.10.2010 г. на посочения от него адрес в Д., с приложен препис от обвинителния акт и указания по чл.254, ал.4 от НПК за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие, при наличие на хипотезите по чл.269 от НПК. В съдебното заседание на 11.10.2010 г. същият не се е явил, като не се е явил и договорно ангажираният му защитник адв.К.Костов. Това е наложило обявяването му за местно и общодържавно издирване и след неколкократно отлагане разглеждането на делото, на 13.12.2010 г. е бил даден ход на същото в отсъствието на подс.М.С. и постановена атакуваната с искането осъдителна и за него присъда. Същата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 28.12.2010 г. В искането, а и от страна на защитата се оспорва редовното призоваване на осъдения С., като по негови твърдения в този период се е намирал извън РБългария, в РГърция. Именно от компетентните органи на тази страна той е бил предаден в изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от районна прокуратура-Р. за изпълнение на постановената осъдителна спрямо него присъда. Или, и от собствените му твърдения става ясно, че той е нарушил задълженията си по постановената спрямо него мярка за неотклонение „подписка” и не е уведомил разследващите органи и прокурора, а след това и съда за промяната на местонахождението му, напуснал е пределите на България и де факто се е укрил, прекъсвайки и контактите си с адв.Костов, видно от отразеното от последния в призовката от 26.10.2010 г. При тези обстоятелства ВКС намира, че не са налице предпоставките на ал.1, изр.2-ро на чл.423 от НПК, включително и в новата редакция, обн.ДВ бр.93/2011 г., в сила от 25.11.2011 г., тъй като след привличане на осъдения М.С. като обвиняем на досъдебното производство и образуване на наказателното дело пред първоинстанционния съд, при осъществена спрямо него процедура по чл.254, ал.4 от НПК, същият не се е явил на съдебното заседание на 05.10.2010 г. без уважителни причини, за което е бил редовно призован, а и след това, като не е бил открит на посочения от него адрес при обявяването му за местно и общодържавно издирване, а е напуснал пределите на страната и се е укрил с цел да избегне отговорността за извършеното от него в съучастие с другите осъдени лица престъпление. При така наведеното в искането основание за възобновяване на делото няма резон да се обсъжда доколко служебно назначеният му защитник е осъществил в пълна мяра правото на защита на интересите му, като се има предвид, при приетите за установени факти (известни му още от досъдебното производство), че именно С. е мотивирал и организирал съучастниците си за осъществяване на кражбата, осигурил е ползваното МПС и го е управлявал по опасен за преследващите го полицаи начин с цел да избегне разкриването и задържането им, което определено характеризира деянието му и като особено дръзко. Не се спори и за миналите му осъждания, много от които групирани като съвкупности от престъпления, но и изтърпени наказания с лишаване от свобода, очертаващи инкриминираното му деяние като опасен рецидив и което е повлияло при определяне на размера на дължимата му се санкция, съвкупно и с укриването му, като демонстрация за дезинтересирането му от делото. Още по-малко има данни той да е бил предаден на българските власти с ангажимент да се възобнови производството по делото, видно от писмо на МВР-ГПУ-П. изх.№ И643/07.10.2011 г., за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.423, ал.5 от НПК. Всичко това предопределя неоснователност на искането му за възобновяване на делото и същото следва да бъде оставено без уважение. Извън наведеното основание по чл.423, ал.1 от НПК няма доводи за нарушения на процесуални правила, на правилното приложение на материалния закон или за явна несправедливост на наложеното му наказание, което очертава обема на инициираната с искането проверка на атакуваната присъда по реда на глава 33 от НПК. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Я. С. от Д., в момента в затвора Стара З., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 281 от 13.12.2010 г., постановена по НОХД № 237/2010 г. на Районен съд-Раднево. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :