2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60637
София, 30.09.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1478 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, представлявано от управителя Ю. Б., чрез юрк. Р. В., против решение № V-233 от 30 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1870/2020 г. по описа на окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 978 от 9 април 2020 г., постановено по гр.д. № 7480/2018 г. по описа на районен съд Бургас, в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД, да заплати на Д. П. А., с адрес в [населено място], сумата от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаването на исковата молба – 18.10.2018 г., изразяващи се в множество физически болки и психически страдания, получени вследствие на трудова злополука от 04.02.2017 г., както и сумата от 6542,50 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консумативи, лекарства, медицински изследвания, потребителски такси, услуги и импланти, вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането. Като трети лица помагачи на страната на касатора са участвали ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил множество допуснати и относими към изхода на спора факти, доказателства и доводи, наведени от касатора и помагачите по делото: свидетелски показания, установяващи даване ход на работата от страна на пострадалия в необезопасена среда и задействане на поредица от събития, довели до злополуката, както и че отговорността по осигуряване на безопасни условия за работа в инсталациите е единствено на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД; пропуснати са част от фактите, установени с техническата експертиза; не са обсъдени косвените доказателства за наличието на евентуален умисъл у ищеца; не е обсъден представеният Правилник за вътрешния трудов ред на касатора; не е обсъдено, че ищецът е нарушил всички вменени му задължения по спазване на технологичните правила и правилата за безопасна работа, както и цялостното поведение на пострадалия, и то в зона с повишена опасност, каквато е работеща инсталация на нефтена рафинерия; не е обсъдено, че не е съществувала каквато и да е причина, възпрепятстваща ищеца да изпълни задълженията си и да спази правилата; не са обсъдени писмените показания на помагачите за допуснатите нарушения; допуснатите нарушения са особено тежки с оглед ръководната длъжност, заемана от ищеца и вменените му задължения по прилагане на правилата за безопасност; не е обсъдено, че ищецът се е върнал на работа още в началото на 2018 г. без нито един процент загуба на работоспособност и без да се налага неговото трудоустрояване; не са обсъдени доводите за неоснователност на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Заявява се, че някои от фактическите изводи, направени от съда, не съответстват на събрания по делото доказателствен материал: събрани са доказателства за наличието на евентуален умисъл у пострадалия при настъпването на злополуката, за допуснати поредица нарушения на технологичните правила и правилата за безопасност на труда, и че помещението е било добре осветено; спекулативно е приетото, че ако откритият отвор е бил означен или преграден, злополуката нямало да настъпи; неправилно е интерпретирана представената оценка на риска като пораждаща задължения само за работодателя, но не и за работника; неправилно е прието, че касаторът е имал правомощия да извършва мероприятия по промишлена безопасност на територията на работещата инсталация. Оспорва се изводът на съда за липса на предпоставки за прилагане на чл. 201, ал. 1 КТ – че наличието на умисъл у пострадалия трябва да се изключва при признаване на злополуката за трудова от компетентния орган, както и че тази хипотеза е приложима само при наличие на пряк умисъл у пострадалия за реализиране на увреждането. Развиват се подробни доводи за наличието на евентуален/косвен умисъл у ищеца. Оспорва се изводът за непроявена от страна на ищеца груба небрежност, тъй като неизпълнението от страна на ръководителя на ремонтната група на вменените му задължения по контрол на приложените мерки по промишлена безопасност, представлява изключително тежко нарушение, а при спазване на задължителния маршрут за движение, злополука не би настъпила; ищецът е осъществил в продължение на целия ден и множество други нарушения, подробно описани, които в една или друга степен са допринесли за настъпването на злополуката. Подчертава се, че допуснатите нарушения като тежест следва да се съобразяват с оглед работната среда, в която са извършени, както и че като ръководител на ремонта, той е бил длъжен да предвиди възможността от пропадане в открит технологичен отвор и да направи всичко зависещо от него да я предотврати. Неправилно съдът отхвърлил възражението за прекомерност на поисканото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като още в началото на 2018 г. ищецът е бил напълно работоспособен, не е освидетелстван от ТЕЛК и не е трудоустрояван (искането за освидетелстване в ТЕЛК е от 15.01.2020 г.). Сочат се доводи за недоказване на претендираните имуществени вреди. Оспорват се изводите на съда за прилагане на чл. 200, ал. 3 КТ, както и за определените възнаграждения за процесуално представителство. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Д. П. А., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба. Третите лица помагачи Я. М. Д., с адрес в [населено място], и С. Р. Г., с адрес в [населено място], представлявани от адв. М.И., в отговор на касационната жалба сочат доводи за нейната основателност. Третите лица помагачи П. В. В., с адрес в [населено място], и Р. М. М., с адрес в [населено място], представлявани от адв. П. В., заемат противното становище, като излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В обжалваното решение съдът съобразява трудово-правните отношения между ищеца и касатора и признатата за трудова злополука от 04.02.2017 г. – ищецът е изпълнявал длъжността „организатор производство“, като с третите лица помагачи В. и М. получил задача за извършване на ремонтни дейности на греблови транспортьор „риклеймър“; в деня на злополуката оператори на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД са извършвали почистване на технологични канали от изпаднала сяра чрез вакуум помпа в предна част на сервизното помещение, в което следвало да се извърши ремонт на машината; за почистването на изпадналата сяра се повдигала скарата на пода, за да може шланга на помпата да влезе в технологичния канал; достъпът до задната част на сервизното помещение се осъществявал през съседно помещение; ищецът и колегите му след обедната почивка се завърнали да довършат ремонта, но вместо да преминат по необходимия маршрут за достъп, поели по прекия път, при което ищецът, гледайки нагоре и обяснявайки детайли по ремонта, паднал в технологичния отвор от височина от около 2,5 м.; колегите на ищеца в писмените си обяснения заявяват, че са видели повдигната скара. Съдът е отрекъл да е налична хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ, тъй като инцидентът е признат за трудова злополука по надлежния ред, което принципно изключвало наличието на умисъл; посочено е, че към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, за приложението на цитираното правило е следвало да се прибави и умисъл за реализиране на самото увреждане, какъвто не е доказан от работодателя. По въпроса допуснато ли е от ищеца съпричиняване при условията на груба небрежност, се възприема неизменното разбиране, че съпричиняване при трудовата злополука е осъществено тогава, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност, но намаляване на отговорността на работодателя има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съдът счита, че събраните по делото доказателства налагат извода, че груба небрежност не е допусната: според оценката на риска на работните места за съответната инсталация, е налице риск от редица механични опасности, сред които и падане от височина или пропадане поради наличие на високо разположени работни места или странични отвори, което сочи завишена степен на задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд; от длъжностната характеристика на ищеца се установява, че е имал задължение да следи и отговаря за спазване на вътрешния трудов ред, за спазване изискванията по трудова злополука и право да спира работния процес при опасност от злополука; според подписано от самия ищец наряд-разрешение, ремонтната бригада е инструктирана, работник на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е удостоверил, че мероприятията по подготовка и оборудване за ремонта са изпълнени, ищецът е удостоверил, че работното място е оборудвано и подготвено, поради което ищецът е следвало да извърши оглед и евентуално да откаже да изпълни ремонтната дейност, ако е констатирал нередност на оборудването и сигурността на работното място; установено е провеждането на инструктаж преди започване на ремонтните дейности. От техническата експертиза, след извършване оглед на място, е установено, че в помещението, в което е извършван ремонтът, е имало указателни табели и стрелки за безопасен маршрут за движение, с поставена на входната врата схема за движение и указателни табели на самите врати; ремонтната група е трябвало да следва маршрута, обозначен по трите врати, през които е следвало да премине, но преди втората врата групата завила надясно и покрай транспортна лента по тесен коридор с решетки на пода достигнала до сервизното помещение, в което е била позиционирана ремонтираната машина; след обедната почивка продължаването на работата е изисквало да се извика оперативен персонал на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, за да бъде задвижена веригата на подлежащите на ремонт части, които да попаднат в ремонтната зона; отворът, в който е пропаднал ищецът, е с размери един метър на един метър и заедно с помпата и маркучите заемат площ от около 4-5 кв.м. и са лесно забележими. Съдът приема, че ищецът е нарушил правилата за безопасност на труда, тъй като не е следвал предварително определения безопасен маршрут на движение според чл. 4.5.5.3 от Правилника за осигуряване на промишлена безопасност, охрана на труда и опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, без това нарушение да може да се квалифицира като груба небрежност, а действията на ищеца се дължат на липса на обикновено внимание, след като по никакъв начин по отклонението на пътя, преминато от бригадата, не са били поставени знаци, предупреждаващи за опасността от пропадане, за наличието на технологични отвори или пък знаци, забраняващи преминаването оттам; безспорен бил фактът на липса на обезопасяване на технологичния отвор по какъвто и да е начин; според свидетелски показания, помещението вътре не е добре осветено и е имало и други случаи, в които отворени решетки по пода не са били обезопасени; свидетелите на инцидента М. и В. също са видели вдигнатата решетка; свидетел сочи, че метални ограждения като парапет има, но те не могат да останат близо до отвора, тъй като при работа на помпата, изсмукваща сярата, се получава много силна вибрация от налягането и решетките се отхвърлят. Съдът не приема за установено, че в момента на пропадането на ищеца в технологичния отвор помпата е работила, което да е правело невъзможно поставянето на метално ограждение, поради което е било налице задължение отвореният канал да бъде обезопасен, за да се предотврати падане, но това не е сторено. Възприето е, че от ищеца са претърпени имуществени вреди в пряка връзка с процесното увреждане – заплащал е разходи, свързани с проследяване състоянието му чрез периодични изследвания, за болничен престой, за консумативи, лекарства, остеосинтезни плаки, латерална заключваща плака, винтове. Посочено е, че представените по делото документи установяват извършените разходи за сума, по-голяма от претендираната от ищеца, поради което претенцията за присъждане на сумата 6542,50 лева е основателна изцяло. От заключението на медицинската експертиза се установява, че в резултат на пропадането в технологичния отвор ищецът е счупил и двете си подбедрици, поставен бил на директна скелетна екстензия, претърпял операция, както и операция поради наличие на мекотъканен дефект в областта на лявата подбедрица, претърпял е операция за отстраняване на метална остеосинтеза, бил е в отпуск по болест продължителен период от време, и към момента на експертното изследване има затруднения при движението, налична е атрофия на мускулатурата на левия крак, оток на лявото коляно, болезненост, болките и страданията са продължили през целия период на оздравителния процес и болките му и понастоящем съществуват и се засилват при промяна на времето; функцията на долните крайници е възстановена, но ищецът се придвижва с помощно средство, като е малка вероятността за пълно възстановяване. За да приеме размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като правилно определен, съдът взема предвид уврежданията, получени вследствие на падането и продължилия по-дълго от обичайното период на възстановяване поради настъпилите в хода на лечението усложнения, установените със свидетелски показания огромни притеснения, че ще загуби единия си крак в резултат на травмата, изпитваните силни болки, туширани постоянно с болкоуспокояващи медикаменти, претърпените болки по време на операциите, продължителното следоперативно възстановяване и скептичната прогноза за възстановяване движението на долните крайници, усещането за непълноценност от невъзможността да се грижи за себе си и семейството си, неприятните изживявания от променения външен вид на крайниците, особено левия. За неоснователно е прието възражението за приспадане на дължимо обезщетение от общественото осигуряване по чл. 200, ал. 3 КТ, тъй като когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудово възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение; само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно неоснователно обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага, но това обезщетение няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза, а в процесния случай такава претенция за пропусната полза не е предявена.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилите изхода на спора въпроси длъжен ли е съдът, при решаване на въпроса относно прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, да обсъди извършените от пострадалия от трудовата злополука поредица нарушения на установените технологични правила и правила за безопасна работа, в контекста на заеманата от него ръководна длъжност и на вменените му задължения не само по изпълнение на тези правила, но и по тяхното прилагане и контрол, и при присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ. Допускането на касационното обжалване намира основанието си в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС според посочените от касатора решение № 159 по гр.д. № 251/2017 г., III г.о., по първия въпрос, и решение № 149 по гр.д. № 4301/2019 г., III г.о., по втория въпрос.
Въпросите, свързани с приложението на чл. 201, ал. 1 КТ (признаването на настъпила злополука за трудова от компетентния орган изключва ли автоматично наличието на умисъл у пострадалия, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС според решение № 111 по гр.д. № 2694/2019 г., IV г.о., и определение № 76 по гр.д. № 2450/2018 г., III г.о., и при настъпила трудова злополука, приложима ли е хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ, при наличието на евентуален/косвен умисъл у пострадалия за реализиране на увреждането, по който също се твърди противоречие с практиката на ВКС според определение № 76 по гр.д. № 2450/2018 г., III г.о., решение № 690 по гр.д. № 657/1988 г., IV г.о.) не водят до допускане на касационното обжалване, тъй като изводите на съда за неоснователност на твърдението на работодателя за приложимост на сочената законова разпоредба за процесния случай не се основават само на посоченото, че признаването на злополуката за трудова по надлежния ред принципно изключва наличието на умисъл, но и на неосъществено от работодателя доказване за наличието на умисъл у ищеца за реализиране на самото увреждане. Ето защо поставените въпроси самостоятелно не са обусловили изхода на спора. По същата причина не води до допускането на касационното обжалване и въпросът достатъчно ли е за доказване на предпоставката по чл. 201, ал. 1 КТ установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства – индиции (косвени доказателства), като например: пострадалият през целия ден осъзнато нарушава всички установени правила за безопасна работа, съзнава възможността с това си поведение да причини опасни последици, и въпреки това осъзнато продължава да нарушава тези правила, без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им, без да има каквато и да било обективна пречка за нарушаването на тези правила и без да разчита на някакви други обстоятелства (обективни или субективни), които да създават у него увереност, че ще ги избегне; помещението е било осветено и двамата му колеги, които са били с него, твърдят, че са видели отвора дори от 20 метра, вещото лице установи, че при влизане в помещението технологичния отвор, заедно с маркучите, които заемат поне 4-5 кв.м. площ са лесно забележими при осветеността на помещението, пострадалият е преминал поне три пъти покрай отвора, в който са били вкарани маркучите, които са препречвали пътя, отворът е бил открит още от сутринта, по който се поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 61 по гр.д. № 4578/2015 г., IV г.о. За пълнота на изложението следва да се посочи, че заявеното от касатора противоречие с акт на ВКС, постановен в процедурата по чл. 288 ГПК, не покрива изискването на закона противоречието да е установено с практика на ВКС, каквато определенията на касационния съд, постановени във фазата на селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, не са, тъй като не е разрешен материалноправен спор.
Множеството въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да извърши преценка на доказателствата по делото за претърпените от ищеца неимуществени и неимуществени вреди, ще бъдат разгледани в касационното производство като доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въпросът за определяне на размера на дължимото от ищеца юрисконсултско възнаграждение предвид размера на отхвърлената част от иска също ще се разгледа в решението по съществото на спора.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 530,85 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-233 от 30 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1870/2020 г. по описа на окръжен съд Бургас.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за преведена по сметка на ВКС държавна такса от 530,85 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за заплатена държавна такса за касационното обжалване делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |