Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 31 март 2021 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 187 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитниците на подсъдимия О. С. О. срещу нова присъда № 260005/14.10.2020г. по ВНОХД № 1113/2020г. на Старозагорски окръжен съд. С атакуваната въззивна присъда е отменена оправдателната такава № 17/06.03.2020г. по НОХД № 26/2020г. на Казанлъшки районен съд. Касаторът претендира за допуснато нарушение на закона и се аргументира с действия на родителите на пострадалата и подсъдимия, на липса и на заживяване на съпружески начала, като оспорва и осъждането за претърпени неимуществени вреди. Иска отмяна на присъдата и оправдаване на дееца, алтернативно се прави искане за наказанието. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на претенцията за нарушен материален закон, твърди, че деянието е доказано по несъмнен начин, като наложеното наказание било справедливо с оглед установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съобразно целите по чл.36 от НК. По отношение на алтернативното искане за наказанието заявява, че не може да бъде разгледано от ВКС. Подс.О., редовно призован, се явява лично , представлява се от защитници, които пледират по жалбата, като я поддържат в двете и алтернативи. Твърди се липса на субективна страна. В заключение подс.О. заявява, че всичко е нормално. При последната си дума подсъдимият моли да се уважи жалбата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 17/06.03.2020г. по НОХД № 26/2020г. на Казанлъшки районен съд подсъдимият О. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК. С атакуваната по касационен ред присъда № 260005/14.10.2020г. по ВНОХД № 1113/2020г. на Старозагорски окръжен съд и по протест на прокурор от Казанлъшката районна прокуратура първоинстанционната е била отменена, като въззивната инстанция е признала подсъдимия О. за виновен в извършване на престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, наложила му е наказание „Пробация“, включваща двете задължителни мерки по чл.42а, ал.2, т.1-ва , вр.ал.1-ва от НК за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати по предявения граждански иск сумата от 5 хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и държавна такса от 200лв., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 хиляди лева като неоснователен. На подсъдимия са възложени в тежест и направените по делото разноски, като въззивната инстанция се е произнесла и по вещественото доказателство. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани лица, каквито са подсъдимият и неговите защитници. След като го разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция не е допуснала претендираното нарушение на материалния закон. Фактите по делото са изследвани с необходимата прецизност и законът е приложен правилно. Нищо по делото не е спорно, а твърдението за наличието или липсата на заживяване на съпружески начала между подсъдимия и пострадалото малолетно лице е правно ирелевантно за изхода му. По безспорен начин по делото е установено съвкуплението между подсъдимия и малолетното лице, поради което деянието се явява съставомерно от обективна, а и от субективна страна. Различията на културната среда не могат да обосноват никаква защитна теза относно съставомерността на деянието, за което подсъдимия носи отговорност. Вярно е, че се е намирал под опеката на родителите си, каквото обстоятелство е налице по отношение и на родителите на пострадалата, но това не прави поведението му лишено от вина. Законът съдържа в себе си защита на безусловно правило за поведение и причината за нарушаването му може да има отражение единствено при отчитането на смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства, но не и да лиши деянието му от признаците на чл.9, ал.1 от НК. Разбира се, в сила е принципът „ Ignorantia iuris neminem excusat“ , доколкото обратното твърдение се въвежда в процеса чрез позоваване на липса на субективна страна. Подобни деяния не могат да бъдат пренебрегвани чрез омаловажаване на степента на обществената им опасност, с оглед етносоциалните различия, поради което и чл.9, ал.2 от НК не е приложим при такъв дял на значимост на обществения интерес. Съвкуплението не се отрича, то е признато от подсъдимия, обаче и доброволно, каквито са доказателствата по делото, е наказуемо именно поради малолетието на пострадалата, обстоятелство, с което е следвало да се съобрази от подсъдимия и родителите му, както и от тези на пострадалата. Справедливо и в съответствие с правилното приложение на наказателния закон е пристъпено към определяне на наказанието. При наличието на производство, проведено при условията на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, наказанието е отмерено съобразно нормата на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.2-ро от НК, определено е снизходително и неговата корекция не се налага, още повече в процесуално невъзможната посока, която се претендира от защитата. И при произнасянето по предявения граждански иск материалния закон е спазен. Очевидно е, че макар социално-битовите и културни условия да са позволявали подобен вид „бракосъчетание“, малолетното лице именно поради това е понесло неимуществени вреди, освен чисто физиологичната и медицинска неприемливост на подобни ранни сексуални контакти. В този аспект напълно удовлетворително са възприети показанията на майката на пострадалото лице Наистина изложеното пожелание за изпращане на детето в чуждо семейство с идеята да не бъде „барано“ поне две лета е в пълно противоречие с действителността, като представлява стремеж за неглижиране на собствената родителска отговорност. Но пък от друга страна няма причина да не се възприеме свидетелстването за болките и страданията на пострадалото лице от този неприемлив, включително и законово, ранен сексуален акт. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на осъдителната присъда, касационният състав намери, че тя следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила новата въззивна и осъдителна присъда № 260005/14.10.2020г. по ВНОХД № 1113/2020г. на Старозагорски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.