5 Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр. София, 07.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4369 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Т. П. от [населено място], приподписана от адв. Н. П., против въззивното решение № 639 от 1 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 4974 от 29 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 7682 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. в частта му за определяне на режим на лични контакти между бащата Д. П. П. от [населено място] с детето М., родено на 9 май 2012 г., бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка от 180 лева, считано една година от предявяването на иска, и е отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 600 лева, оставено е без уважение искането на П. да се даде разрешение за снабдяване със задграничен паспорт за неограничено пътуване в чужбина на детето, с което да се замести съгласието на бащата, и в тежест на ответника са присъдени разноски. С протоколно определение от 7 март 2016 г. производството по иска по чл. 127а от Семейния кодекс е отделено в отделно производство, и по частта на касационната жалба по този иск настоящия съдебен състав ще се произнесе по гр.д. № 1139/2016 г. по описа на ІV г.о., ВКС. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1392 от 7 декември 2015 г., за да се провери съобразен ли е интересът на детето при определените от съда мерки по режима на лични контакти между бащата и детето и издръжката. Според т. ІV ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г., т. ІV, мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители. Съгласно ал. 4 на чл. 59 СК, всички обстоятелства, свързани с определянето на мерките за личните отношения между родителя и детето следва да бъдат преценявани с оглед интересите на детето. Чрез определените марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата. Както текстът на чл. 59, ал. 4 СК, така и постановките на соченото ППВС, не дават изчерпателен списък на формите и начините за осъществяване на личните отношения между родителя и детето. Право на всяко дете, негова естествена необходимост и висш интерес е да общува и с двамата си родители, поради което принципно мерките за лични отношения, и предвид конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В името на правилното развитие на детето във всяка сфера, пълноценното осъществяване на лични контакти между него и родителя, който не е носител на родителската отговорност, следва да бъдат насърчавани и подпомагани както от другия родител, така и от разширения семеен кръг. Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да се задоволят потребностите им по начин, както биха били задоволени ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-голям размер на издръжката, която се определя и съобразно действителните нужди на децата така, че да може да бъде разходвана за цели, присъщи за предназначението й. В разглеждания спор, преценявайки събраните по делото данни въззивният съд приема, че определеният режим на лични отношения с детето (всяка първа и последна събота от месеца от 9 до 18 ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск) е съобразен с възрастта и отношенията между родителя и детето, каквито те са понастоящем. Предвид неустановения размер на доходите на майката и установения такъв на бащата, социално-икономическите условия в страната, нуждите на детето и полагането на грижи само от майката, съдът определя общ размер на необходима издръжка на детето от 300 лева, като 180 лева са определени за заплащане от бащата. След преценка на данните по делото, касационният съд приема, че в интерес на детето е да се определи различен режим на виждане между бащата и детето през лятото, както и да се определи друг размер на дължимата издръжка. По делото се установява, че детето М. е родено на 9 май 2012 г. Не е спорно, че родителите на М. са се разделили на практика няколко дни след сключването на брака им, като бащата е общувал с детето в рамките на няколко виждания от раждането на детето по за няколко часа. Майката оспорва разрешението личните контакти с бащата да се осъществяват за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като се поддържа и че личните контакти следва да се осъществяват в присъствие на майката. Макар по делото да не са представени доказателства за това бащата да е постоянствал в искането да общува с детето по възможни за това начини предвид трайното пребиваване на бащата в чужбина, същевременно не са събрани доказателства за намален родителски капацитет у бащата или за изявено поведение, което поставя в риск здравето или живота на детето. Нито обстоятелството, че бащата е създал връзки с друга жена, нито фактът на спорадичните контакти с детето води до подобен извод, а последните по-скоро следва да се отдадат на антагонистичните отношения между родителите. Предвид възрастта на детето към момента (почти четири години), и с оглед изграждането на идентичност и основни ценностни модели, детето се нуждае от пълноценно общуване с баща си, като за опознаването им първоначално са достатъчни двукратните месечни срещи от по няколко часа (в тази част въззивното решение не е предмет на касационна проверка). Създаването на нормална и здравословна връзка между бащата и детето следва да се подкрепя и насърчава от майката като средство, спомагащо правилното развитие на детето. След създаването на връзка помежду им, нормално е детето да пребивава по-дълго време с баща си, за да получи дължимата и от него любов и грижа, като съответно се посрещне и естествената потребност бащата да общува с детето и да задоволи специфичните емоционални и физически потребности на сина си на съответната възраст. Няма установена по делото причина, която да изисква общуването между бащата и детето да става в присъствието на майката, а редовните контакти между тях ще способстват за по-лесната адаптация и на двамата за по-дълъг период на общуване, за което обаче бащата следва да положи дължимата грижа преди по-дългия период на непосредствено общуване. Касационният съд приема, че при установените по делото факти интересът на детето налага личните контакти между бащата и него да са с продължителност от две седмици през лятото по време, в което майката не ползва платен отпуск, до навършването на детето на петгодишна възраст, след което възможността на бащата да взема детето следва да се определи за месечен период. Бащата представя доказателства за месечен доход от 3673,28 лева (1874,12 евро предвид уредената възможност за 13-та и 14-та заплати) по срочен трудов договор. Няма представени данни за доходите на майката. Предвид възрастта на детето и липсата на обосновка за негови специфични нужди, отчитайки необходимостта от облекло и достатъчна по количество и качество храна, средства за забавления и отдих, както и за посрещане на всички други негови нужди в ежедневието, касационният съд приема, че нуждите на детето могат да бъдат покрити със сумата от 500 лева, от които 350 лева следва да се поемат от бащата. Майката, на свой ред, освен остатъка до определения общ размер на издръжката от 150 лева, допълва и непосредствената ежедневна грижа за здравето и цялостното благополучие на детето. Този размер на издръжката е съобразен с възможностите на бащата и няма отношение към дължимите детски надбавки. Размерът на издръжката на детето за минало време няма основание да бъде променян, предвид нуждите на детето към съответния период. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 639 от 1 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 151/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна в частите му, с които е потвърдено решение № 4974 от 20 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 7682/2013 г. по описа на районния съд в гр. Варна за определяне на режим на лични контакти за един месец през лятото между бащата и детето и за осъждане на бащата Д. П. да заплаща месечна издръжка на детето си от завеждането на иска в размер от 180 лева и е отхвърлен искът до 350 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между Д. П. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], и М. Д. П., Е. [ЕГН], две седмици през лятото за време, през което майката А. Т. П. не е в платен отпуск, до навършването на петгодишна възраст на детето М., след което личните контакти между Д. П. и детето М. да се осъществяват за един месец през лятото за време, през което майката А. П. не е в платен отпуск. ОСЪЖДА Д. П. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплаща на детето си М. Д. П., Е. [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител А. Т. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] месечна издръжка общо от 350,00 (триста и петдесет) лева, считано от 6 август 2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причина, водеща до изменение или прекратяване на издръжката. ПОТВЪРЖДАВА решение № 639 от 1 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 151/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна в частите му, с които е потвърдено решение № 4974 от 20 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 7682/2013 г. по описа на районния съд в гр. Варна за осъждане на Д. П. П. да заплати на детето си М. Д. П. чрез неговата майка и законен представител А. Т. П. месечна издръжка от 180 лева месечно за една година преди предявяването на иска, и за отхвърляне на иска на А. П. бащата на детето Д. П. да заплаща чрез нея като майка и законен представител на детето М. П. от предявяването на иска месечна издръжка над присъдената сума от 350 лева до претендираната от 600 лева. ОСЪЖДА Д. П. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса от 244,80 (двеста четиридесет и четири цяло и осемдесет стотни) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: