Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 15.05.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети фавруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Виолета Петрова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №5650 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. И. Г. и С. И. Г., двамата от [населено място], приподписана от процесуален представител адв.М., срещу решение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№782/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 18.06.2012г. по гр.д.№453/2011г. на Районен съд – С. са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №355 от 07.03.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по релевирания от касатора и уточнен от съда въпрос: „при формиране на извод относно страните по договора кое следва да бъде определящо – дали действителното наименование на страната или фирменото решение и печат”, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата И. С. Л., с процесуален представител адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. срещу И. С. Л. искове за заплащане на сумата 5600лв. – неплатена наемна цена за месеците от септември 2010г. до март 2011г. вкл., по договор за наем на недвижим имот от 01.01.2010г.; на сумата 448лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за посочените месеци и за връщане на отдадения с договора за наем недвижим имот, представляващ кафе-ресторант в [населено място]. Въззивният съд е приел, че ответникът по исковете не е страна по материалното правоотношение. Приел е, че страна по договорното правоотношение за наем е [фирма], по съображения, че видно от съдържанието на договора за наем, в него не е посочен правилно само видът на търговеца; посочени са обаче фирмата на събирателното дружество, седалището и адресът на управление, представляващото го физическо лице и решението и фирменото дело, по което е ригстрирано, които индивидуализиращи белези съвпадат със същите белези на [фирма], представлявано от И. Л.. В договора е отразено, че И. Л. го сключва в качеството му на собственик и представляващ посочения търговец, от което е направен извод, че го сключва като законен представител на юридическо лице. В договора върху подписа на наемател е поставен печат на КФ”С. У.”, което въззивният съд е приел за индиция, че И. Л. е сключил процесния договор като законен представител на събирателното дружество. Решението е неправилно. В случая договорът за наем е сключен от наемател–търговец, в това му качество и предназначението на наетата вещ е за ползването й за обслужване предмета му на търговска дейност. Представляващ и предприятието на едноличния търговец и събирателното дружество е И. С. Л., който е подписал договора от името на наемателя. Установено е, че държането на наетия имот е било предавено на И. Л. и че имотът е ползван по предназначението му – за кафе-ресторант. В тежест на ответника е било до докаже възражението си и да установи приходите от дейността дали са отчетоводявани за предприятието на едноличния търговец или за събирателното дружество – и в двата случая това би имало значение за разчетите между тях и не би имало значение за ищците–наемодатели, за които валидно е била идентификацията на търговеца в титулната част на договора, както и обстоятелството, че е подписан от оправомощено лице. Поставянето от търговеца-физическо лице на печата на друго дружество, което също представлява, не променя страната по сделката. Неоснователен е доводът на ответника по иска, че не са породени нови наемни отношения, по съображения, че страните са обвързани със сключения между наследодателката на ищците и събирателното дружество договор от 2001г. за срок от 10 години. Както се посочи, макар и за същата наета вещ, сключеният с наследодателката В. Г. договор за наем е с наемател - събирателното дружество. В. Г. през 1997г. е дарила имота на децата си – ищците, като прехвърлителката е запазила вещното право на ползване върху обекта. Като нейни законни наследници, след смъртта й ищците са били обвързани от договора. Той обаче е прекратен по взаимно съгласие на страните със сключване на нов договор за наем с И. Л., представляващ и предприятието на едноличния търговец и събирателното дружество. Няма спор, че към този момент наетата вещ е в държане на наемателя на друго основание, в който случай за наемодателя не възниква задължение за предаване на вещта. По делото е установено ползването на наетата вещ от ответника по иска през исковия период, със събраните гласни доказателства. Процесният договор е сключен за срок от една година от датата на подписването му. Ползването е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя след изтичане на срока, поради което и на основание чл.13, ал.2 от договора и чл.236, ал.1 ЗЗД договорът за наем се е превърнал в безсрочен и наемателят дължи заплащане на договорената наемна цена в размер на 800лв. месечно за исковия период в размер на сумата 5600лв. Наемният договор е прекратен едностранно от ищците-наемодатели с подаване на иковата молба по чл.233 ЗЗД, която има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 ЗЗД /решение по т.д.№753/2008г. на ВКС, ІІт.о./, поради неизпълнение на задълженито за плащане на наемната цена за исковия период. Поради това предявеният иск с правно осноавние 233, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на наетия имот е основателен. Основателен е и искът за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД, вр. чл.16 от договора за наем, до размера 448лв., до който размер следва да бъде намален размера на неустойката поради прекомерност /в чл.16 е уговорена неустойка за забавено плащане на наемната цена с повече от един месец в размер на 2% от дължимата сума за всеки просрочен ден/ до 2% от дължимата наемна цена, т.е. 16лв. месечно, отчитайка действителния размер на вредите, който следва да бъде приет, че е размерът на законната лихва, тъй като не е установено от неизпълнението да са предвиждани или настъпили необичайни вреди - решение по гр.д.№771/2010г. на ВКС, ІVг.о./, предвид уговаряния размер на неустойка при договори от същия вид /решение по т.д.№589/2008г. на ВКС, ІІт.о./. Доводите на ответника, че не дължи неустойка поради приетото в тълкувателно решение №7/2013 от 13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, са неоснователни, тъй като не кореспондират със съдържанието му – в мотивите на търтувателното дело е прието, че в хипотеза на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва; съответно кредиторът ще може да търси неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило за в бъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и исковете да се уважат, искът за неустовка – до намаления размер. С оглед изхода на делото на В. Г. и С. Г. следва да се присъдетя направените разноски в размер на общо 1696,48лв. /от които 592,48лв. – за първата инстанция, за въззивната инстанция – не са представени доказателства за извършени разноски, за касационната инстанция - в размер на 1094лв./. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№782/2012г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 18.06.2012г. по гр.д.№453/2011г. на Районен съд – Сандански са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, последния – до размер на 448лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА И. С. Л. от [населено място], [улица], да заплати на В. И. Г. с [ЕГН] и С. И. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], сумата 5600лв., представляваща наемна цена за месеците от месец септември 2010г. до месец март 2011г. включително по договор за наем на недвижим имот от 01.01.2010г., както и сумата 448лв., представляваща неустойка за забавено плащане на наемната цена за месеците месец септември 2010г. до месец март 2011г. включително по договор за наем на недвижим имот от 01.01.2010г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 01.04.2011г. до окончалното й изплащане. ОСЪЖДА И. С. Л. от [населено място], [улица], да освободи и върне на В. И. Г. с [ЕГН] и С. И. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], недвижим имот, представляващ кафе-ресторант в [населено място], [улица], №73. ОСЪЖДА И. С. Л. от [населено място], [улица], да заплати на В. И. Г. с [ЕГН] и С. И. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], сумата 1696,48лв. - разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: