Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София,01.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1001 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Алпенринд“ Гмбх, Австрия, срещу решение №314 от 04.02.2020г. по т.д.№394/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено разпореждане №5166/28.11.2019г. по гр.д.№245/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна предявената от касационния жалбоподател молба за издаване на изпълнителен лист срещу "Харис транс" ЕООД, [населено място], за присъдени с европейска заповед за плащане суми: 56078,60 евро, представляваща дължима и неплатена главница, ведно със законната лихва от 9,20% на годишна база, считано от 09.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2478,88 евро разноски, направени за издаване на заповедта, и 50 лева, представляващи държавна такса по издаването на изпълнителния лист. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съществено и грубо противоречи на обективната действителност, а също и поради нарушение на правилата на формалната логика. Поддържа също, че въззивният съд е нарушил задължението си да обсъди в решението поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. Претендира присъждане на разноските за трите инстанции. Ответникът по касация „Харис Транс“ ЕООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството е образувано по молба на „Алпенринд“ Гмбх, Австрия, за издаване на изпълнителен лист срещу „Харис Транс“ ЕООД, [населено място], въз основа на европейска заповед за плащане, издадена от Районния съд по търговски дела във Виена, Австрия по дело №008015 EuM 1321/19z за сумата от 56 078,60 евро, ведно с лихва за забава в размер на 9,20% на годишна база, считано от 09.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 2 478,88 евро, представляваща разноски за издаването на заповедта, както и 50 лв., представляващи държавна такса по издаване на изпълнителен лист. За да отхвърли молбата като неоснователна, Благоевградски окръжен съд е изложил съображения, че европейската заповед за плащане е нередовна от външна страна и не удостоверява вземанията, за които се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като представените по делото формуляр "Д" и декларация за изпълняемост не съдържат задължителни реквизити - в тях не са посочени размер на главницата по вземането, лихвата и срокът, за който тя се претендира, както и размер на разноските. С оглед на това съдът е приел, че представеният по делото формуляр не носи белезите на соченото от молителя европейско изпълнително основание. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че към молбата на въззивника за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, не е представен оригинал на формуляр Д – приложение V от Регламент /ЕО/ №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, с който компетентният съд /районен съд по търговски дела във Виена, Австрия/ да се е произнесъл позитивно по молбата за издаване на заповедта. Посочил е, че към молбата са представени формулярите А, Е и Ж, включително с превод на български, както и превод на български на формуляр Д, но не и самият оригинал на формуляр Д. С определение №60611/11.11.2021г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, изразяваща в очевидна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд - констатация за липса на документ, който е представен по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Основателни са доводите на касатора относно очевидната необоснованост на решението на въззивния съд. Производството по издаване на европейска заповед за плащане, уредено в Регламент (ЕО) №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане има за цел да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане. Именно с цел да се гарантира бързината и достъпността на посочената процедура, същата е формализирана, като както процесуалните действия на молителя (ищеца), така и тези на съда, следва да бъдат обективирани в стандартизирани формуляри, съставляващи приложения към Регламент №1896/2006. Такива са: сезиращият съда формуляр "А", който обективира молбата за издаване на европейска заповед за плащане и следва да съдържа предписаните от чл.7, т.2 от Регламента реквизити, включително и стойността на вземането - главницата, а, където е приложимо, и лихвата, договорните неустойки и разходите (б. "б"); формуляр "Б", с който съдът предоставя на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата, ако тя не отговаря на изискванията на чл.7 и му определя срок за това (чл. 9 от Регламента); формуляр "В", с който, ако изискванията по чл.8 от Регламента са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява ищеца и го поканва да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и го уведомява за последиците на неговото решение; формуляр "Г", с който съдът отхвърля молбата (чл.11 от Регламента); формуляр "Д", с който съдът издаване европейска заповед за плащане, в случай, че са изпълнени изискванията на чл.8 от Регламента (чл.12 от Регламента). Всеки от формулярите е обозначен като приложение към Регламента с римска цифра, както и със съответната по ред буква от азбуката на държавата членка, на чийто език е съставен формулярът. В българската версия на Регламент (ЕО)№1896/2006, поредността на всяка буква от българската азбука, с която формулярите са обозначени, съответства на поредността на формуляра в поредицата от приложения, като буква „Д“ съответства на петия по ред от формулярите. В немската азбука буква „D“ е четвърта буква от азбуката, съответно в немската версия на Регламента тази буква съответства на четвъртия по ред формуляр, а петата буква „Е“ съответства на петия по ред /Приложение V/. Въззивният съд, преценявайки представения по делото в оригинал формуляр – Приложение V, с който Районен съд по търговски дела във Виена, Австрия, се е произнесъл по молбата за издаване на заповедта, е възприел отбелязаната в същия буква Е и погрешно е приел, че се касае за формуляр Е от приложенията в българския превод на Регламента, без да съобрази, че в немската азбука „Е“ е петата по ред буква и тя съответства на петото приложение към Регламента. Разликата между буквите, с които се означават формулярите на официалния език на държавата по произход и на държавата по привеждане в изпълнение, не се отразява на тяхната поредност, както и на съдържанието им. Неправилно въззивният съд е приел, че по делото има само превод на български на формуляр „Д“. За превода на български език е използван петият формуляр към българската версия на Регламента /формуляр „Д“/, като в този формуляр е попълнен превод на български на съдържанието на оригиналния формуляр, издаден от австрийския съд. Тази грешка при преценката на представените писмени доказателства, се установява от съдържанието на същите, но е видна и от текста на мотивите на самия обжалван акт, поради което попада в приложното поле на релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Наред с това обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по точно разпоредбите на чл.627, ал.2 от ГПК и чл.623, ал.6 от ГПК, С разпореждането по чл. 627, ал.2 от ГПК, съдът не се произнася по молба за допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение, а по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане. Европейските заповеди за плащане, издадени по реда на Регламент (ЕО) №1896/2006, както и актовете, съставляващи европейско изпълнително основание за безспорно вземане съгласно Регламент (ЕО) №805/2004 и решенията, постановени по реда на европейската процедура за искове с малък материален интерес по Регламент (ЕО) №861/2007, са актове, които се изпълняват без нарочно производство и попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.404, т.2 от ГПК. За обжалването на актовете по чл.404, т.2 от ГПК по силата на препращащите норми на чл.624 а, ал.2 от ГПК и чл.627, ал.2 от ГПК се прилага разпоредбата на чл.623, ал.6 от ГПК, с която законодателят е въвел специална функционална подсъдност пред Софийски апелативен съд, а постановените актове е приравнил на съдебни решения, подлежащи на обжалване по общия исков ред. Относно вида на производството по чл.623, ал.6 от ГПК е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 230 от 29.05.2017г. по т. д. №2055/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. В същото е прието, че съгласно чл.624 ал.1 ГПК / в ред. преди изменението ДВ, бр.42/2018г./ по молба на кредитора, след преценка за спазване на съответните изисквания в Регламент /ЕО/ 805/2004, местно компетентният окръжен съд с разпореждане уважава или отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист. Проверката се осъществява по правилата на чл.406 от ГПК и е формална. По отношение на обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, установеното в чл.624, ал.2 от ГПК / сега чл.624 а, ал.2 от ГПК, ред. ДВ, бр.42/2018г./ вр. чл.623, ал.6 и чл.407, ал.3 от ГПК се отклонява от общите правила на чл.407 ал.1 от ГПК, като предвижда това да става по реда на въззивното обжалване на решенията, пред Софийския апелативен съд. За обжалването се прилагат правилата на Глава „Двадесета” от ГПК, но при отчитане на засиленото служебно начало, характерно за производството по издаване на изпълнителен лист. Във въззивното производство /двустранно, спорно, с провеждане на публично заседание/ при упражняване на служебните си правомощия, съдът задължително уведомява страните за поведението, което дължи извън диспозитивното начало в процеса, както и дава указания за събирането на доказателства, необходими за извършване на служебната му преценка, по аргумент от ТР №1/2013 г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС. Дадените разрешения относно реда за обжалване на разпореждането по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане, са приложими и към реда за обжалване на разпореждането на компетентния първоинстанционен съд по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, тъй като и двата акта съставляват основания за издаване на изпълнителен лист по чл.404, т.2 от ГПК. С оглед изложеното е налице и касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. С оглед провеждането на производството без участието на ответника по молбата, делото следва да бъде върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК за ново разглеждане от друг състав на същия съд в открито съдебно заседание с призоваване на двете страни, след връчване на препис от въззивната жалба на ответника по молбата. На основание чл.294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №314 от 04.02.2020г. по т.д.№394/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.