Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.369

 

гр. София.,27.04. 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

   

при секретар Ан. Петрова  

изслуша докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1599 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.

Постъпила е молба от Ю. С. Д., Н. С. Д. и Й. И. Д. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение № 37 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 626/07 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 27.04.2007 г. по гр. д. № 99/06 г. на Районен съд гр. С.. Т. решение молителите считат за неправилно и молят за отмяната му поради открито ново писмено доказателство.

Ответникът по молбата Е. Н. К. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение.

Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК.

ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното:

Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. За съществуването на новите доказателства страната трябва да не е знаела, или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа.

Видно е от данните по делото, че страните имат общи наследодатели А. Д. , починал през 1956 г. и съпруга М, починала през 1980 г. От брака си те имали син Н. Д. , починал през 1991 г. и оставил за наследници съпруга В, син С. и дъщеря Е. /ответник по молбата/. С. починал през 1982 г. и оставил за наследници съпруга Й синове Н. и Ю. /молители/. Съдът приел че през 1982 г., по време на брака си с В. , Н. Д. бил признат за собственик по наследство и давност на процесния имот. През 1994 г. Василена продала на В. К. собствените си 4/6 ид. ч. от УПИ * в кв. 41 по плана на с. Г. заедно с намиращата се в него полумасивна сграда, които той заменил с Е. К. Изложени са мотиви, че към момента на смъртта на А. Д. същият не е притежавал титул за собственост на имота и нямало доказателства че е придобил същия по давност, а и не са се позовали на такава.

С молбата за отмяна е представено ново писмено доказателство - партида № 8 от имотен регистър за периода 1929 - 1936 г. от което е видно, че А. Д. е декларирал 940 кв. м. незастроено дворно място с 60 кв. м. паянтова къща собственик на дворно място с къща.

Като съобрази изложеното в молбата и представеното доказателство ВКС намира, че е налице основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК за отмяна на решението. По време на процеса молителите са твърдели че имотът е бил собственост на А. Д. и на М. Д. , но не са могли да представят доказателство за това, тъй като, видно от представеното писмо на Община гр. С.. На лице е обективна невъзможност за молителите да се снабдят с твърдяното доказателство, поради което молбата за отмяна е основателна и следва да се уважи, като се даде възможност на съда да обсъди правата на страните с оглед на новото доказателство.

Водим от горното и на основание чл. 307 ал. 3 ГПК, ВКС

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК решение № 37 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 626/07 г. на Софийски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: