4 решение по гр.д.№ 5654 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 20.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5654 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. С определение № 701 от 22.12.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 24 от 09.01.2013 г. по в.гр.д.№ 1657 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав само в частта му, с която е било обезсилено решение № 638 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 9502 от 2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. Д. И. е била осъдена да заплати на С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. по 5927 лв. на всеки от тях, представляващи стойността на разполагаемата част от наследството на С. И. и е прекратено делото в тази част. Касационното обжалване на решението в тази част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирано противоречие с решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д.№ 240 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на ГПК /отм./ по въпроса: необходимо ли е нарочно искане от страна на наследника по закон, за да бъде върнат подареният имот в наследството и за да бъде осъден наследникът по закон да заплати на надарените размера на разполагаемата част от наследството. По този въпрос в решението на ВКС е прието, че когато са налице условията на закона заветникът или надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част паричната равностойност на тази запазена част, без да е необходимо заплащането на тази сума да е било изрично поискано. И обратно, когато са налице условията на закона завещаният или подареният имот да бъде върнат в наследството, съдът следва да осъди наследника по закон, чиято запазена част от наследството се възстановява, да заплати на заветника или на надарения стойността на разполагаемата част от наследството /чл.36, ал.1 ЗН/. В обжалваното решение е прието обратното: че решението на първоинстанционния съд в частта му за осъждане на наследницата със запазена част да заплати на наследниците на надарения М. К. стойността на разполагаемата част от наследството е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, тъй като от страна на наследницата със запазена част нямало направено искане за заплащане на тази сума. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в решението на ВКС поради следното: Искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде предявено от наследник със запазена част с иск или с възражение в рамките на делбен процес, както и самостоятелно. Когато съдът е бил сезиран с такова искане, той е длъжен не само да установи дали запазената част от наследството на предявилия искането е нарушена с извършения завет или дарение /като прецени дали стойността на завещания или дарен имот превишава стойността на запазената част от наследството/, но и ако установи, че запазената част е нарушена- да извърши възстановяването й по предвидения в Закона за наследството императивен ред: 1. Ако предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или дарения имот, пресметната съгласно чл.31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, съдът е длъжен да върне завещания или подарен имот изцяло в наследството, а да осъди наследника със запазена част да заплати на заветника или на дарения стойността на разполагаемата част от наследството /чл.36, ал.1, изр.1 ЗН/ или 2. Ако стойността на имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, по искане на заветника или на надарения имотът може да бъде задържан, като в този случай съдът е длъжен да осъди заветника или надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от наследството по цени по време на намаляването /чл.36, ал.1, изр.2 ЗН/. И в двата случая, обаче, за да бъдат присъдени горепосочените суми, не е нужно, нито наследникът със запазена част, нито заветникът или надареният, да са направили искане за присъждане на тези суми, тъй като присъждането им е част от предвидения в ЗН начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството, с което искане съдът вече е бил сезиран. Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос обжалваното решение в частта, с която е било обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която наследницата със запазена част В. Д. И. е била осъдена да заплати на наследниците на надарения М. Т. К.- С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. по 5 927 лв. на всеки от тях, представляващи стойността на разполагаемата част от наследството на наследодателката С. И., поради това, че липсвало искане на В. И. в този смисъл, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага извършване на нови или повтаряне на процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на спора: С решението на първоинстанционния съд със сила на пресъдено нещо между страните е признато, че извършеното от С. И. в полза на М. К. дарение на 1/2 ид.ч. от апартамент нарушава запазената част от наследството на наследницата В. И. и поради това, че стойността на дарената 1/2 ид.ч. от апартамента надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част от наследството, тази част от апартамента е върната в наследството на С. И. /решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в тези негови части, е влязло в сила, тъй като в тази част не е допуснато до касационно обжалване/. Поради това и на основание чл.36, ал.1, изр.1 ЗН наследницата със запазена част В. И. следва да бъде осъдена да заплати на наследниците на надарения М. Т. К. /С. К., Т. К. и С. К./ стойността на разполагаемата част от наследството на С. И. по цени към момента на намаляването. От приетите по делото заключения на тройната експертиза и единичните експертизи на вещите лица С. и М. се установява, че стойността на притежаваните от наследодателката С. И. имоти и стойността на подарената 1/2 ид.ч. от апартамента, която е върната в наследството, към момента на намалението възлизат общо на 53343 лв.: 50 525 лв., представляваща стойността на 1/2 ид.ч. от подарения апартамент + 1 512 лв., представляваща стойността на притежаваната от С. И. 1/6 ид.ч. от земеделски земи + 1306 лв., представляваща стойността на притежаваните от И. 4/6 ид.ч. от движими вещи. При оставени след смъртта й наследници на двете й деца /дъщеря на починалата дъщеря Д. Т. К.- В. И. и деца на починалия й син М. Т. К.- Т. К. и С. К./, съгласно чл.28, ал.2 и чл.29, ал.1 ЗН разполагаемата част от наследството на С. И. е 1/3. По цени по време на намалението стойността на тази разполагаема част е 17 781 лв. /1/3 от 53 343 лв./ Поради това и на основание чл.36, ал.1, изр.1 ЗН наследницата със запазена част В. И. следва да бъде осъдена да заплати на наследниците на надарения М. Т. /С. К., Т. К. и С. К./ общо сумата 17 781 лв., или по 5 927 лв. на всеки от тях. Предвид изхода на спора следва да бъде отменено решението на въззивния съд и в частта за присъдените на В. И. разноски, като вместо това с настоящото решение на страните не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. Всяка от страните следва да поеме направените от нея разноски пред въззивния съд с оглед на това, че и двете подадени от тях въззивни жалби, по които е образувано въззивното производство, са били неоснователни. На основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК В. И. дължи на касаторите К. направените от тях разноски за държавна такса по делото пред ВКС: 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 355,62 лв. държавна такса да разглеждане на касационната жалба. От направените от касаторите К. разноски за адвокат пред ВКС в размер на 900 лв., В. И. следва да бъде осъдена да им заплати само 300 лв., предвид частичната неоснователност на касационната жалба на К. /касационното обжалване е допуснато само в една част/ и предвид прекомерността на уговореното адвокатско възнаграждение. Или общо В. И. следва да бъде осъдена да плати разноски в размер на 685,62 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 24 от 09.01.2013 г. по в.гр.д.№ 1657 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, четиринадесети съдебен състав В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 638 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 9502 от 2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. Д. И. е била осъдена да заплати на С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. по 5927 лв. на всеки от тях, представляващи стойността на разполагаемата част от наследството на С. И. и е прекратено делото в тази част, КАКТО И В ЧАСТТА за присъдените от Пловдивския окръжен съд на В. Д. И. разноски И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: . ОСЪЖДА В. Д. И. от [населено място],[жк], вх.В, ет.3, ап.13 да заплати на С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. и тримата от [населено място], [улица] на основание чл.36, ал.1, изр.1 от Закона за наследството по 5 927 лв. /пет хиляди деветстотин двадесет и седем лева/ на всеки от тях, представляващи общо стойността на разполагаемата част от наследството на С. С. И.. ОСЪЖДА В. Д. И. с горепосочения адрес да заплати на С. Д. К., С. М. К. и Т. М. К. на основание чл.78 ГПК сумата 685,62 лв. /шестстотин и осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.