Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 04 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 375/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК по касационен протест и касационна жалба на частните обвинители К. С. П. и Л. Г. П. против определение от 18.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 323/2018 г. от Апелативен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК е спряно наказателното производство. В протеста се изтъква, че съдът незаконосъобразно е спрял наказателното производство. Мотивира становище, че принципът ne bis in idem е неприложим, тъй като проведената административнонаказателна процедура срещу подсъдимия В. Н. не е с наказателен характер. Сочи се още, че фактите, предмет на административното производство, са различни от тези, инкриминирани с обвинителния акт. Отправеното искане е за отмяна на постановеното определение. В жалбата на частните обвинители К. и Л. П. също се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Сочи се, че съдът декларативно е приел идентичност на фактите по двете производства, без да съобрази данните по делото. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста и пледира за неговото уважаване и изразява становище за основателност на жалбата, подадена от името на частните обвинители. Повереникът на частните обвинители К. и Л. П. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Останалите страни, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по протеста и жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Производството по делото е образувано по обвинителен акт срещу Н. Л. Ч., В. С. Н. и П. Ц. Ц. за извършено от тях на 18. 05.2011 г. престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. С присъда № 14/07.04.2017 г., постановена по НОХД № 602/2015 г. от Окръжен съд – Плевен, подсъдимите са оправдани по обвинението им за независимо съпричиняване на смъртта на В. К. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строителномонтажни (земни) работи, представляваща източник на повишена опасност. Присъда е потвърдена с решение № 264/20.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 251/2017 г. от Апелативния съд – Велико Търново. По протест на прокурора и жалба на частните обвинители е било образувано н.д. № 64/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ н.о., като с решение № 73/27.08.2018 г. въззивният съдебен акт е отменен в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимите Ч. и Н. и делото е върнато за ново разглеждане на апелативния съд. В касационното решение, освен друго, в пункт 4, е направена и констатация, че въззивният съд е приобщил преписи от наказателни постановления, издадени от административно - наказващ орган, но не е взел отношение по тях и така е оставил нерешен въпроса дали препятстват провеждането на наказателното производство, на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ (Конвенцията) и чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. В тази връзка е отбелязано, че с наказателно постановление № 15-1500869 от 17.06.2011 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] на подсъдимия В. Н. е наложено административно наказание глоба за допуснато от него нарушение на чл. 26, т. 4 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително – монтажни работи. (Наредба № 2/2004 г.). Същата законова разпоредба е инкриминирана за нарушено правило, към което препраща бланкетния състав на чл. 123 от НК. Отправен е упрек към въззивния съд, че не е взел отношение дали са налице признаците „idem” и „bis” между двете производства. Касационният състав е указал на въззивния съд да вземе отношение по въпроса дали административното производство е с характер на наказателно такова, по смисъла на тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС С оглед резултата от направената преценка, новият съдебен състав да продължи разглеждането на делото, ако административното производство не е с наказателен характер, или да предприеме необходимите стъпки за преодоляване на последиците от (вероятно) нарушената забрана на ne bis in idem, посредством уредените в чл. 24, ал.1, т. 8а от НПК, чл. 24, ал.4 от НПК и чл. 25, т. 5 от НПК процесуални средства. След отменителното решение е образувано ВНОХД № 323/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С определение от 14.09.2018 г., постановено в закрито заседание, въззивният съд е спрял производството по делото и е дал възможност на Окръжна прокуратура – Плевен да поиска възобновяване на административнонаказателното производство. Срещу така постановения въззивен съдебен акт е подаден касационен протест, по който е образувано н.д. № 1079/2018 г. по описа на ВКС, ІІ н.о. С постановеното по делото решение № 271/ 13.12.2018 г. определението за спиране е било отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационният състав е приел, че е допуснато процесуално нарушение, довело до съществено ограничаване правата на страните, тъй като атакуваното определение е постановено в закрито заседание, поради което го е отменил и върнал делото за надлежно произнасяне по предпоставките за приложението на чл. 25 от НПК. Въззивният съд е насрочил разпоредително заседание с призоваване на страните и на 18.02.2019 г. е постановил атакувания сега съдебен акт. ІІ. Преди всичко следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя отразеното разбиране, застъпено в предходното отменително решение № 271/ 13.12.2018 г., а именно, че предпоставките за спиране и прекратяване на производството са идентични, поради което становището на касационната инстанция във връзка с тях следва да бъде изразено след произнасянето на въззивния съд с акт, ползващ се със стабилитет. В противен случай въпросът за наличието на предпоставките за прекратяване на производството би бил предрешен. Определението, с което производство по ВНОХД № 323/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е спряно на основание чл. 25, ал.1, т. 5 от НПК, е постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК. В постановения съдебен акт съдът е заявил, че взема предвид указанията, дадени с цитираните по – горе решения на касационната инстанция, но прегледът на мотивите не разкрива съобразяване със съществените въпроси, върху които са акцентирали касационните състави, имащи отношение към приложението на чл. 25, ал.1, т. 5 от НПК, както и със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г., ОСНК (ТРОСНК № 3/2015 г.). Проверяваният сега съдебен акт почти буквално възпроизвежда съдържанието на предходно постановеното определение, но не това е съществено. Принципът ne bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер. В атакуваното определение е посочено, че е издадено цитираното наказателно постановление, но въпросът за „окончателния му характер” не е бил на вниманието на съдебния състав. Може само да се предполага, че липсата на изрично обосноваване в този аспект се дължи на това, че наказателното постановление е издадено далеч назад във времето и връчено на подсъдимия Н. на 20.06.2011 г, видно от отбелязването върху копието на приложеното постановление. Все пак съдът е дължал аргументирано становище, че първото производство е приключило с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, доколкото националното законодателство предвижда възможност за редовен контрол върху наказателното постановление, която възможност разбира се може да е пропусната или изчерпана. В тази връзка е било необходимо да се съобрази и представената в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд административнонаказателна преписка, послужила за издаване на наказателното постановление, приложена в том 2, л. 526 и сл. от делото, както и изявлението на подсъдимия Н., направено в съдебното заседание на 28.11.2016 г. – том 2, л. 478. Казаното до тук е само илюстрация за проявената от съда незадълбоченост при обмисляне приложимостта на принципа. На следващо място, в цитирания тълкувателен акт е указано, че действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни. Решението относно цитираното правило, взето от съда във връзка с чл. 25, ал.1, т. 5 от НПК, също изисква преценка дали приключилата административна процедура е с наказателен характер, защото само такова производство се явява процесуална пречка за последващо образуване, разглеждане и решаване на наказателно дело срещу същия деец за същото деяние. Ако съгласно критериите (теста „Енгел”) приключилото производство не се определя като наказателно по смисъла на Конвенцията, провеждането му не съставлява пречка за последващо наказателно преследване. Казаното предполага съдът да съобрази и изследва двете кумулативно дадени предпоставки за приложението на обсъждания принцип - дали проведената срещу подсъдимия Н. административна процедура е с наказателен характер (bis), както и дали е налице фактическа идентичност или съществено сходство на преследваните деяния (idem). В отклонение от задължителните указания по ТРОСНК № 3/2015 г. съдебният състав е избегнал да обсъди признаците за преценка дали проведената административна процедура е с наказателен характер, следвайки посочения в тълкувателния акт алгоритъм на теста „Енгел”. По отношение на елемента bis в атакувания съдебен акт разискването за наличието му се изчерпва с едно изречение – „При съпоставката между данните по настоящето дело и административнонаказателното производство по отношение на В. Н. съдът намира, че и двете производства са с наказателен характер”. Последвано от кратките заключения на съда, че двете производства са против едно и също лице и касаят едно и също деяние, описанието на съдържанието на наказателното постановление и нарушението на чл. 24, т. 4 от Наредба № 2/2004 г., която законова разпоредба е инкриминирана за нарушено правило, с което е запълнен бланкетния състав на чл. 123 от НК. Идентичността на субекта и нарушението на чл. 26, т. 4 от Наредба № 2/2004 г., предмет на двете процедури, съвсем не са достатъчни, за да се обоснове принципа ne bis in idem. Впрочем, в хода на повторно проведеното въззивно производство участващият прокурор е излагал пространни съображения, свързани с подлежащата на разрешаване от съда проблематика относно наказателния характер на административната процедура, почерпени донякъде от аргументацията на цитираното сега в протеста решение № 226/22.01.2018 г. на ВКС, постановено по н.д. № 945/2017 г., ІІІ н.о. Към това са насочвали и констатациите, съдържащи се в отменителното решение на ВКС № 73/27.08.2018 г. Както вече се каза, касационният състав изрично е подчертал, че преценката за това дали административното производство е с характер на наказателно следва да се направи съобразно разясненията, дадени в ТРОСНК № 3/2015 г. Ако предходната инстанция се бе съобразила с дадените указания, то неминуемо би стигнала до обсъждане на съществените въпроси, свързани с втория критерий от теста „Енгел” – характера и естеството на нарушението. По дело съдът не е направил и опит да обмисли данните от административната процедура, като съобрази, че подсъдимият Н. е санкциониран на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за допуснато от него нарушение на чл. 26, т. 4 от Наредба № 2/2004 г. В тази връзка да направи конкретни изводи относно вида и естеството на защитените обществени отношения, обект на нарушението, за кръга на адресатите на правните норми, за чието неспазване е санкциониран подсъдимия, целта на наказанието (виж в тази насока решение № 261/23.02.2017 г. на ВКС по н.д. № 953/2016 г., ІІ н.о. и цитираните там източници). По отношение на третия критерий (видът и тежестта на предвиденото от приложимата норма наказание), съдът изобщо не е взел отношение, което налага да се припомнят разясненията в многократно цитираното тълкувателно решение - че „вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да бъдат преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е достатъчен за убедително заключение”. Дистанцирайки се от задължението да направи дължимата преценка за характера на административнонаказателното производство съгласно теста „Енгел”, съдът се е лишил от възможността надлежно да даде отговор за наличието или не на предпоставките за приложението на чл. 25, ал.1, т. 5 от НПК. По отношение на елемента idem мотивите на определението също не се отличават с подробна аргументация. Касационната инстанция намира за необходимо да направи и следната констатация : В съдебното следствие, проведено пред окръжния съд, защитата на подсъдимия Н. е представила два броя наказателни постановления – вече коментираното и наказателно постановление № Пл-28-12/22.06.2011 г., издадено от началник сектор - Плевен при РДНСК – Северозападен район (виж протокол за с.з. от 28.11.2016 г.). С последното подсъдимият Н. е бил санкциониран за допуснато от него нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Основавайки се на представените наказателни постановления, с позоваване на задължителните указания, дадени с ТРОСНК № 3/2015 г. и съобразно актуалната към този момент законова регламентация, е направено искане за прекратяване на воденото срещу този подсъдим наказателно производство поради нарушаване на забраната ne bis in idem. Съдът е приел представените процесуални документи и е постановил прилагане на административнонаказателните преписки, послужили като основание за издаване на наказателните постановления (приложени на л. 526 и сл. от делото). В съдебното заседание, проведено на 08.12.2016 г., след изслушване на страните съдът е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 289, ал.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК. Така посоченото не е коментирано от въззивния съд, но следва да бъде съобразено не само поради наличието на още една административнонаказателна процедура, водена срещу подсъдимия Н. (ако същата е относима към предмета на настоящето дело), но и с оглед произнасянето от първостепенния съд, доколкото, както вече се каза основанията за прекратяване и спиране на наказателното производство при посочената хипотеза са идентични. Констатираните съществени процесуални нарушения налагат отмяна на постановеното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за надлежно произнасяне по предпоставките за приложението на чл. 25, ал.1, т. 5 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ определение за спиране на наказателното производство от 18.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 323/2018 г. от Апелативен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.