Р Е Ш Е Н И Е № 244 Гр. София, 01 юни 2012 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 734/2012 година Касационното производство е образувано по жалба чрез защитник от подсъдимия С. Н. Ц. против решение № 39 от 5.III.2012 год. по внохд № 8/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. Възраженията срещу правилността на обжалваното решение са по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 ННК. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият, изготвилият касационната жалба защитник или друго лице упълномощено да осъществи защитата, не се явява. Заключението на представителя на ВКПр е за оставяне на обжалваното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 55 от 5.XII.2011 год. по нохд № 593/2011 год. на Русенския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.З НПК, С. Н. Ц. е признат за виновен в това,че на 6.VII.2011 год. в с.Сливо поле, Р. област, е използвал данни от платежен инструмент-персонален идентификационен номер на платежна карта с № 6773104011287630,издадена от Банка „Garanti Bank 8А",Румъния-без съгласието на титуляра,за което и на основание чл. 249,ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години.Предметът на престъплението-пластика,имитираща банкова карта-е отнет в полза на държавата на основание чл. 53 НК. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е лишена от основание както срещу процесуалната,така и срещу материалноправната правилност на въззивния съдебен акт. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата са посочени:липсата на данни още в обвинителния акт за използвания персонален идентификационен номер; липса на „експертиза...всъщност какво представлява т.нар. пластика", т.е. предмета на престъплението;въпросната пластика представлява ли „годно разплащателно средство при въведен ПИН код"; неизясняване от двете съдебни инстанции на причината за задържането от банкомата на пластиката;коментирането на „свидетелски показания на служител от МВР по линия на „Банкови карти",за прочитането на чиито показания подсъдимият и защитникът му не били дали съгласие;липса на описание на пластиката от намерилите я свидетели Р. Б. Г. и Ч. Д.А.; използване казаното от подсъдимия в последната му дума за изводи в негов ущърб. Някои от изброените твърдения са неверни, като непосочването в обвинителния акт на използвания персонален идентификационен номер /ПИН/, както и коментарът от двете съдебни инстанции върху показанията на свидетеля Д. Р.М., за четенето на които подсъдимият и защитникът му не били дали съгласие: използвания ПИН е изписан както в обстоятелствената,така и в заключителната част на обвинителния акт,а с позоваването и на казаното от Д.М. не е допуснато ограничаващо правата на подсъдимия процесуално нарушение,след като показанията на този свидетел се отнасят до самоличността на подсъдимия,а тя е установена посредством други доказателствени средства.Други твърдения като това,дали предмета на престъплението представлява „годно разплащателно средство при въведен ПИН код",пропускат очевадния факт, за чието установяване не са необходими каквито и да било специални познания,налагащи експертно становище, че този предмет не е банкова карта, а имитация на такава и годността му е равна на тази на неистинския паричен знак като разплащателно средство. Без значение за фактическото изясняване на делото е установяването на причината,поради която банкоматът е задържал предмета на престъплението, а липсата на някаква конкретика в описанието му от свидетелите Г. иАтанасов не се дължи на друго,а на липсата на каквито и да било индивидуализиращи го белези, каквито би следвало да има имитирания оригинал /срв приложения на л.12 от досъд. разсл. предмет със съдържанието на писмото, приложено на л.60 от същото дело/. Не съставлява процесуално нарушение,накрая,и обсъждането от съда на казаното от Ц. в последната му дума,защото в това изявление не се съдържа никаква информация,която да не е била до момента установена,а именно,че той е лицето,което на посочените в обвинителния акт дата и място си е послужило с неистинска платежна карта, използвайки данни /ПИН/ от истинска такава. Твърдението за неправилно прилагане на материалния закон е подкрепено с доводи /изведени,впрочем,включително от последната дума на подсъдимия,което иначе е вменено в нарушение на съда, че той „не е съзнавал,че ползва чужда банкова карта",което било „възможно" да е станало и със съгласието на „титуляра" и,друго,че не бил установен въпросния титуляр,което било „задължителен елемент от състава на престъплението.Неоснователността на това твърдение следва преди всичко от неправилната употреба-за пореден път- в жалбата на словосъчетанието „банкова карта",когато в действителност такъв предмет престъплението няма,поради което не може да се говори нито за неин,на картата, титуляр,нито за оправомощен картодържател, да се претендира тяхното установяване,както и да се оспорва наличието в представите на подсъдимия, че „ползва чужда банкова карта"без съгласието на титуляра или на картодържателя. Предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 5.III.2012 год. по внохд № 8/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: