О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 393 гр. София,25.11.2013 година Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 5991 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. И. С., чрез пълномощника му И. С. и приподписана от адв. Д., срещу определение № 3879 от 22.02.2013 год. по ч. гр. д. 2329/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждането на първоинстанционния съд от 8.11.2011 год. за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение от 8.07.2011 год. по гр. д. № 2869/96 год. на Софийския районен съд. Жалбоподателят поддържа довод за неправилност на обжалваното въззивно определение поради липсата на изложени мотиви относно значението на подадената в срока за изпълнение на указанията за отстраняване нередовност във въззивната жалба молба от пълномощника му за изпращане на ново съобщение за това на адреса на страната. Според касатора съдът е допуснал процесуално нарушение на основните правила за съдействие и служебно начало при извършване на необходимите процесуални действия, още повече, че страната е имала и друг пълномощник по делото – неговата дъщеря И. С., с оглед и на подадената молба по делото от 8.03.2010 год. за процесуалното представителство на А. С. от дъщеря му И. С. и от упълномощен от нея адвокат, т. е. за учредено колективно представителство извън хипотезата на чл. 39, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение се релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Формулирани са въпроси относно колективното представителство на страната с оглед съдържанието на нарочната молба от 8.03.2010 год., обуславящо задължение съдът да уведоми и двамата пълномощници за указанията за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, задължението на съда да съдейства на страната с оглед постъпила молба от единия пълномощник в срока за изпълнение на указанието за изпращане на съобщението лично до страната, което е и служебно негово задължение да следи за представителството. Касаторът се позовава на противоречие в произнасянето по тези въпроси с т. 19 от ТР № 1/2001 год. ОСГК на ВКС и решение по гр. д. № 170/2001 год. на ІV г. о. на ВКС /неприложено/, както и на значението на въпроса длъжен ли е съдът да извършва надлежни процесуални действия спрямо всички пълномощници на страната, когато те са повече от един и при наличие на нарочна молба за това, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като обсъди доводите на касатора и данните по делото намира следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, е приел, че указанието за внасяне на държавната такса по въззивното обжалване е съобщено при спазване на чл. 46, ал. 1 ГПК /отм./ на пълномощника на страната – адв. Д.. Приел за неоснователно твърдението за учредено колективно представителство по подадена молба от 8.03.2010 год., тъй като изключение от правилото на чл. 39, ал. 2 ЗЗД не следва от овластяването, а и данните по делото сочат за процесуално представителство на страната от упълномощения адвокат Д.. Настоящият състав счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика не е представена, а и не се сочи в какво се състои противоречието по поставените въпроси. Въпросът за процесуалните действия на съда при повече от един пълномощник на страната и подадена молба от единия от тях за изпращане на съобщение за отстраняване на нередовността в жалбата до страната поради изложени съображения в нарочна молба в срока за изпълнение, е релевантен за извода на въззивния съд, приел, че съобщението с указанието е редовно връчено на пълномощник по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК /отм./, поради което и неизпълнението му в срока е довело до неблагоприятните последици за страната за връщане на въззивната жалба. По него следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Без съмнение е, че съдът следи служебно за допустимостта на съдебното производство и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, като сам извършва необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото /чл. 7 ГПК/. Правилна е констатацията на въззивния съд, че А. С. е представляван в производството от двама представители по пълномощие – дъщеря му И. С. и адв. Д., упълномощена от последната, като липсва основание да се приеме наличието на твърдяното от касатора колективно представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК /отм./, както и чл. 39, ал. 1 от действащия ГПК връчването на представител на страната е редовно, вкл. и относно съобщение за отстраняване на нередовността във въззивната жалба. При подадена молба до съда от пълномощника /или единият от тях/ в срока за изпълнение на указанието за отстраняване на констатираната нередовност, съдът следва, с оглед служебното начало в процеса, да се произнесе по нея, респ. служебно да извърши необходимите процесуални действия, с оглед връчване на съобщението до страната, респ. до другия пълномощник. Неизпълнението на това му служебно задължение не може да доведе до неблагоприятната за страната последица - връщане на жалбата поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите. В настоящия случай съдът не се е произнесъл по подадената молба от адв. Д., респ. не е предприел процесуални действия за съобщаване на указанията на страната, или другия му пълномощник, с оглед съдържанието на молбата за съдействие от съда с оглед твърдението на адв. Д. за невъзможност за уведомяване на страната за внасяне на държавната такса поради сменен адрес. Поради това и изводът, че указанието за внасяне на държавната такса по подадената въззивна жалба не е изпълнено в дадения срок, което е обусловило връщането й на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е неправилен. Видно от данните по делото, пълномощникът адв. Д., в срока за изпълнение на указанието на съда за внасяне на държавната такса по обжалване на първоинстанционното решение, започнал да тече от 21.10.2011 год. – с молба, постъпила на 24.10.2011 год. е поискала съдът да изпрати съобщението на самата страна по изложените съображения за невъзможност да съобщи указанието поради смяна на адреса. При това уведомяване на съда от единия от пълномощниците съдът е следвало да предприеме процесуални действия по съобщаване на указанието за внасянето на държавната такса на жалбоподателя или на адреса му, или на другия му пълномощник, данни за което са били налице по делото. Вместо да стори това, с оглед надлежно уведомяване на страната за констатираната нередовност в жалбата й, съдът, без да се произнесе по подадената от единия от пълномощниците молба в срока за изпълнение на указанията, неправилно е приложил неблагоприятната последица на връщане на жалбата. Допуснатото нарушение не е констатирано и от въззивният съд, поради което и определението му следва да се отмени, заедно с разпореждането на първоинстанционния съд и делото се върне на последния за извършване на горните процесуални действия по съобщаване на страната да отстрани нередовността във въззивната жалба /разпореждането от 17.10.2011 год./. Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 3879 от 22.02.2013 год. по ч. гр. д. № 2329/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. И. С., чрез адв. А. Д., срещу разпореждането от 8.11.2011 год. на СРС, с което е върната въззивната му жалба против решението от 8.07.2011 год. по гр. д. № 2869/96 год. на Софийски районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния Софийски районен съд за продължаване процесуалните действия по съобщаване на страната указанията за отстраняване нередовностите във въззивната жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: