4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 288 София, 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1428/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260014 от 27.01.2020 г. по в.т.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на началната дата на обезщетението за забава, като сдружението е осъдено да заплати на Г. Г. П., гражданин на Украйна, законна лихва върху присъденото й от съда обезщетение за неимуществени вреди, считано от 09.05.2017 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на постановения съдебен акт, с искане за касирането му в обжалваната част. Изразява несъгласие с извода, че отговорността на НББАЗ е еквивалентна на тази на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и, че Бюрото дължи лихва за забава считано от уведомяването му на 09.05.2017 г., а не от изтичане на тримесечния срок по чл.496 КЗ за произнасяне по претенцията. В жалбата се сочи, че в случая началният момент, от който НББАЗ дължи законна лихва върху присъденото обезщетение е 10.08.2017 г. - датата, следваща изтичането на предвидения в чл.496 КЗ срок. Твърди се още, че погрешното разбиране на решаващия състав относно: отговорността на Бюрото и на източника, от който произтича, са предпоставили формирането на неправилен извод за приложимите към началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение норми, а като краен правен резултат – постановяване на порочен съдебен акт в тази му част. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Кой е началният момент, от който Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в качеството си на национално представително Бюро, дължи законна лихва при изплащане на присъдените суми за обезщетения; 2. Задълженията на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България производни ли са от отговорността на делинквента и 3. Отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България еквивалентна ли е на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За обосноваване на поддържания първи допълнителен селективен критерий, касационният жалбоподател се позовава на даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове: по т.д. № 3234/2014 г. и по т.д. № 3456/2015 г. на I т.о., приложимо и при действието на новия Кодекс за застраховането. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Г. П., чрез процесуален пълномощник, в който се оспорват основанията за достъп до касационен контрол, а по същество се твърди, че въззивното решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С постановеното от Апелативен съд – Варна решение по в.т.д. № 515/2020 г. съдебният състав се е произнесъл по предявения от Г. П. иск срещу НББАЗ за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й И. К., настъпила при ПТП на 09.09.2016 г.на път I-2 от [населено място] към [населено място]. Въззивният съд е приел, че исковата претенция за сумата от 70 000 лв., предявена като допълнителна над изплатеното на ищцата обезщетение от Бюрото в размер на 40 903.35 евро, с левова равностойност 80 000 лв., е частично основателна – за 20 000 лева, като в тази му част е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение. Върху допълнително определеното обезщетение съдът е присъдил обезщетение за забава, считано от 09.05.2017 г. - дата, на която е предявено искането за заплащане на обезщетение от увреденото лице. Изводът за началната дата, от която се дължи обезщетение за забава, е основан на възприетата от решаващия съдебен състав еквивалентност на отговорността на ответника с тази на застраховател по ЗГО, както и на даденото разрешение в актуална съдебна практика на ВКС - решение по т.д. № 2273/2018 г., II т.о. и решение по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. Според тази практика, споделена от въззивния съд, мораторна лихва върху обезщетението се дължи считано от момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед на функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съдът се е позовал на нормите на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран от касатора въпрос. Въпросът съответства на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, разяснени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за проверка за съответствие на решението с посочената от касатора практика на ВКС, чието наличие изключва втората сочена допълнителна селективна предпоставка. По останалите въпроси, касационната инстанция дължи произнасяне в производството по чл.290 ГПК. За разглеждане на касационната жалба, НББАЗ дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 30 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260014 от 27.01.2020 г. по в.т.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Варна. УКАЗВА на касатора Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. При неизпълнение, касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд - за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: