5 Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 03.08.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Милена Даскалова при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4159 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. против решение № 10379 от 19.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1019/2020 г., с което е потвърдено решение № 8222 от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1773/2017г. по описа на СГС, ГО, I-18 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Втора многопрофилна болница за активно лечение- София“ ЕАД, гр. София иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на усложнения след цезарово сечение, извършено на 01.12.2014г., довело до хистеректомия. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба „Втора многопрофилна болница за активно лечение- София“ ЕАД,гр. София, с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Третото лице помагач „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, не е изразило становище по жалбата. С определение №18/21.01.2022г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос относно задължението на съда да назначи експертиза, когато с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. По поставения правен въпрос : Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден факт, релевантен за спора, не е установен или е погрешно установен поради пропуск на съда служебно да назначи експертиза, дори и с въззивната жалба да не е направено искане за назначаването й, въззивният съд служебно назначава такава на разноски на страната, която носи тежестта от доказване на този факт. По съществото на жалбата : Няма спор по делото, че ищцата /касатор в настоящето производство/ е постъпила в ответната болница на 01.12.2014г. за планово оперативно раждане, като на същата дата в 10,35ч. се е родило детето й. В 18.00 ч. е констатирано прокървяване и й е предписан окситоцин. В 20,40 ч. при оплакване на ищцата от силни болки е извършен преглед и е установен напрегнат и болезнен корем. В 22.00 ч. е започнала оперативна интервенция, при която е отстранена матката на ищцата. Причината за извършената оперативна интервенция е атония на матката. Спорен по делото е въпросът относно наличието на противоправно деяние на служителите на ответника, с оглед ангажирането на отговорността на юридическото лице, на основание чл. 49 ЗЗД. В исковата молба, а впоследствие и във въззивната си жалба, ищцата поддържа, че след раждането не й е приложена метергинова профилактика, каквато се прилага, за да бъде предотвратена кръвозагубата и атонията на матката. С определение от 11.03.2020г. въззивният съд е приел, че предвид направеното оплакване във въззивната жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, следва да се допусне допълнителна комплексна съдебно- медицинска експертиза, която да даде заключение при какви случаи се дължи извършването на метергинова профилактика, в разглеждания случай такава извършвана ли е, било ли е необходимо да се извърши и съответно ако не е извършена има ли значение това за състоянието на ищцата и наложилото се отстраняване на матката. Във въззивното производство е приета съдебно- медицинска експертиза, според заключението на която метергинова профилактика е противопоказна при родилки с епидурална анестезия /при цезарово сечение/, че тази терапия е включена в Стандарта по акушерство и гинекология и е част от алгоритъма на водещия нормално раждане. Според вещите лица неизвършването на метергинова профилактика няма значение относно възникналото усложнение – атония на матката, довело до отстраняване на този орган. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че при оперативно раждане не се прилага метергин, като това е наложено не от акушер- гинеколозите, а от анестезиолозите. На въпроса кой решава каква терапия ще се приложи / окситоцинова или метергинова/ е отговорено, че това е общо решение на акушер- гинеколога и анестезиолога, като е уточнено, че за да се обясни най- добре в експертизата следва да участва и анестезиолог. Изводите на вещите лица за неприложимост на метергинова профилактика са оспорени от ищцата и е направено искане да назначаване на вещо лице анестезиолог, което да даде заключение по въпроса за приложимата терапия, което искане е уважено от съда и е допусната допълнителна съдебно медицинска експертиза от вещо лице анестезиолог. Изпратено е писмо до Директора на Втора САГБАЛ „Шейново“ да посочи анестезиолог, който да даде заключение по поставената задача. В отговор е получено писмо от 22.03.2021г. от Директора на Втора САГБАЛ „Шейново“, в което се сочи, че поставеният въпрос е от компетентността на акушер – гинеколог, а не на анестезиолог и съдът, вземайки предвид това писмо, е отменил определението си за допускане на експертиза. В обжалваното решение съдът е приел, че при ищцата се констатира атония на матката, която не е предизвикана от действията на лекарските екипи при ответника. Атонията е непредвидимо усложнение, което може да възникне след всяко раждане. Атонията причинява кръвозагуба, която е причина за отстраняване на кървящия орган – матката. Неотстраняването на този орган своевременно при продължаващо кървене е животозастрашаващо родилката . Опитът за консервативно повлияване на атонията е съответен на медицинските стандарти, но е бил неуспешен. При ищцата е била приложима само окситоцинова терапия, която е и използвана. Метергиновата профилактика не е приложима при родилки с цезарово сечение. Предвид отговора на въпроса, обосновал допускане до касационен контрол, въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъде отменено по следните съображения: Въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска, без делото да е изяснено от фактическа страна. Въпросът за приложимостта на метергиновата профилактика при ищцата е спорен по делото, като още в исковата молба се съдържат твърдения, че такава профилактика неправилно не е приложена, а вещите лица по изготвените по делото съдебно- медицински експертизи дават нееднозначни отговори. Съгласно първоначалната съдебно- медицинска експертиза метергиновата терапия се прилага за предотвратяване атонията на матката, като вещите лица не са посочили, че е неприложима при оперативно раждане, в който смисъл пък е заключението на приетата от въззивния съд съдебно- медицинска експертиза. Вещите лица, при изслушването им пред въззивния съд са обяснили, че неприлагането на тази терапия е наложено от анестезиолозите, но същевременно са заявили, че решението дали да се приложи метергинова или окситоцинова терапия, се взема съвместно от акушер- гинеколога и анестезиолога, но последният включва лекарствата. Именно за изясняване на този спорен въпрос /за приложимостта на метергиновата терапия в конкретния случай/ е допусната съдебно - медицинска експертиза с вещо лице анестезиолог във въззивното производство, което е съобразено със становищата на изслушаните от съда вещи лица и не е имало основание тази експертиза да се отмени във връзка с постъпилото писмо на Директора на Втора САГБАЛ „Шейново“, който е следвало да посочи специалист – анестезиолог. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за назначаване на комплексна съдебно- медицинска експертиза от вещи лица анестезиолог и акушер- гинеколог, която да даде заключение по поставената при първото разглеждане от САС задача. Вещите лица следва да отговорят и на въпросите: при оперативно раждане каква е терапията за предотвратяване атонията на матката, в какъв период след раждането се прилага, какви са последствията при неизвършването й. Изясняването на тези въпроси е от значение за спора с оглед твърденията на ищцата, че препаратът окситоцин й е приложен несвоевременно. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 10379 от 19.05.2021 г. , постановено по в. гр. д. № 1019/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.