О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 342 София 18.06.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА изслуша докладваното от съдия Мариана Костова т. дело № 549/2015 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2413 от 17.12.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 1277/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 124/2014г. в частта му, с която е постановено спиране на производството на делото до приключване с влязло в сила решение на спора по т.д. №997/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Ответниците [фирма] и [фирма] не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което с оглед на нейната редовност е процесуално допустима. Пловдивският апелативен съд, за да потвърди определението на окръжния съд в частта, с която е постановено спиране на производството по т. д. № 124/2014 г. на Пловдивски окръжен съд до приключване с влязло в сила решение т. д. №997/2013 г. по описа на същия съд е приел, че е налице преюдициалност между делата. Счел е, че е налице по-рано образувано обуславящо дело, с решението по което съдът ще се произнесе дали ищецът има качеството на титуляр на вземането. По Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: По формулирания процесуалноправен въпрос: налице ли е връзка на преюдициалност, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, между дело с предмет осъдителен иск от една страна и от друга дело, по което същият ищец се легитимира като кредитор по предявен от него иск с правно основание по чл. 135 от ЗЗД и следва ли второто дело да бъде спряно до приключване на първото, частният касатор се позовава на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на определение № 295 от 24.06.2013 г. по ч. д. № 3681/2013 г. на ВКС, ГК, Іг.о. При условията на евентуалност частният жалбоподател обосновава довод за касационно обжалване на въззивното определение по селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се на определения на Пловдивски апелативен съд и на Бургаски апелативен съд. Настоящият съдебен състав счита, че формулираният от частния жалбоподател въпрос е определящ за изхода на делото, а даденият по него отговор от въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, основание за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част. На настоящият състав са служебно известни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които съдържат отговор на материалноправния въпрос за предмета и фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос, че не подлежи на спиране производството по П. иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането /решение №131 от 16.06.2014г. по гр.д. № 4996/2013г., ВКС, ГК/ . С това решение, както и в решение № 4996/2013г. ВКС, ГК, ІІІ г.о. се приема, че в производството по чл. 135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение; в производството по чл. 135 ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва качеството си на кредитор с влязло в сила решение; кредиторът по едно вземане може да предяви само П. иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство, достатъчно е вземането да е действително, което означава да не е прекратено или погасено по давност. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото по П. иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. С представеното определение № 295 /24.06. 2013г., постановено по ч.гр.д. №3681/2013г. на ВКС, ГК Іг.о. , постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК , е прието, че третото лице не е задължено да доказва качеството си на кредитор в производството по иска по чл.135 ЗЗД, достатъчно е вземането да произхожда от твърдяните от ищеца факти. Липсва връзка на преюдициалност между иска по чл.135 ЗЗД и иска, с който се претендира вземането. Приетото от въззивния съд по настоящото дело, че решението по чл. 79, ал.1 ЗЗД ще разкрие качеството на кредитор на [фирма] по отношение на ответника [фирма], което пък е предпоставка за допустимостта и основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, влиза в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд, поради което е налице както основната , така и допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В случая ищецът – частен касатор мотивира качеството си на кредитор по отношение на първия ответник и на правото си на иск по чл.135 ЗЗД с представени по делото фактури. Следва да се има предвид, че решението по иска по чл.135 ЗЗД ще прояви действието по отношение на двамата ответници, само ако бъде уважен искът му по т.д. №997/2013г. на Пловдивския окръжен съд относно претендираното в това производство вземане. Определението в обжалваната част ще следва да бъде отменено като неправилно. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 2413 от 17.12.2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, в която е потвърдено определение № 2021 от 30.09.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по т. д. № 124/2014 г. на Пловдивски окръжен съд до приключване на производството по т. д. № 997/2013 на Пловдивски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: