Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * гори * доказателства * писмени доказателства


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

СОФИЯ, 03.08.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА


при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 18/2011 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. Б. против решение № 172 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 2014/09 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 05.12.2008 г. по гр.д. № 11306/07 г., с което са отхвърлени предявените от С. Б. против Общинска служба по земеделие и гори “О. ”- София, искове с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на Г. К. М. на възстановяване на описаните в исковата молба земеделски земи и гори. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответниците по касация ОСЗ- Н., С., Д. и РУГ “С.” не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала нейният наследодател Г. К. М. да е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на заявените за възстановяване земеделски земи и гори. Приел е, че представеният препис от партидата на Г. К. М. от емлячния регистър от 1929 г., в който са посочени процесните имоти, съставлява годно доказателство за собственост, но само до момента на национализацията. Тъй като липсват данни за задължително пререгистриране на имотите през 1949 г. по силата на Окръжно № 649 от 30.05.1949 г, както и доказателства за осъществяването на конкретен придобивен способ, по силата на който наследодателят е придобил правото на собственост, представените от ищцата писмени доказателства не могат да обосноват уважаване на иска.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: кои са доказателствата, които съдът следва да вземе предвид по искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ; емлячният регистър доказателство за собственост ли е; следвало ли е задължително да се декларират имотите през 1949 г. по силата на Окръжно № 649 от 30.05.1949 г., за да се признае емлячният регистър като доказателство за собственост.
В исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че той или неговият наследодател е бил собственик на претендираните за възстановяване земеделски земи към момента на обобществяването или одържавяването им, а в производството по чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ - че той или неговият наследодател е бил собственик на претендираните за възстановяване гори и земи от горския фонд към момента одържавяването им, както и че отнемането е извършено по някой от законите и начините, изчерпателно посочени в чл. 2 от ЗВСГЗГФ. За нуждите на реституцията по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ законодателят е създал специални, облекчени правила за доказване на правото на собственост, като е придал еднаква доказателствена сила като на документи с вещнопрехвърлително действие, които пряко доказват придобити собственически права, така и на документи, съставени по определен ред и форма, които индицират за наличието на такива права. Законът не обвързва материалната и формалната доказателствена сила на писмените доказателства от категорията на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, съотв. чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, с годината на съставянето им. При наличието на такива доказателства за собственост на претендирания за възстановяване имот и при липса на данни по делото за извършено преди релевантния за реституцията момент отчуждаване, представеният титул за собственост следва да бъде зачетен, независимо, че имотът не е бил деклариран по реда на Указ 573/1949 г. В този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС / Р № 4/ 21.01.2010 г. по гр.д. № 2512/08 г. на ІІ г.о.; Р № 87/ 26.03.2010 г. по гр.д. № 171/09 г. на ІІ г.о.; Р № 128/ 12.07.2010 г. по гр.д. № 651/09 г. на І г.о. , Р № 219 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 557/09 г. на І г.о. и др./.
При този отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствените правила и на материалния закон. Неправилно въззивният съд е приел, че представените от жалбоподателката извлечение от емлячния регистър на [населено място] от 1929 г. и на [населено място] не са годно доказателство за установяване собствеността на наследодателя на ищцата като основание за признаване правото на възстановяване на описаните в тях земеделски земи, съотв. гори, в лицето на неговите наследници.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, на основание чл. 291, ал.3 ГПК спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция. Претендираните за възстановяване земи гори фигурират в представените извлечения от емлячните регистри с описание на тяхната площ и местонахождение и след като по делото е било установено, че същите не са заявявани за възстановяване по административен ред, са налице предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал.2 ЗВДГЗГФ.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 172 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 2014/09 г. на Софийски градски съд,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА по отношение на Общинска служба “З.”- Н. правото на наследници на Г. К. М., б.ж. на [населено място], поч. през 1938 г., на възстановяване на следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]:
1. нива от 06. дка в м.” З.”
2. нива от 1.8 дка в м.” В.”
3. нива от 1.1 дка в м.” П.”
4. нива от 1.7 дка в м. ”П.”
5. нива от 2.2 дка в м. ”П.”
6. нива от 1 дка в м.”М.”
7. нива от 2.2 дка в м.”М.”
8. нива от 0.3 дка в м.” И.”
9. нива от 0.3 дка в м.”Т.”
10. нива от 0.9 дка в м.”У.”
11. ливада от 0.6 дка в м.”Д.”
12. ливада от 0.2 дка в м.”Д.”
13. ливада от 0.8 дка в м.”Л.”
14. ливада от 2 дка в м.”Л.”
15. ливада от 1.2 дка в м.”Х.”
16. ливада от 1 дка в м.”И. дол”
17. гръстелник от 0.2 дка в м.” З.”

ПРИЗНАВА по отношение на Общинска служба “Земеделие”- Н. правото на наследниците на Г. К. М., б.ж. на [населено място], поч. през 1938 г., на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти в землището на [населено място]:
1. нива от 6 дка в м.” Д.”
2. нива от 0.9 дка в м.”П.”
3. ливада от 8.7 дка в м.”Д.”

ПРИЗНАВА по отношение на Общинска служба “Земеделие” - Н. правото на наследниците на Г. К. М. на възстановяване на собствеността върху следните гори в землището на [населено място]:
1. гора от 1 дка в м.” С.”
2. гора от 0.5 дка в м.”Ср. ”
3. гора от 1 дка в м.”Б.. ”
4. гора от 2 дка в м.”Т.”
5. гора от 1 дка в м.”И. дол”
6. гора от 2 дка в м.”Д.. дол”




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: