Р Е Ш Е Н И Е № 638 София, 15 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Д.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №2549/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Н. Д. Н. за възобновяване на внохд № 24/2011г. по описа на Софийския окръжен съд,с което е изменена присъда № 5 на РС-Ботевград постановена на 10.04.2008г. по нохд № 847/2007г.Иска се отменяване на постановения съдебен акт,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона и оправдаване на подсъдимия.Алтернативно-преквалифициране на деянието като извършено по чл.132,ал.1 т.2 НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност,или прилагане разпоредбата на чл.78а НК.На последно място се иска намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Наследниците на пострадалия Д. Б. редовно призовани не се явиха в съдебно заседание.Становище по искането не са представили. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита,че делото следва да се възобнови и на основание чл.80,ал.1,т.5 НК производството да се прекрати. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ботевградският районен съд е признал подсъдимия Н. Д. Н. за ВИНОВЕН в това,че на 12.05.2007г. в с.Осиковица,обл.Софийска е причинил на Д. Я. Б. чрез удар с мотика в областта на дясната ръка средна телесна повреда изразяваща се в открито изкълчване на метакарпофалангеалната става на пети пръст на дясната ръка,което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от около 1-1.5 месеца,поради което и на основание чл.129,ал.2 пр.2 хип.2 във вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева,ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до пълния му размер. С решение от 19.04.2010г.г. по внохд № 347/2008г. Софийският окръжен съд, първи въззивен състав е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,като по реда на чл.55,ал.1 т.2 НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. ИЗМЕНИЛ е присъдата в гражданската част,като е НАМАЛИЛ размера на присъденото обезщетение от 3000 лева-на 800 лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По искане на подсъдимия за възобновяване на делото, с решение № 584/29.12.2010г. по н.д.№ 615/2010г. Върховният касационен съд,първо нак.отделение е ОТМЕНИЛ решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Дал е указания за установяване на правнозначимия факт-афектно състояние на подсъдимия, дали е резултат на думи или действия на пострадалия Б.. С решение от 12.05.2011г. по внохд № 24/2011г.Софийският окръжен съд втори въззивен състав е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта за наказанието,като на основание чл.55,ал.1 т.2 НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ месеца и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. ИЗМЕНИЛ е присъдата и в гражданската част,като е НАМАЛИЛ присъденото обезщетение на пострадалия Д. Б. от 3000 лева на 800 лева. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо,подадено от лигитимирано лице в срока по чл.421 НПК.Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: Основният въпрос подлежащ на установяване по делото е свързан с обстоятелствата предхождащи извършеното от подсъдимия деяние.В този смисъл ВКС е дал указания за изследване поведението на пострадалия и доколко същото е довело до физиологичен афект,в което състояние подсъдимият е нанесъл удар с използваната мотика. При повторното разглеждане,въззивният съд е назначил и изслушал в съдебно заседание на 18.04.2011г. съдебно психиатрична експертиза.Съгласно заключението на Д–р Т. Р.,към момента на деянието 67 годишният подсъдим Н. Д. Н. се е намирал в състояние на физиологичен афект.Бил е улеснен в действията си от силното раздразнение,в което се е намирал. В мотивите си съдът не е обсъждал посоченото заключение.По същество е преповторил мотивите на първоинстанционния съд и е приел,че подсъдимият по време на инцидента не се намирал в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия,което изключва приложението на привилегирования състав на чл.132,ал.1 НК. Преценката на съда не почива на доказателствата по делото. Конфликтът между подсъдим и пострадал е възникнал, поради това,че съпругата на пострадалия преминавала с животните си-овце и крава покрай оградната мрежа на подсъдимия.Кучето на подсъдимия започнало да лае и животните се разбягали в тръните.Появил се пострадалия с брадва в ръце и започнал да удря с нея по оградната мрежа.Между подсъдим и пострадал възникнал спор,който прераснал в размяна на обидни думи, обидни реплики и викове .Св.В. Г. се опитал да спре спора,но не успял.Подсъдимият се намирал в дворното си място и държал дървена вила,с която замахнал към пострадалия,но той се навел и вилата минала до него.От своя страна пострадалият хвърлил брадвата към подсъдимия,която обаче попаднала в оградната мрежа,без да го удари.Тогава подсъдимият взел мотика и се засилил с нея към пострадалия,който в момента се бил навел да вземе брадвата.Виждайки,че подсъдимият е насочил мотиката си към него,Б. вдигнал ръка над главата си,за да се предпази от предстоящия удар.Тогава ударът с мотиката попаднал върху дясната ръка на пострадалия.В резултат на това,Б. получил инкриминираното увреждане съставомерно по повдигнатото обвинение. При така установените по делото фактически обстоятелства неправилно е прието,че подсъдимият не е действал при условията на чл.132 НК.Поведението на страните по делото е изследвано в експертното заключение,в което вещото лице се е съобразило и с показанията на свидетеля-очевидец Г. мотивирайки извода си за състоянието на подсъдимия. От хронологията на инцидента става ясно,че пострадалият пръв предизвикал разправията,като пристигнал с брадва и започнал да удря по оградната мрежа на подсъдимия.,ядосан,че кучето на подсъдимия е прогонило животните. Хвърляйки брадвата към подсъдимия,очевидно с намерение да го нарани,пострадалият го е предизвикал към ответно действие,в случая удара с мотиката.При тези факти произтичащи от гласните доказателства следва да се приеме,че подсъдимият е действал при условията на чл.132 НК.Състоянието на физиологичен афект е юридически въпрос,отговорът на който се съдържа в обективните данни по делото.Заключението на експерта Д-р Р. допълва фактите по делото и налага извода,че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия. По делото има данни,че пострадалият бил невъздържан,избухлив и конфликтен/пок.на св.П. и св.Т./.Последният е посочил ,че пострадалият бил посегнал и на него преди година,ударил го и му скъсал дрехата. Тези обстоятелства,характеризиращи личността на пострадалия, съпоставени с доказателствата събрани по делото,подкрепят обясненията на подсъдимия относно възникването на инцидента,поведението на пострадалия и извършеното от подсъдимия действие. Като съобрази изложеното касационният състав счете,че правилната квалификация на деянието е именно по чл.132,ал.1 т.2 вр.с чл.129,ал.1 НК,тъй като подсъдимият е причинил на Д. Б. средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с извършеното от него противозаконно действие. Въззивният съд не е взел предвид посочените обстоятелства,въпреки указанията на ВКС и потвърждавайки присъдата в частта за квалификацията на инкриминираното деяние е допуснал съществени по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК нарушения на закона и на процесуалните правила.Това налага възобновяване на делото,изменяване на решението и преквалифициране на деянието вместо по чл.129 НК в деяние по чл.132,ал.1 т.2 вр.с чл.129 НК. Възобновяването като процесуално действие възстановява висящността на процеса,което налага обсъждане на въпросите на чл.81 вр.с чл.80 НК. С оглед на обстоятелството,че за деянието по чл.132,ал.1 т.2 НК се предвижда наказание до една година лишаване от свобода,както и че деянието е извършено на 12.05.2007г. следва,че са налице условията на абсолютната погасителна давност по чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.5 НК. Това обуславя прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия за деянието по чл.132 НК,за което давността е 4г. и 6 м. и е изтекла през м.ноември 2011г. Искането за намаляване размера на присъденото обезщетение следва да се остави без уважение. Гражданският иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и като доказан и основателен правилно е уважен в атакувания размер.Доколкото първоначално присъденият размер е бил завишен,въззивният съд е съобразил чл.52 ЗЗД и е намалил обезщетението.Основание за повторно намаляване на същото не е налице. Воден от тези мотиви и на основание чл.425,ал.1 т.2 НПК вр.с чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.5 НК,Върховният касационен съд трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд №24/2011г. по описа на Софийския окръжен съд,втори въззивен състав в наказателната му част,като изменява постановеното по него решение от 12.05.2011г.,както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Н. Д. Н.,като извършено по чл.132,ал.1 т.2 вр.с чл.129,ал.1 НК. ОПРАВДАВА подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.129,ал.1 НК. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия,поради настъпила абсолютна погасителна давност. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Н. за възобновяване на делото в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: