3 решение по гр.д.№ 602 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 124 [населено място], 14.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 602 по описа за 2010 г. приема за установено следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № II-145 от 29.12.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 330 от 2009 г., с което е отменено решение № 170 от 26.05.2006 г. по гр.д.№ 575 от 2005 г. на Карнобатския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от [община] против Х. А. Т., В. А. К., А. А. Т., Ц. Г. Т., Д. Ж. Т. и В. Ж. Геренски иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните два недвижими имота: 1. дворно място с площ от 3080 кв.м., образуващо бивш парцел IV в кв.33 по регулационния план на[населено място] от 1925 г. и 2. дворно място с площ от 2510 кв.м., образуващо бивш парцел V. в кв.33 по регулационния план на[населено място] от 1925 г., които по сегадействащия план на[населено място] от 1991 г. са част от УПИ I от кв.50, отреден за спортен терен. В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата Х. А. Т., В. А. К., А. А. Т., Ц. Г. Т., Д. Ж. Т. и В. Ж. Геренски не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС за имот, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1134 от 16.12.2010 г. на ВКС по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /счита ли се за неправомерно отнет имот, който след отреждането му при действието на ЗПИНМ за градоустройствено мероприятие е бил заменен/ настоящият състав на ВКС счита следното: При действието на ЗПИНМ, в редакцията му след измененията на закона[населено място]. бр.52 от 06.07.1956 г., отреждането на имот за градоустройствено мероприятие само по себе си не води до отчуждаването на този имот. Съгласно чл.39 от ЗПИНМ, в този случай отчуждаването се счита извършено от деня на обезщетяването на бившия собственик. Поради това, ако след отреждането на имота за градоустройствено мероприятие, но преди обезщетяването на собственика, имотът бъде заменен с държавата по предвидените в закона ред и форма, същият става собственост на държавата на основание замяната, а не на отнование отчуждаването. Съответно заемането на имота от държавата след извършена такава замяна е напълно правомерно, тоест не представлява неправомерно отнемане на имота по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че процесните два имота /бивши парцели IV и V. от кв.33 по регулационния план на[населено място] от 1925 г./ са били неправомерно отнети от бившите им собственици и съответно, че подлежат на реституция на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени процесуални действия, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по делото по същество: От събраните доказателства безспорно се установява, че процесните два имота са били собственост на наследодателите на ответниците А. Д. Т. и Ж. Д. Т.. По регулационния план на[населено място] от 1925 г. тези имоти са били отредени за градоустройствено мероприятие /за физкултурен стадион и парк/. Имотите са били фактически заети от държавата през 1960 г., но за тях собствениците не са получили обезщетение. Поради това и съгласно чл.39 от ЗПИНМ и чл.74а от ЗПИНМ /редакция след 1956 г./ отчуждителното действие на регулацията не е настъпило. По-късно с протокол № 21 от 12.11.1960 г. на ИК на ГНС-гр.Поляновград е взето решение, тези имоти да бъдат заменени, като същите станат държавна собственост, а вместо тях собствениците да получат друг имот /УПИ I.-155 от кв.11 по ПУП на[населено място], за който с влязло в сила решение № 416 от 18.03.2004 г. по гр.д.№ 467 от 2003 г. на Карнобатския районен съд, постановено между същите страни по повод на предявен от наследниците на А. Д. Т. и Ж. Д. Т. срещу [община] иск за собственост върху този парцел е прието, че той е собственост на наследниците на А. Т. и Ж. Т. на основание замяната/. Тази замяна е довела до придобиване на правото на собственост върху процесните имоти /бивши парцели IV и V./ от държавата. Ето защо, отнемането на тези имоти от бившите им собственици е напълно правомерно и не е налице неправомерно отнемане на имотите по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ. Съответно, ответниците като наследници на тези бивши собственици към настоящия момент не са собственици на тези имоти на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, поради което нямат основание да ги ползват. След разделянето на държавната и общинската собственост, процесните два парцела са станали от държавна общинска собственост на основание пар.7, ал.1, т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.6 от Закона за общинската собственост /първоначална редакция на този член от закона/, поради което и с оглед всичко гореизложено предявеният от [община] срещу наследниците на бившите собственици на имотите иск за собственост следва да бъде уважен. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № II-145 от 29.12.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 330 от 2009 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Х. А. Т.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], В. А. К.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], ж.к.”С.”, бл.42, вх.2, ет.4, А. А. Т. - ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], Ц. Г. Т.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], Д. Ж. Т.- ЕГН [ЕГН] от[населено място] , [улица] и В. Ж. Геренски- ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], че [община] е собственик на следните два недвижими имота: 1. дворно място с площ от 3080 кв.м., образуващо бивш парцел IV в кв.33 по регулационния план на[населено място] от 1925 г. и 2. дворно място с площ от 2510 кв.м., образуващо бивш парцел V. в кв.33 по регулационния план на[населено място] от 1925 г., които по сегадействащия план на[населено място] от 1991 г. са част от УПИ I от кв.50, отреден за спортен терен, КАТО ГИ ОСЪЖДА да предадат тези имоти на [община]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.