О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294 [населено място], 30.04.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2323 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Булбанк” АД срещу решение №980 от 25.04.2019г. по т.д.№6625/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №6742 от 09.10.2017г. по т.д.№5530/2016г. на Софийски градски съд, І ГО, 2 състав, с което е отхвърлен предявеният от банката срещу Н. И. Т., Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД, иск с правно основание по чл.415 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 и 240, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания в размер на 112 101,34 евро - главница и 9 556,54 евро- лихва, произтичащи от договор за кредит, сключен на 05.07.2007г. и анекси към него от 01.08.2011г., 06.06.2013г. и 20.08.2014г., обезсилена е заповедта за изпълнение, издадена по гр.д.№1757/2016г. от Софийския районен съд, 58 състав и банката е осъдена да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 4200 лева. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответниците Н. И. Т., Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД, поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излагат в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредитния договор. Посочил е, че по делото не е установено наличието на обективните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, свързани с неизпълнение на договорни задължения за заплащане на дължимите по договора суми. Изтъкнал е, че съгласно данните от заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, вследствие увеличаването на възнаградителната лихва въз основа на нищожните като неравноправни клаузи от общите условия, договора за кредит и анексите към него, е налице надплатена от кредитополучателя сума за възнаградителна лихва за периода от датата на усвояване на кредита до датата на сключване на анекса от 01.08.2011г. в размер на 10423,34 евро. След съпоставяне на данните за размера на дължимите и надплатени суми, е посочил, че към датата на връчване на нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост - 13.12.2015г. и на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК- 14.01.2016г., кредитополучателят Н. И. Т. не е имал непогасени задължения, тъй като размерът на надплатената въз основа на нищожните като неравноправни клаузи сума, превишава този на незаплатените редовни анюитетни вноски. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значими за изхода на делото следните правни въпроси: 1. „Намира ли приложение в производството по чл.422 ал.1 от ГПК нормата на чл.235 ал.3 от ГПК по отношение на вноските с настъпил падеж по кредита, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към момента на приключване на съдебното производство в исковия процес?“; 2.„Изискуемо ли е по смисъла на и в хипотезата на иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417 т.2 от ГПК и чл.60 ал.2 от ЗКИ, като в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, вследствие на едностранно изменение на лихвения процент от банката, но е преустановил всички плащания по кредита към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес?“ 3. „Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?“ Позовава се на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Твърди, че по първите два въпроса съдът се е отклонил от задължителните разяснения в т.9 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по третия - от разясненията в т.1 от ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по третия материалноправeн въпрос. Същият е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав за неоснователност на предявените искове, тъй като съдът е счел, че следва да преценява наличието на неизпълнение по договора за кредит само до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По поставения въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС. Отговорът на останалите два въпроса е обвързан с отговора на третия въпрос, поради което по тях съставът ще се произнесе с решението по съществото на спора. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4758,84 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение №980 от 25.04.2019г. по т.д.№6625/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. УКАЗВА на касатора „Уникредит Булбанк” АД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 4758,84 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.