Ключови фрази
Неустойка * договорна неустойка * опрощаване на задължение * договор за строителство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

С., 14.07.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.

При участието на секретаря Кр. А.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 605 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от П. К. Ш. от [населено място] срещу въззивно решение № 266/05.03.2010 г. по в. гр. д. №1792/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 000 евро - договорна неустойка по чл. 23 от договор с дата 15.09.2004 г., свързана с неспазен срок за изпълнение на строителни дейности.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 108 ЗЗД. Излагат се доводи за правната характеристика на опрощаването и за необоснованост на съдебния акт.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по основателността на жалбата.
С определение № 23/ 20.01.2011 г. по т. д. № 605/2010 г. ВКС, състав на първо отделение е допуснал касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос, свързан с института на опрощаването, като средство за погасяване на договорно задължение /чл. 108 ЗЗД/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:
Не се е спорило между страните, че на 15.09.2004 година е сключен предварителен договор между четири физически лица за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на жилищна сграда, като от новопостроената сграда ищецът е следвало да получи апартамент № 3 на втори етаж и магазин № 1 на първи етаж.
В исковата си молба П. Ш. е твърдял, че строителят не е изпълнил задължението си, поето с договора, да построи сградата и да я въведе в експлоатация не по-късно от 19.11.2006 г.
Срокът за завършването е определен в чл. 13 от договора, като не се е спорило, че сградата е завършена и въведена в експлоатация на 14.06.2007 г. В чл. 23 от договора е предвидено, че при просрочване на уговорения срок за завършване на строежа с повече от четири месеца, строителят дължи неустойка в размер на 5 000 евро на всеки от възложителите /собствениците на терена/.
Пред първоинстанционния съд ответникът е представил писмен документ с наименование в титулната му част - декларация, състоящ се от две точки - в първата, ищецът е декларирал, че е собственик на посочените имоти, а във втората точка е записано: ”приемам така извършените СМР в апартамент № 3 и магазин № 1, както и че нямам никакви финансови и материални претенции към фирма....”. Документът е подписан от ищеца, но няма дата и година на изготвяне и подписване.
Установено е, чрез съдебнопочеркова експертиза, че той е автентичен, т. е., че е подписан от ищеца.
С решение № 1389/ 3.04.2009 г. по гр. д. № 6519/2007 г. Варненски районен съд е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на П. К. Ш. от [населено място] сумата 5 000 евро неустойка за неспазен срок за завършване на строежа, съобразно клаузата на чл. 23 от договор с дата 15.09.2004 г.
С решение № 266/05.03.2010 г. по в. гр. д. № 1792/2009 г. Варненски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил предявения от П. Ш. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Въззивното решение на Варненски окръжен съд, в частта му, която е предмет на касационно обжалване, съдържа произнасяне по предявения от жалбоподателя срещу търговското дружество иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за претендирана договорна неустойка по чл. 23 от договора. Прието е, че сградата е въведена в експлоатация след установения в договора срок, т. е., че е налице забава в изпълнението от страна на ответното дружество. Съдът е счел обаче, че съдържащото се в обсъжданата декларация изявление представлява по правната си същност изявление на кредитор за опрощаване на задължението на длъжника му за заплащане на неустойка по чл. 23 от договора.
Посочил е, че с приемането на изявлението на кредитора от страна на ответното дружество – длъжник /декларацията е представена от ответника/, е настъпил погасителният ефект на опрощаването по смисъла на чл.108 ЗЗД, поради което е отпаднала възможността за ищеца да претендира договорната неустойка.
Решението е неправилно.
Погрешно е становището на Варненски окръжен съд за това, че в конкретния случай е налице опрощаване, като способ за погасяване на облигационното отношение по смисъла на чл. 108 ЗЗД.
Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение, или правни очаквания. След като опрощаването е каузален договор, то основанието на кредитора може да е свързано с искане за надаряване на длъжника, а може да бъде и възмездно. Когато се извършва solvendi causa, за валидността на опрощаването е от значение и действителността на изпълняваното задължение.
В разглежданата хипотеза, подписаната декларация от ищеца в първата си част съдържа деклариране, че е собственик на двата имота, описани по площ и местонахождение, а във втората си част, че се приемат извършените СМР, “както и че нямам никакви финансови и материални претенции към фирма [фирма], като същата не съдържа означение за дата и година на подписване на този документ. Последният, макар и изхождащ от ищеца, в качеството му възложител, т. е. на страна по договор за строителство не съставлява документ за дълга, тъй като не съдържа изявление, че е налице определено задължение по договора и съответно неизпълнение, за да се приложи процесуалното правило на чл. 109 ЗЗД за доказване на обстоятелството, че конкретно задължение е погасено. Изявлението в процесната декларация разкрива елементите на отказ от бъдещи права, а не на отстъпка, т. е. на отказ от конкретно вземане, свързано с договорната клауза на чл. 23 за дължимост на неустойка при забавено изпълнение над определен период от време.
Безспорно е, че опрощаването не води до изменение на права и задължения по договора, които продължават да съществуват и занапред, а съставлява договор с погасително действие. Като е приел, че декларацията обективира изявление на кредитора П. Ш. във връзка с опрощаване по смисъла на чл. 108 ЗЗД на задължение на длъжника [фирма] за заплащане на неустойка по чл. 23 от договора от 15.09.2004 г. и от тук и за недължимост на процесната неустойка, Варненски окръжен съд е приложил неправилно материалния закон и в тази част въззивното решение следва да бъде отменено и постановено друго решение, с което искът да бъде уважен.
При този изход на съдебното производство присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не се дължи, тъй като не са били поискани с касационната жалба и изложението към нея.

Водим от изложеното на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение



Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 266/05.03.2010 г. по в. гр. д. № 1792/2009 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от П. К. Ш. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. К. Ш. от [населено място] сумата 5 000 /пет хиляди/ евро, неустойка за неспазен срок по чл. 23 от сключен между страните договор с дата 15.09.2004 г.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: