Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 30 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1947 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. Р. Б. срещу решение №341 от 14.10.2014 г., постановено по ВНОХД №753/2014 г., по описа на Софийски апелативен съд. С въззивния съдебен акт е потвърдена присъда, постановена на 26.05.2014 г. по НОХД №449/2014 г. по описа на СГС, НО, като подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 14.07.2013 г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 258,36 лева от владението на Д. В. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата подсъдимият Б. е осъден да заплати сумата от 90 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че осъдителните съдебни актове почиват на неправилен анализ на доказателствата, като решаващите съдилища незаконосъобразно са приели, че обвинението е доказано. Оспорват се изводите и на първостепенния и на въззивния съд, че извършител на престъплението е именно подсъдимия, като се моли да бъде отчетено това, че неговия ръст в значителна степен се различава от този на Б.. Поддържа се, че неправилно не са кредитирани обясненията му, дадени пред първоинстанционния съд, като не са положени и усилия те да бъдат проверени и подкрепени от други доказателства. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. В касационната жалба се прави и алтернативно искане да бъде приложен закон за по- леко наказуемо престъпление и да бъде намален размера на наложеното наказание. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба. Предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде потвърден. Поддържа, че правилно са били ценени показанията на пострадалата и тези на свидетелите Л. и Х., като поддържа, че те доказват по несъмнен и категоричен начин авторството на Б.. Подсъдимият Б. моли за справедливост и отрича да е извършил престъплението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са анализирани правилно. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като вярно е кредитирал показанията на свидетелите Д., Л. и Х.. Тези гласни доказателства кореспондират помежду си и установяват фактите, свързани с начина на извършване на престъплението и неговото авторство. Правилно съдът е преценил, че свидетелите Л. и Х. са били категорични, че именно подсъдимият Б. е дръпнал чантата на пострадалата и след това е избягал с нея. Правилно са били съпоставени тези гласни доказателства и с останалите доказателствени източници и конкретно протокола за разпознаване, от който се установява, че Д. е възприела свидетеля Х. и категорично отрича той да е отнел вещите й, като поддържа, че друг от неговите спътници е извършител на престъплението. Касационният съд възприе изцяло изводите на предходните съдебни състави, че от посочените по- горе доказателства и доказателствени средства може да бъде направен извод, че престъплението е осъществено от подсъдимия Б.. Правилно съдилищата са преценили, че един от подсъдимия и свидетелите Х. и Л. е извършител на престъплението, като вярно са приели, че това е Б., тъй като пострадалата отрича това да е Л. (когото е възприела добре), а съответно неговите показания и тези на Х. сочат подсъдимия като автор на престъплението. Правилно не са били кредитирани обясненията на подсъдимия Б., като законосъобразно съдилищата са преценили, че същите се опровергават от показанията на свидетелите Л. и Х.. Не може да бъде възприето и оплакването, отразено в жалбата, че не са положени усилия да бъдат събрани доказателства, подкрепящи оправдателната теза, тъй като в обясненията си подсъдимият отрича да е бил на мястото на извършване на престъплението, поддържа, че е бил по същото време в заведение с други лица, но не дава достатъчно информация, която да позволи индивидуализирането им. Касационният съд не възприе и оплакването, че показанията на пострадалата Д. опровергават обвинителната теза, тъй като тя сочи ръст на извършителя на престъплението, значително надвишаващ този на подсъдимия. Правилно предходните съдилища са приели, че констатираната разлика в ръста на подсъдимия и съобщеното от свидетелката не могат да бъдат причина показанията на свидетелите Л. и Х. да не бъдат кредитирани, тъй като е обяснимо Д. за изключително кратко време да не е могла да определи точно ръста на нападателя, още повече в динамична ситуация, когато тя не е очаквала нападение и е нямала възможност да огледа нападателя. Ето защо и настоящата инстанция приема, че посоченото от защитата несъответствие не може да бъде основание да се прецени, че подсъдимият не е автор на извършеното престъпление. Предвид изложеното касационната инстанция прие, че не са налице предпоставки да бъде отменена атакуваната въззивна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствената съвкупност. В касационната жалба не са направени конкретни оплаквания, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. В настоящото производство касационният съд не е обвързан със служебно начало (по отношение на тези касационни основания) и съгласно разпоредбата на чл.347 НПК е ограничен в рамките на релевираните с жалбата оплаквания. С жалбата не се оспорва правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното на подсъдимия Б. наказание, като се прави само немотивирано искане да бъде приложен закон за по- леко наказуемо престъпление. Ето защо касационният съдебен състав не намира за необходимо да проверява постановения съдебен акт по отношение на тези касационни основания и намира за необходимо единствено да отбележи, че той е законосъобразен, като правилно е приложен материалния закон и вярно е индивидуализирано наказанието на подсъдимия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №341 от 14.10.2014 г., постановено по ВНОХД №753/2014 г., по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.