Р Е Ш Е Н И Е № 60 Гр. София, 08.08. 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 616/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Ф. С. А., ЕГН [ЕГН] и Р. А. И., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 1 от 04.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2318/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението се обжалва в частите, с които е отменено решение № 2210 от 24.03.2020 г. по гр. д. № 10511/2018 г. на Софийския градски съд за разликата над 105 000 лв. до присъдените 140 000 лв. за всеки от касаторите, дължими от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта техния син – Р. Р. А., ЕГН [ЕГН], починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.07.2018 г., и предявените искове за разликата са отхвърлени, ведно със съответните последици. В касационната жалба се излага, че решението в посочените части е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за което се развиват подробни съображения. Поддържа се, че при определяне на обезщетенията неправилно е приложен критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД, в резултат на което същите са чувствително занижени. Твърди се необсъждане от съда на всички установени и релевантни за предмета на спора обстоятелства в тяхната съвкупност, неотчитане на реалната обществено-икономическа обстановка в страната и това, че ищците са загубили единственото си дете, с което са живеели в общ дом и са имали отношения на взаимна силна обич, привързаност и подкрепа. Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което исковете да бъдат уважени, чрез присъждане на още по 35 000 лв. за всеки от касаторите. Претендират се и разноските за всички инстанции. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед оплакванията в касационната жалба, доводите на страните и данните по делото, на основание чл.290 ал.2 ГПК, намира следното: За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, въз основа на данните от проведената СПЕ, че родителите на пострадалия, след неговата смърт, са били в състояние на повишена плачливост, интензивни преживявания за мъка, тъга, липса на желание за живот /траур-адаптационна реакция с тревожно-депресивен характер/. Ищцата е имала нарушения на съня и апетита, прибягнала до консултации с психиатър и психолог. Към момента интензитетът на оплакванията в по-голямата си част е отшумял и социалното функциониране и качеството на живот са възстановени с времето – ищците работят, грижат се за внук. Според свидетелските показания ищците отгледали единственото си дете с голяма любов. Р. се оженил, но продължил да живее в дома на родителите си и работел с баща си, отношенията им били добри. Смъртта му ги съсипала, направили му паметник, по-голям от човешки ръст. Свидетелката често откривала ищцата на гробищата. При тези факти съдът е преценил, че ищците са преживели непрежалима загуба, но загиналият им син е имал собствено семейство, а родителите му имат взаимната си подкрепа, както и на близките и съседите си, грижат се за внучето си, с което живеят под един покрив. Съдът е намерил, че към посоченото следва да се има предвид и цялостната обществена и икономическа среда в България, в резултат на което е счел, че справедливият размер на обезщетението е 150 000 лв., който е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика в сходни случаи. Като е спаднал на основание чл.51 ал.2 ЗЗД приноса на пострадалия в размер на 30 %, при изложени мотивирани изводи в тази насока, въззивният съд е намерил, че застрахователят дължи на ищците по 105 000 лв. Допускането на въззивното решение до касационен контрол е постановено на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обобщения правен въпрос относно критериите, които следва да съблюдава съдът при приложението на принципа за справедливото обезщетяване на увредените лица при деликт, съгласно чл.52 ЗЗД. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за справедливост. Посочените обстоятелства следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно преценени, принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Въззивното решение в обжалваните части се отклонява от така даденото разрешение на правния въпрос, поради което се преценява като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е направил съвкупен анализ и не е отчел значението на всички установени по делото факти относно обема на търпените от касаторите неимуществени вреди. Обсъждането на въззивния съд е съсредоточено върху основанията за намаляване на присъдения от първата инстанция размер на обезщетенията, с мотиви, че пострадалият е имал собствено семейство, а родителите му взаимно са се подкрепяли и са се грижели за внучето си. Последните факти нямат съществено значение за предмета на спора, тъй като семейството на загиналия всъщност е живеело при родителите му в общо домакинство, а взаимната подкрепа и грижи за близък са често единственият начин за справяне със скръбта, в този смисъл са били и съветите на психолога към ищцата Ф. А.. Изброени от съда, но необсъдени са останали установените от гласните доказателства обстоятелства относно близката емоционална връзка между родителите и техния единствен син, отнет им едва 26-годишен, с когото не са се разделяли до неговата смърт. Не са надлежно обсъдени силата, интензитета и продължителността на търпените от родителите страдания – че на погребението били съсипани, не можели да се държат на краката си, майката непрестанно ходела на гробищата, и двамата все още плачели, особено бащата, който работел заедно със сина си приживе, а мъката им, 2 години след инцидента, не намалявала. Необосновани са и изводите на съда, че конкретната икономическа конюнктура към момента на инцидента, съпоставена с обема на търпяните вреди, води до извод за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение с ¼. При съобразяване с посочените обстоятелства в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав намира, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в случая следва да възлиза на 200 000 лв. за всеки от родителите, а при спадане на 30 %-ния принос на пострадалия, който се признава от касаторите, полагащото се обезщетение за всеки от тях възлиза на 140 000 лв. С оглед горното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваните му части и в частта относно присъдените в полза на ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД разноски и вместо него да се постанови друго по същество, с което в полза на Ф. С. А. и Р. А. И. да се присъдят още по 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата, посочена в обжалваното решение. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимите такси и разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, съобразно отменените части на първоинстанционното решение, държавна такса за настоящото производство, в размер на 1 430 лв., както и адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за касационната и въззивната инстанция. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1 от 04.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2318/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, в обжалваните от Ф. С. А., ЕГН [ЕГН], и Р. А. И., ЕГН [ЕГН], части: 1/ с които е отменено решение № 2210 от 24.03.2020 г. по гр. д. № 10511/2018 г. на Софийския градски съд за разликата над 105 000 лв. до присъдените 140 000 лв. за всеки от касаторите, дължими от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син – Р. Р. А., ЕГН [ЕГН], починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.07.2018 г., и предявените искове за разликата са отхвърлени, 2/ с които е отменено първоинстанционното решение в частите относно присъдените разноски и такси в полза на Бюджета на съдебната власт и присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, 3/ с които в полза на ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД са присъдени разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Ф. С. А., ЕГН [ЕГН], и Р. А. И., ЕГН [ЕГН], по 35 000 лв. /разликата между 105 000 лв. и дължимите 140 000 лв./ на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Р. А., ЕГН [ЕГН], починал вледствие на ПТП, настъпило на 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.07.2018 г. до окончателното им изплащане, на основание чл.432 ал.1 КЗ. ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Н. Н. Д. от ШАК адвокатско възнаграждение в размер на 8 160 лв. /с вкл. ДДС/ за всички инстанции, на основание чл.38 ал.2 ЗА. ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 1 430 лв. - държавна такса за касационната инстанция, както и по сметка на Софийски градски съд сумите 2 800 лв. – държавна такса за първата инстанция и 105 лв. – възнаграждения за вещи лица, платени от Бюджета. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: