Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр.София, 10 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1612/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата от защитниците на подсъдимите И. А. Ю. и Т. С. Т. срещу присъда № 197/20.04.2012 год. по въззивно нохд № 14/2012 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се,че е постановена при съществени нарушения на процесуални правила от предвидените в чл.55, ал.1 НПК, довели до неправилно приложение на закона с осъждането им по повдигнатото обвинение и с уважаването на граждански иск, както и до явна несправедливост на наложените наказания. Правят се алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за определяне на справедливо по размер наказание и обезщетение съобразено с принципа по чл.52 ЗЗД. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите. Частният обвинител и граждански ищец Г. Б. Г. не е направил възражение срещу подадените жалби. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Разложкият районен съд с присъда № 4825/20.09.2011 год. по нохд № 218/2011 год. признал подсъдимия Ив.Ю. за невиновен в това, на 08.07.2010 год. в гр.Б. в съучастие като извършител с Т.Т. да е причинил на св.Г.Г. средна телесна повреда и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, вр.пр.5, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 08.07.2010 г. гр.Б. причинил на Г.Г. средна телесна повреда и на основание чл.129, ал.2, пр.5 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъплението при условията по чл.20, ал.2 НК с подсъдимия Ю.. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 000 лева, които подсъдимият Т. да заплати със законните последици на Г.Г.. Отхвърлил за разликата до пълния предявен размер и по отношение на подсъдимия Ю. като неоснователен. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и разноски в съответния им размер. Благоевградският окръжен съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 14/2012 год. отменил присъдата по нохд № 218/2011 год. на Разложкия районен съд, признал подсъдимите Ю. и Т. за виновни по повдигнатото им обвинение и ги осъдил по чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК на лишаване от свобода в размер на: 6 месеца за подсъдимия Т. и 3 месеца за подсъдимия Ю.. На основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наложените наказания за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила по отношение на всеки един. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 000 лева, които подсъдимите следва да заплатят на Г.Г. солидарно със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор с искане за осъждане и на подсъдимия Ю., по жалба на подсъдимия Т. с искане за оправдаване поради недоказаност на обвинението или определяне на наказание при предпоставките по чл.55 НК и по жалба на частния обвинител и граждански ищец, съдържаща искане за осъждане на подсъдимия Ю. по повдигнатото му обвинение и уважаване на гражданския иск. Въззивният съд е приел, че не са налице основания за упражняване на правомощията по чл.327 НПК като се обосновал с наличието на доказателствен материал, събран по предвидения процесуален ред и в достатъчен обем за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. В решението си изложил съображения за отказа си да приеме за основателни доводите за допуснати съществени нарушения при изготвяне на обвинителния акт като определил конкретизираните за несъществени, защото не водят до отмяна на съдебния акт. Съображенията, които е изложил в посочения смисъл, настоящият състав изцяло възприема. Не са допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт по отношение на съдържанието му според изискванията на чл.246 НПК, а изписването на дата на изготвянето му от прокурора, предхождаща тази на извършване на престъплението не може да се оцени като основание за отвод на прокурора поради проявено пристрастие, нито с оглед данните в доказателствения материал като обстоятелство, пораждащо съмнение за неясно и неточно формулирано обвинение, което да води до нарушаване правата на подсъдимите. Очевидно, както е приел и въззивният съд, се касае за грешка поради непрецизност при изписването. Основание за отмяна на съдебен акт е само допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилността му, какъвто не е настоящият случай. По повод на възраженията за допуснати нарушения при мотивиране на съдебния акт въззивният съд е констатирал повърхностен подход на мотивиране, неизрядност от гледна точка на анализа на доказателствения материал, неубедителност. Определил е този начин на процесуална дейност като пропуск, който обаче не дава основание да се определи като пълна липса на мотиви, защото не води до невъзможност да се разбере действителната воля на съда относно фактите, както и с оглед възможността този недостатък да бъде отстранен във въззивното производство. Тези изводи е илюстрирал с показанията на свидетелите като обобщение за неизпълнение на процесуалното задължение за оценка. Отказал е да приеме за съществено нарушение поддържаното за ограничаване на правото да бъдат уважени доказателствени искания и като пример е посочил това за повторна експертиза. Обосновал се е с оценка за вещото лице Б. като специалист и отговарящ на изискванията да даде компетентно заключение, както и с липсата на данни за възможна проява на пристрастие като основание за отвод. По този начин съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл.339, ал.2 НПК – да посочи основанията, поради които не приема част от доводите, изложени в подкрепа на жалбите, което би било достатъчно като съдържание, но ако не беше направил различни фактически и правни изводи – за участие и на подсъдимия Ю.. Въз основа на доводите в протеста и с оглед изискванията по чл.314 НПК съдът е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, което е намерило израз чрез изложение на фактическата обстановка (която почти дословно съответства на приетата от първоинстанционния съд), обоснована със заключенията на вещите лица – д-р Б. и д-р П., и правни съображения за решението да приеме (различни от тези на първоинстанционния съд), че е налице съизвършителство като основание и подсъдимият Ю. да носи наказателна отговорност при условията на съизвършителство наред с подсъдимия Т.. Въззивният съд е приел, че са налице основания да упражни правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 вр.чл.334, ал.1, т.2 НПК и да постанови нова присъда. Това означава, че е бил длъжен да изпълни изрично предвиденото в чл.339, ал.3 НПК процесуално задължение за тези случаи да приложи изискванията на чл.305, ал.3 НПК. При това положение не само защото е констатирал пропуските на районния съд в процесуалната дейност да мотивира фактическите и правни изводи и се е обосновал, че може сам да ги отстрани, но и защото в случая е бил длъжен като инстанция по фактите да направи пълен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, да отстрани противоречията в доказателствените източници, каквито се съдържат най-вече в показанията на свидетелите Г. и Д. за относими обстоятелства, да изложи съображения кои и защо възприема и защо отхвърля други. Няма съображения и относно решението да възприеме заключенията на вещите лица, изготвили съдебномедицинските експертизи, да ги определи като компетентни специалисти да дадат заключение за механизма на причиняване на телесните повреди и вида им, пренебрегвайки напр.факта, че вещото лице специалист по дентална медицина е дал заключение за вида на наранявания, които са извън неговата компетентност. Поначало по отношение на това вещо лице и двете съдебни инстанции не са обосновали необходимостта от назначаването му, какви от установените в заключението телесни повреди са взети предвид и за какви обстоятелства по повдигнатите обвинения. По делото са събрани противоречиви данни за това как е паднал пострадалия, дали и в какво се е ударил, а това поражда и съмнение относно достоверността на извода, че механизма на причиняване на средната телесна повреда е безспорно установен. За отстраняване на съмненията относно вида на телесните повреди, различни в заключенията на двете вещи лица по вид и тежест, и за да се даде категорично заключение за механизма на причиняването им с оглед данните в медицинската документация, преглед на пострадалия и на целия доказателствен материал по делото, съдът, който не е компетентен да направи това, е следвало да допусне повторна експертиза като включи специалисти – вкл. и съдебен медик, назначаването на които да стане по предвидения ред при точно и ясно формулиране на въпросите, на които следва да дадат отговор съобразно специалните им знания и науката. Липсата на анализ на доказателствения материал и фактическите съображения, както и отказа да бъдат уважени доказателствени искания във връзка с установяване механизма на причиняване на телесните повреди, вида и тежестта им водят до невъзможност настоящият състав да направи извод дали въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК са правилно решени, дали при оценката на доказателствения материал съдът е съобразил процесуалната си дейност с изискванията по чл.107, ал.3 НПК, дали осъдителната нова присъда, вкл. и в гражданската й част, отговаря на изискванията по чл.14 НПК. Предвид изложеното за основателност на доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона от вида на касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна на новата присъда Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 197/20.04.2012 год. по въззивно нохд № 14/2012 год. на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/