Р Е Ш Е Н И Е № 505
гр.София, 24. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 998/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 325 на 17.03.2009 год. по в.гр.дело № 2126/2007 год. по описа на ІІІ-ти състав, с което е отменено решение № 1604/27.05.2007 год. по гр.дело № 1680/2005 год. на Варненския районен съд, като вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на И. Г. И. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул.”П” бл.8, вх. А, ет.6, ап.18 чрез адв. М. П. , че Ж. Т. А., ЕГН **********, Д. Т. Я. ЕГН **********, Ф. Т. К. ЕГН ********** и Д. Т. Я. ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. В., ул.”К” № 45, вх. А, чрез адв. Д. Г. и адв. Зв. С. са собственици по наследство и реституция, осъществена с решение № 622/28.06.1999 год. ПК-гр. Варна, на недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв.”В”, м.”К”, представляващ имот пл. № 863 по КП”А” от 1987 год. с площ от 607 кв.м. с осъждане И. Г. И. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул.”П” бл.8, вх. А, ет.6, ап.18 чрез адв. М. П. , че Ж. Т. А., ЕГН **********, Д. Т. Я. ЕГН **********, Ф. Т. К. ЕГН ********** и Д. Т. Я. ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. В., ул.”К” № 45, вх. А, чрез адв. Д. Г. и адв. Зв. С. владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв.”В”, м.”К”, представляващ имот пл. № 863 по КП”А” от 1987 год. с площ от 607 кв.м. на основание чл.108 ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът И. Г. И., представляван от адвокат П от АК-Варна, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е недопустимо поради преждевременното му завеждане с оглед незавършена реституционна процедура, респ. е неправилно тъй като е нарушен материалния закон - § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, същото е необосновано и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – необсъждане на експертното заключение. Допълнително съображения излага в писмена защита.
Ответниците по касация Ж. Т. А., Д. Т. Я. , Ф. Т. К., Д. Т. Я. не вземат становище. Процесуалният представител на първите две в отговор по чл.287, ал.1 ГПК взема становище за неоснователност. Претендира за направените разноски по делото, за каквито липсват данни.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е установено към 01.03.1991 год. в имота да е имало изградена постройка по смисъла на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ, която съобразно действащите строителни правила и норми към 231.03.1991 год. е следвало да бъде годна за постоянно или сезонно обитаване, не е електрифицирана, липсва и кухненско помещение. Направен е извод, че в имота има масивна постройка, която не е доизмазана/довършена/, което е индиция, че същата не е била обитавана от ответника по спора.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С определение № 1* от 30.09.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Представените доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти като заключението на изслушаната техническа експертиза от 03.02.2006 год. и това пред въззивния съд е прието с оглед приобщените останали доказателства по делото. Взето е предвид, че на ищците като наследници на Лефтер Х. Г. с решение № 666/28.06.1992 год. т.2 на ПК-Варна е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници върху процесната нива с площ от 4.505 дка, находяща се в терен по § 4 ЗСПЗЗ на В. , м.”К”, който по КП”К” от 1956 год. съставлява имот пл. № 6* по КП по § 4к към ПНИ”А” имот № 2* със същата площ, установен чрез анкета собственик на имот пл. № 6* по КП/1956 год., а по действащия КП”А” бивш имот № 2398/6936 по КП/1956 год./ обхваща процесния ПИ № 863 с площ от 607 кв.м. като за последния в разписния лист към КП”А” от 1987 год. няма записан собственик, а е посочен начин на трайно ползване-лозе. Взето е предвид, че в изпълнение на ПМС № 11/02.03.1982 год. е предоставено право на ползване на ответника върху земя: хавра с площ от 600 кв.м. в м.”М”, землището на Варна, при което процесният имот ПИ № 863 по ПНИ”А” представлява част от бивш имот пл. № 6* по КП”К” от 1956 год., описан в т.2 на решение № 622/28.06.1999 год. на ПК-Варна. Направен е извод, че в имота е монтирано бунгало и изградена масивна сграда с едно помещение, негодна за обитаване в състоянието при огледа от вещото лице, липсват Ел и ВиК инсталации.
Въпросът относно придобиване на правото на ползване от ответника и дали са били налице предпоставките за трансформиране в право на собственост се поставя с оглед пасивната легитимация по иска по чл.108 ЗС, защото надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници за определената по § 4а и § 4б ЗСПЗЗ площ, което в случая не е налице за ответника. По делото е изяснено категорично, че сградата/сградите/ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн.”Държавен вестник”, бр.69 от 02.09.1977 год./ и на критерия за сграда съгласно чл.303, ал.3 ППЗТСУ/отм./, респ. постройка за сезонно обитаване по т.3 на ал.3 от § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че на ответника е било предоставено валидно право на ползване по съответното ПМС, но не се установяват останалите предпоставки за придобиване на имота по реда на § 4 ЗСПЗЗ-липсват и доказателства, че оценката е заплатена в предвидения от закона тримесечен срок, поради което няма как да бъде завършена реституционната процедура със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
При това положение представените съдебни актове на Върховния касационен съд се явяват неотносими към спора като постановени при различна фактическа обстановка:
Определение № 466 от 17.10.2008 год. по ч.гр. дело № 1187/2008 год. на І гражданско отделение е постановено в производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с приложението на чл.108 ЗС във връзка с чл.10, ал.7 и чл.10б ЗСПЗЗ по недопустим отрицателен установителен иск поради преждевременното му завеждане;
Решение № 1* от 20.01.2009 год. по гр.дело № 4956/2007 год. на ІV гражданско отделение е свързано с приложението на § 4 ЗСПЗЗ и чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ;
Определение № 200 от 29.05.2007 год. по ч.гр.дело № 567/2007 год. на V гражданско отделение касае нормата на §4к,о ал.7 ЗСПЗЗ;
Същото е и по решение № 2* от 26.01.2004 год. по гр.дело № 2367/2002 год. на ІV гражданско отделение, постановено на основание чл.108 ЗС във връзка с §4а ПЗР на ЗСПЗЗ и §1, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293,о ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделениеР Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 325 от 17.03.2009 год., постановено по в.гр.дело № 2126/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд.
РЕШНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
|