Ключови фрази
земеделски земи * установителен иск * процесуална правоспособност * правосубектност * иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

634

 

                                София, 30.12.2008 година

                                  

      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Върховният касационен съд на Република България, първо  отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесет и осми декември  две хиляди и  осма  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА  БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА 

                                                                ЖИВА  ДЕКОВА

 

изслуша докладваното от председателя (съдията)  БАЛЕВСКА

ч.гр. дело №  2102/ 2008   година и за да се произнесе , взе предвид :

 

Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .

Х. “С” с. Ч., община С. митрополия/епархия чрез пълномощника адв. К обжалва и иска да се отмени Определение Nо 169/25.02.2008 година по гр.д. Nо 601/2007 година на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила Определение Nо 238 от 23.05.2007 година по гр.д. Nо 306/2007 година на РС гр. С. по прекратения иск, заявен на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна .

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи наличие на противоречива съдебна практика на ВКС- Определение Nо 403 от 19.11.2007 година по ч.гр.д. Nо 2079/2007 г. на ВКС-II отд., Определение Nо 383 от 2.10.2007 година по ч. гр.д. Nо 1680/2007 год. на ВКС- I отд., Определение Nо 338/2007 год. по ч. гр.д. Nо 1615/2007 г. на ВКС- V отд..

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от Общинската служба по “З” гр. С..

По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- първо отделение , намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и с оглед на обжалваемия интерес е процесуално допустима .

С обжалваното Определение , окръжният съд в правомощията на втора-контролна инстанция е потвърдил определение на районния съд с което е прекратено производството поради недопустимост на иска, споделяйки правните изводи, че предвиденото в чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ производство може да бъде инициирано само от физически лица, а за възстановяване на правото на Българската православна църква и другите религиозните общности, има специален ред- този по чл. 29 ЗСПЗЗ.

При съпоставяне на решаващите изводи на съдилищата , възприети с обжалваните определения , обусловили прекратяването на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ поради недопустимост и изложените правни тези по цитираните определение на ВКС, обусловили обратен правен резултат / или идентичен но по други съображения- Определение Nо 403/2007 г./. следва , че са налице условията на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение .

Разгледана по същество , частната касационна жалба е основателна. Обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като тезата на окръжния и районен съд , че по реда на цитираната законова разпоредба, чието систематично място е в “Глава II “земи на граждани”, исковете могат да се заяви само от физически лица, е неправилна. Макар и разпоредбата, която дава право на онези собственици, чиито земеделски земи са включени в блокове на ТКЗС, ако са пропуснали срока да отправят пряко заявлението си реституция до съответната ПК- сега ОбС ”З” , да поискат от съда да им признае това право по отношение на конкретни земеделски имоти, да се намира в Глава втора”земи на граждански” от ЗСПЗЗ, то по силата на логическото тълкуване следва , че уредената правна възможност касае всики гражданско правни субекти, който са били собственици на зем4еделски земи или са техни наследници. Не може предвидената от законодателят възможност за установяване по съдебен ред правото да се възстанови собствеността на конкретен земеделски имот, да принадлежи само и единствено на физическите лица , след като законът изрично е предвидил възможността чрез пряко заявление в определения срок да се иска възстановяване на собствеността на земеделските земи както от физическите лица , така и от общините , юридически лица, Българската православна църква и други религиозни общности, обособявайки ги в една обща категория – а именно тази на неперсонифицираните бившите собственици на земеделски земи по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ. В тази насока на възприетите разрешения на въпроса по цитираната съдебна практика.

Неоснователна е тезата на втората инстанция, макар и не решаваща за прекратяване на делото, че липсва доказана правосубектност на ищцовата страна –Църква/храм “С” с. Ч. митрополия / епархия. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от Закона за вероизповеданията няма пречка местно поделение на религиозно вероизповедание да има статут на юридическо лице след надлежно вписване в регистъра на окръжния съд. Доколкото съдът следи служебно за процесуалната дееспособност на страните в процеса, то следва същият да съобрази закона- а именно както Закона за вероизповеданията/ чл.10/ , така и Устава на Българската православна църква/ след като се касае до християнски храм/.

По представените определения на състави на ВКС, установяващи противоречива практика, възприетата теза за приложение на § 5 ал.2 ЗВ /ДВ. бр.120/29.12.2002 година / с Определение Nо 403/2007 г. при определяне наличието на правен интерес от водения иск по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ , не може да бъде споделен от настоящия състав. Признаване на правото на собственост на земеделски земи ex lege, следва да се тълкува в контекста на ал.1 на посочения параграф от който следва , че се касае до ограничени хипотези, когато земеделски земи на религиозните общности към настоящия момент са собственост на “държавата, общините или техни фирми или са включени в капитала на търговски дружества” и тяхната реституция не следва установената от ЗСПЗЗ процедура по възстановяването.

По изложените съображения , състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА Определение Nо 169/25.02.2008 година по ч.гр.д. Nо 601/2007 година на Благоевградския окръжен съд и оставено в сила Определение Nо 238 от 23.05.2007 година по гр.д. Nо 306/2007 година на РС гр. С. по прекратения иск, заявен на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ като недопустим , и

ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по същество.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :