О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С о ф и я , 27 март 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 23 м а р т 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Петър Долапчиев,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
частно наказателно дело № 290/2017 година.
Производството е по чл.44, ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Софийски районен съд спор за подсъдност във връзка с разпорежданията от 15.02.2017 г. и от 06.03.2017 г. на съдията-докладчик по НОХД № 9621/2015 г. на РС-София за изпращане на делото за произнасяне от въззивната инстанция по веществените доказателства, с което съдията-докладчик от СГС не се е съгласил и с разпореждане от 21.02.2017 г. е върнал делото на СРС с мотив за „спазване необходимостта от инстанционен контрол на съдебния акт”. Именно последното е възразено от съдията-докладчик от СРС в разпореждането му № 54188 от 06.03.2017 г. за повдигане на спор за подсъдност пред ВКС с доводи, че произнасянето по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК следва да бъде сторено от СГС като въззивна инстанция, постановила влязлата в сила нова присъда, но като е пропуснала да се произнесе с нея по веществените доказателства по делото.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Софийския градски съд неоснователно оспорва компетентността си да отстрани пропуска при постановяване на новата въззивна присъда.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
С присъда № 237 от 04.10.2016 г. по ВНОХД № 3125/2016 г. Софийският градски съд е отменил присъда № 2303 от 30.03.2016 г., постановена по НОХД № 9621/2015 г. от Софийския районен съд, признал е подсъдимия Е. Т. Б. от С. за виновен в извършването на 22.05.2014 г. в С. на две документни престъпления по чл.316, пр.1-во вр.чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.316, пр.1-во вр.чл.309, ал.1 от НК, като за първото му е наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, а за второто същият е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.1 от НК му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева.
По касационна жалба от подсъдимия ВКС – І-во н.о. с решение № 307 от 23.01.2017 г. по н.д.№ 1236/2016 г. е проверил новата въззивна присъда само досежно първото посочено по-горе престъпление и е оставил в сила обжалваната присъда в тази й част, оставяйки извън пределите на касационната проверка ангажирането по реда на чл.78а от НК на административно-наказателната отговорност на Б. за второто престъпление, позовавайки се на разпоредбата на чл.346, т.2 от НПК.
В обвинителния акт като веществени доказателства са посочени приложените на л.12 и л.13 от ДП свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС), част І и ІІ и неистинският частен документ – договор за покупко-продажба на МПС, л.а. марка „Сааб”, модел „9-3”, с [рег.№], собственост на В. Е. И. от С., относно които в новата въззивна присъда липсва произнасяне от градския съд. Именно във връзка с този пропуск са различните виждания на съдиите от СРС и СГС, изразени в описаните по-горе разпореждания, дали основание за повдигане на спор за подсъдност пред ВКС.
ВКС намира, от една страна, че липсва основание за повдигане на спор за подсъдност, а от друга, че Софийският градски съд е компетентен да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК по веществените доказателства като постановил „нова присъда” на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК, чийто акт и в частта относно веществените доказателства би подлежал на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК.
Друг е въпросът, че и двете обвинения касаят ползване от осъдения Б. на неистинския частен документ (договор за покупко-продажба в посочената му част) и неистинското официално „нотариално удостоверяване” на подписите на страните по него. Приложеното СРМПС, част І и ІІ, няма отношение към тези обвинения. Т.е. липсва спорен момент във връзка с разпореждането с т.н. веществени доказателства, което да предполага такава бъдеща инстанционна проверка, на което е акцентирал съдията от СГС, при разписаните в чл.112, ал.4 от НПК общи правила за разпореждане с веществени доказателства, сред които са и „други писмени актове”, което пък е давало основание и на първоинстанционния СРС да се произнесе какво да стане с приложените по делото, без с това да се засегне по някакъв начин постановеното с новата въззивна присъда на СГС и би се постигнала процесуална икономия при облекчена инстанционна проверка на определението по реда на Глава 22 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА ВНОХД № 3125/2016 г. по описа на Софийския градски съд за произнасяне от СЪЩИЯ СЪД по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК по веществените доказателства по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |