Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
Гр. София, 11 декември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 734/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. И. М., чрез упълномощения му защитник, адв. Р. К. срещу въззивно решение № 224 от 13.02.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 261/2016 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, в която е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
В жалбата се прави искане за изменение на атакуваното решение с намаляване на наказанието лишаване от свобода до размер, позволяващ прилагането на чл.66, ал.1 от НК.
Сочи се, че въззивният съд е отдал значителна тежест на генералната превенция, като е обосновал увеличението на наказанието с актуалната разпространеност на този вид деяние, без да отчете конкретната степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия, която според защитата е невисока. Твърди се, че неправилно са отчетени в тежест на дееца, осъждането му след извършването на деянието / което противоречи на приетото чисто съдебно минало / и наложени административни наказания с ниска тежест.
Отделно от това се сочи, че съдът е неглижирал частичното самопризнание на подсъдимия и съдействието му на разследващите органи. В заключение се иска намаляване на размера на основното наказание и отлагане на изтърпяването му с подходящ изпитателен срок.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимия М. се представлява от упълномощеният защитник адв. К., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за изменение на въззивното решение относно намаляване на наказанието и прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият М., пред касационната инстанция, в последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли за отмяна на ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Частният обвинител С. М. С. не се явява пред ВКС и не се представлява от повереник.
Частният обвинител С. С. се явява лично и с упълномощения повереник, адв. С., който изразява позиция за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Оценява степента на обществена опасност на деянието като изключително завишена, предвид вида на квалифициращите обстоятелства и спецификата на пътното произшествие. Намира, че подсъдимият също представлява личност с висока степен на обществена опасност, който не е съдействал на разследващите органи, а направеното в съдебната фаза самопризнание счита, че е с цел облекчаване на положението му.
Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Сочи, че въззивният анализ на обстоятелствата, относими към наказателната отговорност на подсъдимия е правилен и е довел до налагане на справедливо наказание. Завишената степен на обществена опасност на деянието намира за правилно изведена от данните за високата скорост на движение на подсъдимия в тежки атмосферни условия и при натоварен трафик на движението, а тази на дееца - от данните по делото за системно нарушаване на правилата за движение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия М. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 131, постановена на 28.06.2016 г. по н.о.х.д. № 436/2016 г., по описа на Окръжен съд - Бургас, Наказателно отделение подсъдимият К. И. М. е признат за виновен относно това, че на 31.01.2015 г. , около 17.20 часа, на [улица], на около 50 метра преди първото кръстовище за[жк], след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и метаболит на тетрахидроканабинол, съдържащ се в марихуана - канабис, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “марка” , с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. М., поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като е оправдан по обвинението по чл.343, ал.4 от НК.
На осн. чл.343г от НК подсъдимият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
С решение № 224 от 13.02.2017 г. на Апелативен съд-Бургас, наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 261/2016 г., присъдата на Окръжен съд – Бургас е изменена в частта относно основното наказание, което е увеличено на три години и осем месеца лишаване от свобода.
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за частично основателна.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Същото се намери за основателно в частта относно вида и броя на отчетените от въззивния съд отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест при определяне на размера на основното наказание.
В категорията на отегчаващите вината обстоятелства неправилно са причислени изключително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и последващо извършването на деянието осъждане на подсъдимия, присъдата за което към процесната дата не е била влязла в сила.
Като основен аргумент в насока завишаване размера на санкцията въззивният съд е посочил обществената опасност на деянието, която неправилно е оценил като изключително завишена, като се е позовал на съставомерни елементи – вида на нарушението по чл.21 от ЗДП, настъпилата смърт на пострадалия и причинените имуществени вреди на процесния автомобил.
Неправилната оценка на посочените обстоятелства е резултирала в надценяване на тежестта на деянието, която е определена от съда като “надхвърляща рамките на характерната обществена опасност“ за престъпленията по транспорта и впоследствие е довела до неоснователно завишаване на размера на основното наказание.
В същата насока е преценявано и съдебното минало на подсъдимия, като осъждането със споразумение за престъпление по чл.198 от НК, по н.о.х.д. 2257/15 г., на РС – Бургас, влязло в сила на 13.10.2015 г., което е след датата на настоящото деяние, извършено на 31.01.2015 г., неправилно е отчетено като отегчаващ отговорността му факт.
Съдимостта на дееца като обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказателната му отговорност винаги се преценява към периода на извършване на деянието и в този смисъл последващите осъждания са ирелевантни към вида и размера на съответната санкция, в насока нейното утежняване.
Извода на апелативния съд, че цитираното осъждане на подсъдимия следва да се цени в негова вреда неправилно е довел до преценката, че той е личност с относително висока степен на обществена опасност. Отделно от това становището на съда, че от характеристиката на деянието, определено като проява на особена дързост и безразсъдство се налага извод за негативна характеристика и на дееца, също не може да бъде споделено.
Обстоятелствата по извършване на деянието за конкретния вид престъпление, което е непредпазливо, са от значение за обществената опасност на самото деяние и в този смисъл величината на избраната от подсъдимия скорост, която е двукратно завишена над разрешената за съответния пътен участък правилно е оценена като обуславяща високата му степен на обществена опасност.
Недопустимо е едно и също обстоятелство да бъде двукратно оценявано в тежест на дееца, което води и до определяне на несъответно наказание.
В конкретния случай съдебното производство е проведено под формата на съкратено съдебно следствие, в процедура по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият М. е признал фактите по обвинението и се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства. Вида на съкратената процедура рефлектира пряко и върху начина на определяне на санкцията - при условията на разпоредбата на чл.58а от НК.
Контролираните инстанции са приели, че наказателната отговорност на дееца следва да се реализира в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 от НК, което не се оспорва от подсъдимия. Отчетена е приложимата редакция на разпоредбата на чл.343, ал.3, б.“в“ от НК /ред. ДВ, бр.21 от 2000 г. /, която е по-благоприятна за подсъдимия и на осн. чл.2, ал.2 от НК наказанието е определено в рамките на отменената редакция, която предвижда по-нисък специален максимум от десет години на наказанието лишаване от свобода.
Въззивният съд се е съгласил с тезата на първата инстанция, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства и наказанието следва да се определи в рамките под средния размер, но е счел, че отмереното на четири години и шест месеца лишаване от свобода подлежи на завишаване и го е увеличил на пет години и шест месеца. След редукцията от една трета, съгл. императива на чл.58а, ал.1 от НК, наказанието е фиксирано на три години и осем месеца.
ВКС намира, че направената от въззивния съд корекция на основното наказание е в резултат на неправилна оценка на отегчаващите обстоятелства и на обществената опасност на подсъдимия, което го определя като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и налага упражняване на правомощията на ВКС по чл.354, ал.2, т.1 от НПК за неговото намаляване.
Касационната инстанция намира за справедливо отмереното от първата инстанция в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията с една трета по чл.58а, ал.1 от НК е определено в размер на три години и счита, че решението на въззивния съд следва да се измени, като се намали наказанието лишаване от свобода до размера, определен от окръжния съд, а именно – три години лишаване от свобода.
Така определено наказанието е справедливо и съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца.
За постигане целите на наказанието по чл.36 от НК същото следва да се изтърпи ефективно и в този смисъл претенцията на дееца за прилагането на чл.66, ал.1от НК не може да бъде удовлетворена.
Определянето на наказание в размер, който позволява изтърпяването му да бъде отложено, не предпоставя приложението на чл.66, ал.1 от НК, която разпоредба представлява правна възможност и няма императивен характер. Контролираните инстанции правилно са отчели необходимостта от ефективно наказание, предвид причинената несъставомерна лека телесна повреда на пътника в автомобила, наложените на подсъдимия административни наказания за нарушения по ЗДП, както и употребата на два вида наркотични вещества.
Не се намериха за основателни доводите от касационната жалба за неотчетен от инстанциите по същество факт в полза на подсъдимия, а именно направено в хода на досъдебното производство частично самопризнание от негова страна, с което е оказано съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина.
Прегледът на материалите по делото показва, че обясненията на М. в качеството му на обвиняем/показанията на същия в качеството на свидетел са ирелевантни към наказателната му отговорност / са дадени при разпита му от 28.09.2015 г., т.е. четири месеца след деянието, което е с дата 31.01.2015 г. и не са се отразили на ефективността на разследването, тъй като след този разпит до приключването на досъдебното производство не са извършвани други процесуално следствени действия. При тези данни правилна е преценката на съдилищата, че съгласно тълкуването, възприето в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС не са налице основания обясненията на дееца да се ценят като смекчаващ отговорността му факт, тъй като реално не са спомогнали за изясняване на фактите по делото.
Възражението, че подсъдимият е дал доброволно материал за изследване, с цел установяване употреба на алкохол или наркотични вещества, което неправилно не е било отчетено като смекчаващ отговорността му факт също е неоснователно, доколкото се касае за стандартна процедура при пътно произшествие и от този факт не могат да се правят изводи в негова полза или вреда.
Преоценката на касаещите вината обстоятелства не рефлектира върху справедливостта на допълнителното наказание, което правилно е отмерено за срок от четири години и няма основания да бъде редуцирано.
С оглед изложеното, налице са предпоставките на чл.354, ал.2, т.1, вр. чл.348, ал.5, т.1 от НПК за намаляване на наказанието на подсъдимия М. от три години и осем месеца на три години лишаване от свобода, в която връзка следва да се измени въззивното решение.
В останалата част решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 224 от 13.02.2017 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по в.н.о.х.д. № 261/2016 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. И. М. наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца на три години, за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, б.“в“ от НК.
Оставя в сила решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |