Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 15.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Снежанка Николова Членове: Гергана Никова Емилия Донкова при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 1877/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 60352/07.10.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1555 от 27.11.2020 година по в. т. д № 2129/2020 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е прекратено въззивното производство по отношение на конституираните като ищци и въззивници по делото В. Г. Й., Г. И. Й. и Т. И. Й. – законни наследници на починалия в хода на производството ЕТ „Фанти-Г- И. Й.“. Със същото решение е обезсилено решение № 73 от 27.12.2019 година, постановено по гр. д. № 105/2019 година на ОС-Видин и е прекратено производството по делото. С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на обжалваното изцяло въззивно решение, с довод, че е процесуално недопустимо поради обстоятелството, че при данните за починалия в хода на делото пред въззивната инстанция ответник И. Й., действащ в качеството му на ЕТ „Фанги-Г- И. Й.“, съдът не е спазил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК да спре производството и конституира наследниците му по закон, прекратил е производството само по отношение на отказалите се наследници, но е не е издирил и конституирал следващите в реда на наследяване наследници по закон. С касационната жалба се поддържа довод, че постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано, в частта, с която е прието, че не е налице правен интерес от заявените положителен и отрицателен установителен иск срещу ответника „ГТ- Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна в касационното производство „ГТ Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, гр. Видин, представлявано от управителя Т. Й., чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание не изразява становище. Ответниците В. Г. Й., Г. И. Й. и Т. И. Й. не изразяват становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Токуда банк“ АД срещу ЕТ „Фанти-Г -И. Й.“ и „ГТ -Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД, с която са предявени следните искове: за признаване за установено, че към 01.12.2016 г. ЕТ „Фанти-Г -И. Й.“ не е притежавал право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построената в него сграда с идентификатор ****, както и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативен нотариален акт № 139/01.12.2016 г., с който е удостоверено правото на собственост на едноличния търговец; за признаване за установено, че извършената от него непарична вноска в капитала на „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД на описания имот чрез дружествен договор на втория ответник от 20.12.2016 г. не е произвела вещно-прехвърлително действие и дружеството не е собственик на имота; за признаване за установено, че към момента на сключване на нотариален акт № 95/29.12.2009 г. за учредяване на договорна ипотека върху описания имот в полза на банката, същият е собственост на ипотекарните длъжници Г. и Т. Й.. В исковата молба са изложени твърдения, че между „Токуда банк“ АД и „Фанти-Г“ ООД, представлявано и управлявано от И. Т. Й., като кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит № 055-115-001/04.11.2008 г. За обезпечаване задълженията по договора в полза на банката била учредена договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор *** и построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], оформена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 95/29.12.2009 г., том ІІІ, рег. № 8362, нот. дело № 495/2009 г. Учредители на ипотеката (ипотекарни длъжници) били собствениците на имота Г. И. Й. и Т. И. Й., придобили правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 13/07.04.2009 г. Продавач по договора е „Фанти-Г“ ООД. На 01.12.2016 г. първият ответник ЕТ „Фанти-Г - И. Й.“ се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139/01.12.2016 г., а на 20.12.2016 г. извършил непарична вноска в капитала на втория ответник „ГТ – Воден и сухопътен транспорт“ ЕООД. Посоченият апорт бил вписан в търговския регистър по партидата на дружеството. Като основание на правата на апортиращия първи ответник върху апортирания имот изрично бил посочен именно цитирания констативен нотариален акт. Ответникът ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“ не е бил собственик на процесния имот, ипотекиран преди това в полза на банката, както и не бил такъв и към датата на извършване на оспорваната непарична вноска на имота в капитала на втория ответник. Правото на собственост е съществувало в полза на физическите лица, които в качеството си на собственици на ипотекирания имот, учредили валидна и противопоставима на всички трети лица ипотека в полза на „Токуда банк“ АД. Твърди се също така, че банката-ищец като ипотекарен кредитор има качеството на взискател по изпълнително дело № 20147240400442 по описа на ЧСИ В. Т. с рег. № * в КЧСИ, по което е насочено принудително изпълнение върху процесния имот. За банката съществува интерес от съдебно установяване, че лицата Г. и Т. Й. са собственици на имота, съответно – надлежни ипотекарни длъжници на банката и длъжници в изпълнителното производство. Налице е и правен интерес от установяване, че ответниците не са собственици на процесния имот, респективно от установяване принадлежността на правото на собственост на действителните собственици на ипотекирания в нейна полза имот. Ответниците са възразили, че исковете са недопустими, евентуално са посочили, че същите са неоснователни. С въззивното решение, по иска на „Токуда Банк“ АД срещу ЕТ “Фанти- Г- И. Й.“, производството е прекратено по отношение на конституираните като „ищци“ (очевидно като ответници) и въззивници по делото – наследници по закон на починалия в хода на въззивното производство, на 24.05.2020 година, И. Т. Й., жалбоподател, действащ като ЕТ „Фанти-Г – И. Й.“. Прието е, че молбата от 06.08.2020 година от В. Г. Й. (съпруга) и Г. И. Й. и Т. И. Й. (деца), съдържаща данни за вписани откази на тези лица от наследство, е достатъчно основание да се уважи искането им да бъдат заличени като страни по делото. В. Г. Й., Г. И. Й. и Т. И. Й., конституирани по делото като въззивници, са заявили две твърдения- а именно, че не са приели фирмата на ЕТ “Фанти-Г- И. Й.“ и че са направили отказ от наследството на И. Т. Й.. За висящият правен спор двете обстоятелства имат различни правни последици – чл. 60а, т. 2 ТЗ, респ. чл. 5-8 ЗН, които не са отчетени и без да бъдат изложени мотиви е прието, че са налице предпоставките за прекратяване на въззивното производство. С обжалваното решение апелативния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е обезсилил решение № 73/26.12.2019 г. по гр. д. № 105/2019 г. по описа на ОС – Видин и е прекратил производството по делото. За да обезсили решението на първата инстанция по уважените искове за собственост и прекрати производството, апелативният съд е приел въз основа на изложените в исковата молба твърдения, че със заявените искове се търси защита на правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, но ищецът не твърди да е негов собственик, а претендира установяване, че правото на собственост се притежава от други/трети лица – Г. Й. и Т. Й.. Въззивният съд е изложил съображения, че за ищеца не е налице правен интерес да предяви положителен или отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост, нито искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Направил е извод, че в случая, ищецът нито иска от съда защита на ипотечното му право, нито пък твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че именно това му право е оспорено от ответниците или че те са предприели такива действия (фактически или правни), които да осуетят неговото реализиране в изпълнителното производство, по което ищецът е взискател. В обобщение, е направил извод за липса на правен интерес и недопустимост на исковото производство, без категорично заключение с какви правни средства се брани ипотечното право на банката, в рамките на преценката по чл. 130 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Когато страната е починала в течение на производството, но преди приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на всички нейни процесуални правоприемници, решението е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. В цитирания смисъл е решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, четвърто г. о., което се споделя от настоящия състав. Ответникът И. Й. е починал преди приключване на съдебното дирене и провеждането на устните състезания в открито съдебно заседание на 19.10.2020 г. на въззивния съд. По делото не е бил изяснен въпросът с наследяването на починалия ответник. Доколкото се касае до имущество на фирмата на едноличния търговец, наследствената трансмисия по отношение на имуществените права (в случая правото на собственост) не настъпва автоматично със смъртта на търговеца. С разясненията на ТР № 2/2001 г . на ОСГК на ВКС изрично се приема, че „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему“ т.е. касае се до придобити имущества, които съставляват имуществени права на правния субект- едноличния търговец, различни от тези права на починалото физическото лице и които със смъртта му не преминават автоматично към наследствената маса. С разпоредбата на чл. 60, ал.2 ТЗ е предвидена възможността наследниците на едноличния търговец да поемат предприятието, а с разпоредбата на чл. 60а, т.2 ТЗ смъртта на едноличния търговец е посочена като основание за заличаване на фирмата от търговския регистър, при съответните правила. В настоящата хипотеза е било констатирано единствено, че преживялата съпругата и низходящите са направили отказ от наследството на И. Й., без да бъдат отчетени нито горните обстоятелства, нито дадени указания на ищеца да посочи евентуално наследници от следващите редове. Обжалваното въззивно решение следва да се обезсили и делото – да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника на 24.05.2020 г., – вече с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт на въззивната инстанция по делото. След връщането на делото за ново разглеждане въззивният съд следва да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и да даде на ищеца указания за ангажиране на доказателства от търговския регистър за актуалното състояние по регистрацията на търговеца, съответно указания по чл. 230, ал. 2 ГПК, а именно – за посочване наследниците на починалия ответник И. Й. и техните адреси, и да представи доказателства за това; или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство (чл. 59 ЗН) или за призоваването на наследниците по реда на чл. 48 ГПК – ако са налице тези хипотези. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че за ипотекарния кредитор- взискател по изпълнително дело е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на ипотечното му право върху имота, върху който се насочва принудителното изпълнение, срещу всяко лице (длъжник или трето на изпълнението лице), което оспорва правото на взискателя: било извънсъдебно, било съдебно- чрез предявяване на жалби срещу действията на съдебния изпълнител, иск по чл. 440 ГПК или други искания за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело. В случая е била налице нередовност на исковата молба, с оглед несъответствието между нейната обстоятелствена част и направеното пред съда искане. Исковата молба като нередовна е трябвало да бъде оставена без движение от въззивния съд с даването на указание за отстраняване на противоречието между нейната обстоятелствена част (изложени твърдения за съществуването на ипотечно право) и петитума (за отричане на правото на собственост на едноличния търговец, респективно за установяване неговото съществуване в полза на ипотекарните длъжници). Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1555 от 27.11.2020 год. по в. т. д № 2129/2020 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане и постановяване на процесуално допустим съдебен акт от друг негов въззивен състав, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: