Р Е Ш Е Н И Е № 442 град София, 30 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2126 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 195/2011 г. и отмяна на определение от 18.04.2011 г. на Врачанския окръжен съд за одобряване на споразумение. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала - определените наказания по размер за престъплението по чл. 342, ал. 3, б. „б” НК и отложеното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не съответстват на релевантните обстоятелства и не отговарят на целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането с аргументите, изложени в него. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 18.04.2011 г. по н. о. х. д. № 195/2011 г. Врачанският окръжен съд е одобрил споразумение, с което обвиняемият Н. И. С. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК е определено наказание от три години лишаване от свобода. Същият е признат за виновен и за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е определено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК е наложено общо, най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Постановено е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три години. Споразумението е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Част от доводите обаче в негова подкрепа са неприемливи. Конкретното поведение на обвиняемия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност са факти, които поначало не могат да отегчават наказателноправното положение. Обстоятелството, че обвиняемият е бил безработен няма никаква връзка с извършеното престъпление, поради което и само по себе си не може да окаже влияние при решаване на въпроса за справедливостта на наказанието. Въпреки това първоинстанционният съд е одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала. Наложените наказания за престъплението по чл. 342 НК не държат сметка за съвкупността от обстоятелства, характеризиращи тежестта на извършеното деяние, личността на дееца и целите по чл. 36 от НК. С деянието на обвиняемия са били умишлено причинени средни телесни повреди на две лица (без техен принос), едно от които е осемгодишната Н. Т. Г.. Нейната възраст безусловно се е обхващала от съзнанието на С., а извършването на престъпление по отношение на малолетно лице трябва да се признае в конкретния случай за отегчаващо отговорността обстоятелство, което не само завишава степента на обществена опасност на деянието, но характеризира неблагоприятно и личността на дееца. От значение по въпроса за наказанието са и обстоятелствата, че с престъпното деяние е било осъществено телесно посегателство и върху св. М. П. К. (извън квалификацията), както и създадено високо ниво на риск за друго малолетно дете – петгодишния С. Т. Г.. Релевантни са и останалите данни за личността на осъдения С. - многократни и упорити прояви на неоправдана агресия, предхождащи деянието; множество нарушения на обществения ред, довели до полицейска намеса; негативни характеристични отзиви по местоживеене; голям брой наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение, очертаващи подчертана липса на дисциплина на пътя при управление на моторно превозно средство. В този смисъл основателни са доводите на главния прокурор, че съдът е допуснал нарушение като е одобрил споразумение, с което е било определено явно несправедливо наказание за престъплението по чл. 342 НК, а оттам и общото, най-тежко наказание, на основание чл. 23 от НК. Ето защо искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, респективно определението за одобряване на споразумението – отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Врачанския окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 195/2011 г. по описа на Врачанския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение от 18.04.2011 г. за одобряване на споразумението и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Врачанския окръжен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: