Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. София, 11.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 820 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 95/13.02.2023 г. по в.т.д. № 629/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 9-ти търговски състав, потвърждаващо решение от 13.05.2022 г. по т.д. № 15/2021 г. на Окръжен съд - Монтана в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД против Б. Д. Б. искове за сумата от 19 241,30 лева - платена на отпаднало основание /договор от 10.08.2020 г./, сумата от 7 704 лева - неустойка по договор от 10.08.2020 г., сумата от 44 149 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата, считано от 23.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 2 424 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от 23.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 4 014 лева - стойност на чували, тип “биг бег”, ведно със законната лихва от 03.02.2021 г. до окончателното й плащане, както и за присъдените в полза на ответника разноски от 8 011,40 лева.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Относно поддържаното оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения се сочи, че въззивният съд не е обсъдил доводите на настоящия касатор, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. По-конкретно се обосновава, че въззивната инстанция не се е произнесла по доводите досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, счетоводните записвания на ищцовото дружество, отразяването съгласно изслушаната ССчЕ на сторнираща операция с намаляване на “неизвозения заприходен слънчоглед” и отнасянето й по счетоводна сметка – вземания, както и относно представената електронна кореспонденция. Аргументира се, че въззивният съд е постановил неправилно решение, като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не е възприел установените с тях факти и не е приложил относимите материални норми, регламентиращи правата на търговска продажба. Изтъкнато е, че по отношение на иска за сумата от 19 241,30 лева в обжалваното решение неправилно е прието от фактическа страна, че претендираната сума е стойността на недоставен слънчоглед от 1 273,34 тона и основанието, на което ответницата дължи сумата, е отпаднало – срокът на договора е изтекъл, а тя не е изпълнила задължението си. Акцентира се, че това не отговаря на заявеното от ищеца, тъй като съгласно исковата молба претенцията е за връщане на надплатена сума от 19 241,30 лева, получена неоснователно от ответницата, доколкото за доставено количество от 1 273,34 тона био слънчоглед при уговорена между страните цена от 1 005 лева за тон е платена сумата от 1 298 948 лева, а дължимата такава е в размер на 1 279 706,70 лева. Посочва се, че издадената от ответницата фактура от 24.09.2020 г. при цена от 1 075 лева/тон не кореспондира с нито едно писмено доказателство за търговска продажба и облигационна връзка между тях при такава цена. Изразява се несъгласие с извода на съда, че с плащането на цялата сума по фактурата, в която е отразена единичната цена, ищецът се е съгласил с цена на доставката от 1 075 лева/тон. Оспорват се съображенията на съда, че самата фактура от 24.09.2020 г. доказва наличието на сключен между страните анекс към писмения договор за търговска продажба, доколкото какъвто и да било писмен анекс не е представен по делото, а цената като съществен елемент от договора за продажба следва да бъде изрично уговорена. По отношение на иска за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 7 704 лева се сочи, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на договора за продажба от 10.08.2020 г. и е приел, че ищецът е неизправна страна по него, тъй като съгласно чл. 6.1., изр. четвърто от същия купувачът се задължава да заплаща предварително стоката преди извозването. Подчертава се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 3.4. от договора, че окончателното плащане и извозване на цялото количество слънчоглед се извършва до края на договора – 31.01.2021 г., както и последния абзац на чл. 6, в който е уговорено, че купувачът се задължава да заплати и извози цялото количество биологичен слънчоглед най-късно до 31.01.2021 г. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 44 149 лева се счита, че въззивният съд не се е произнесъл на какво основание се търси сумата, нито че се касае за равностойност на чуждите културни примеси в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%. Изтъква се, че въззивният съд е приел, че е налице търговска продажба и субсидиарно приложение намират разпоредбите на ЗЗД, касаещи продажба на вещи с недостатъци, като следвало ищецът да предяви иск за обезщетение за лошо изпълнение, който обаче е погасен по давност съгласно чл. 197 ЗЗД, независимо че ответницата не е направила изрично възражение в тази насока. Сочи се, че втората инстанция не е тълкувала в цялост договора от 10.08.2020 г. – чл. 3.1. и чл. 3.4., че окончателното плащане и извозване на био слънчогледа е уговорено до 31.01.2021 г., а процентното съотношение на примесите се изчисляват на общото количество продукция, а не към отделните доставки. По иска за заплащане на претендираното обезщетение от 2 424,95 лева – направени транспортни разходи, платени от ищеца с оглед лошото изпълнение на договорното задължение на ответницата, е направено оплакване за липса на мотиви, доколкото въззивният съд се е ограничил да посочи, че при наличие на договорна връзка не може да се търси отговорност на извъндоговорно основание. Излагат се доводи, че относно претенцията за заплащане на сумата от 4 014 лева – стойността на предадените и невърнати чували тип “биг - бег”, са представени доказателства за получаването им от ответницата и изявление от нейна страна, че при нея са останали 223 бр. чувала, обективирано в електронна кореспонденция от 25.04.2019 г.
Ответникът по касация Б. Д. Б. оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
С Определение № 207/21.01.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по следния правен въпрос: “Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства, както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че е неоснователно становището на жалбоподателя за неправилност на обжалвания съдебен акт за отхвърляне на претенцията за връщане на сумата от 19 241,30 лева. Посочил е, че между цената по договора (1 005 лева) и цената по фактура № 129/24.09.2020 г. (1 075 лева) се явява разлика от 70 лева/тон, като с оглед доставените 273,34 тона при цена със 70 лева, по-висока от тази по договора, се получава сумата от 19 133,80 лева. Намерил е, че след като към момента на плащане на стойността по горецитираната фактура - на 04.12.2020 г., жалбоподателят е знаел какво количество слънчоглед му е доставен и по каква цена, различна от договорената, се фактурира доставеното количество от 273,34 тона, то същият с плащането на пълната сума се е съгласил с цена на стоката от 1 075 лева/тон. Решаващият състав е преценил, че доколкото в горепосочената фактура съществените елементи са продаденото количество и стойността на тон, то за доказване на новата договорена цена от 1 075 лева/тон, не е необходимо наличието на допълнително споразумение към сключения договор. Счел е за неоснователен и иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 7 704 лева. Посочил е, че съгласно чл. 6.5 от договора, за неспазване на клаузите му неизправната страна дължи на другата неустойка за неиздължената част от 0,01% за всеки ден просрочие, но не повече от 10%. Изложил е съображения, че в чл. 6.1, изр. четвърто от същия е уговорено, че купувачът се задължава да извърши плащания преди всяко извозване на слънчогледа, т.е. товаренето и предаването на стоката се извършва след предварителното плащане на договореното количество. Добавил е, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е поканил ответницата да предаде останалата част от фактурираното количество слънчоглед, то неплащането на цената за това количество освобождава същата от задължението й да предаде стоката. За да намери за неоснователен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 44 149,88 лева - равностойността на примесите в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%, въззивният съд е приел, че макар да се установява съдържание на повече от допустимите по договора проценти и тези примеси да са се съдържали още при товаренето на стоката от склада на ответницата, то това е било известно на жалбоподателя купувач съгласно изготвени 58 протокола за изследване, като във всички са установени примеси над допустимото съдържание. Апелативният съд е обосновал, че по делото липсват данни за уведомяване на продавача от страна на жалбоподателя по реда на чл. 324 ТЗ още при първите доставки, поради което е счел за приложима презумпцията на чл. 324, изр. второ ТЗ, че купувачът е одобрил доставената стока, включително и по отношение на нейното качество. Отбелязал е, че относно продажбата с недостатъци, при липса на изрична уредба в ТЗ, субсидиарно се прилагат разпоредбите на ЗЗД, като по делото не са налице данни купувачът да се е възползвал от правата, които има по чл.193-197 ЗЗД. Акцентирал е, че претенцията на купувача е предявена на основание института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, който не намира приложение при наличие на договорна връзка между страните, както е в случая, поради което е споделил заключението на първоинстанционния съд, че и този иск подлежи на отхвърляне. По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обезщетение за заплатени от жалбоподателя транспортни разходи в размер на 2 424,95 лева, за който се поддържа във въззивната жалба липса на мотиви на първоинстанционния съд за отхвърлянето му, втората инстанция е счела, че макар мотивите на окръжния съд да са лаконични, от същите може да се направи извод, че за него важи казаното по-горе в обжалваното първоинстанционно решение, че при наличие на възможност за търсене на договорна отговорност е неоснователно искането за присъждане на обезщетение на основание извъндоговорна такава. Въззивният съд е приел за недоказан иска с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 014 лева, представляваща стойността на предадените и невърнати чували, тип “биг - бег”. Преценил е, че макар чувалите да са получени лично от ответницата чрез куриерска фирма - общо 1200 кг, по делото не са ангажирани доказателства за броя на доставените и съответно на върнатите такива, за да се направи извод за броя на останалите у нея. Споделил е аргументите на окръжния съд, че подобно заключение не се обосновава и от представената кореспонденция, тъй като същата не е водена по електронната поща на ответницата и по делото не е установено изявлението в имейла от 25.04.2019 г. относно “свободните при нас 223 бр. чували” да е направено от нея. По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава - в решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т.д. № 843/2022 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., и др. Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея.
По касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, обусловил достъпа до касационна проверка, въззивното решение се явява постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В същото липсва обсъждане на оплакванията и доводите на ищеца, поддържани във въззивната жалба, относно записванията в счетоводството на ищцовото дружество, вкл. отразяването на сторнираща операция с намаляване на “неизвозения заприходен слънчоглед” и отнасянето й по счетоводна сметка – вземания, относно представената електронна кореспонденция, относно неправилно разпределената доказателствена тежест в процеса. Въззивното решение следва да бъде частично отменено.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платената на отпаднало основание сума в размер на 19 241,30 лева, се твърди, че същата представлява разликата между общата платена от ищеца на ответницата по процесния договор сума от 1 298 948 лева и стойността на доставеното количество от 1 273,34 тона био слънчоглед, при уговорена между страните цена от 1 005 лева на тон, т.е. възлизаща на 1 279 706,70 лева. Не се спори по делото, че между ищеца като купувач и ответницата като продавач са възникнали облигационни отношения по договор от 10.08.2020 г. за покупко-продажба на био слънчоглед/собствено производство/реколта 2020 г., с валиден биологичен сертификат за реколта 2020 г. в насипно състояние, количество - 1 500 тона, при договорена цена от 1 005 лева/тон със съдържание на чужди културни примеси до макс. 3%, срок на договора при горепосочените условия и цена – 31.01.2021 г. Съгласно приложените към исковата молба фактури №№ 127/10.08.2020 г., 128/14.09.2020 г. и 129/24.09.2020 г., издадени от ответницата на ищцовото дружество, за 1 000 тона единичната цена на селскостопанската продукция е 1 005 лева/тон и 1 075 лева/тон за останалите 400 тона съгласно последната фактура. Основният спорен по делото въпрос е този за евентуалното изменение на договорената цена на стоката. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че след като към момента на плащане на последната сума жалбоподателят е знаел какво количество слънчоглед му е доставен, на каква цена, различна от договорената, му се фактурира доставеното количество от 273,34 тона, то той със плащането на цялата сума се е съгласил с цена на доставката от 1 075 лева/тон. Плащането само по себе си не може да бъде достатъчно за обосноваване изменението на условията на възникналото между страните облигационно правоотношение. В случая обаче се уставновява от неоспореното от ищеца и прието заключение на ССчЕ, че фактура № 129/24.09.2020 г. (с посочена единична цена от 1 075 лева/тон) е осчетоводена и от двете страни по делото. Въз основа на същата в счетоводството на ищцовото дружество е заприходен био слънчоглед от 400 000 кг на стойност от 430 000 лева и е отразено задължение към доставчика Б. Б. на същата стойност; фактурата е включена и в дневника му за покупки по ЗДДС за м.септември 2020 г. Осчетоводяването на документа от получателя (ищеца по делото), включването му в дневниците на покупките по ЗДДС, съответно евентуалното ползване на данъчен кредит, имат правната характеристика на извънсъдебно признание относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурата, вкл. увеличената цена от 1 075 лева/тон (в този смисъл решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о.; решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о.; решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. на ВКС, Т.К., II т.о.). Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че това се опровергава с отразената в счетоводството на дружеството сторнираща операция за намаляване на “неизвозения заприходен слънчоглед” и отнасянето й по счетоводна сметка – вземания, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани по делото, а и при изслушването на заключението вещото лице сочи, че полученото след депозирането на експертизата от счетоводителя на ищеца обяснение в този смисъл не променя направения експертен извод. Аргумент в подкрепа на тезата на касатора не може да бъде обоснован и от необсъдената от въззивната инстанция кореспонденция – писма по електронна поща (неокомплектовани по делото с прикачените файлове), която макар и явно водена от посочения мейл с оглед трайните отношения между страните по делото, не дава информация за противопоставяне от страна на ищеца на приетата и осчетоводена от него фактура с увеличената цена на био слънчогледа. При тези данни предявеният кондикционен иск се явява неоснователен. Макар и по други съображения, въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.
По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд, свързани с тълкуване на волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД относно предаването на продукцията след постъпване на плащането от страна на ответницата. Не намира опора в доказателствата по делото заключението на състава на САС, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора, след като не е заплатило предварително договореното количество. При съобразяване на отразената в договора действителна воля на страните – чл.3.4. и чл. 6., е уговорено, че от купувача ищец се плаща авансово сума в размер на 500 000 лева и остатъка до 1 000 тона +-10% - наведнъж или на части до края на договора (31.01.2021 г.). По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства плащането на аванса и на останалото доставено количество слънчоглед. Няма данни ответницата да е заявила готовност да предостави недоставеното по договора количество био слънчоглед от собствено производство, реколта 2020 г., снабден със съответния сертификат, което да не е платено от ищеца, и следователно последният се явява изправна страна по сделката. Не е спорно между страните обаче, че действието на договора е прекратено. Отпаднало е основанието за изпълнението му и съответно за начисляване на претендираната неустойка за забава по чл. 6.5. от него – по 0,01% на ден върху неиздължената част, но не повече от 10%. С оглед на това ирелевантно се явяват доводите на касатора за претендиране на пълния й размер предвид невъзможността на ответницата да изпълни задължението си поради отнемане на 12.02.2021 г. на сертификата й за съответствие и ангажираните в тази връзка писмени доказателства – справка и отговор от Министерството на земеделието № 94-179/26.01.2022 г. (л. 553 от първоинстанционното дело) за отнет сертификат по Регламент (ЕО) № 834/2007, с посочен код на нарушението: 1.5. “Смесване или замърсяване при съхранение с продукти и/или вещества, които не са в съответствие с разпоредбите за биологично производство”. Недоказан и поради това неоснователен остава доводът на касатора, че е поканил ответницата да изпълни с писма преди 31.01.2021 г., тъй като това не се установява от приложената по делото кореспонденция (неокомплектована с прикачените файлове). Поради гореизложеното, макар и да е извършил процесуално нарушение, като не е обсъдил заявените от страната оплаквания, въззивният съд е стигнал до правилен краен извод и решението му в тази част следва да бъде оставено в сила.
Претенциите на ищеца за сумата от 44 149 лева - равностойността на чуждите културни примеси в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%, и 2 424 лева – транспортни разходи за превозване на тези количества био слънчоглед, неправилно са квалифицирани от въззивния съд като такива по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с което е допуснато нарушение на материалния закон. С оглед изложените в исковата молба твърдения за допустимия по договора от 10.08.2020 г. процент на примесите в закупувания био слънчоглед и искането за намаляване (връщане) на част от платената цена, равняваща се на установените чрез извършените проби от сертифицираната лаборатория примеси над допустимата норма по договора, релевираните суми се претендират на договорно основание. Сочи се наличие на скрит недостатък на доставения био слънчоглед – примеси от чужди култури над 3%, което води до съществено намаляване на цената на продукцията или годност за употреба. Горното не касае замърсяването на стоката при превозването й, каквито доводи е навел ответникът, тъй като в случая се претендира не недостатък поради някакво последващо замърсяване или вредни биологични видове (чл. 2.2. от договора), а поради чужди културни примеси в био слънчогледа. При тълкуване на разпоредбите на чл. 3.1., чл.3.4. и чл. 4.1. от договора относно установяване действително доставеното количество биологичен слънчоглед при извозване на последния камион, графика за извозване до 31.01.2021 г. и определения качествен показател на стоката, следва да се приеме, че купувачът ищец е уведомил своевременно продавача за пробите от лабораторията с протокола от 22.02.2021 г., изпратен по електронна поща на същата дата. Поради горното неоснователно остава възражението на ответницата, че била уведомена 22 дни след изтичане на срока на договора и извозването на цялото количество слънчоглед, а ако ищецът е знаел за процента чужди примеси, е следвало да развали договора. Не следва да се обсъждат доводите на ответника по касация, заявени за първи път във въззивната жалба, че считано от 23.09.2020 г., шестмесечният срок за предяване на иска от купувача е изтекъл през м. март 2021 г. Както е прието в Тълкувателно решение № 33/01.11.1973 г. по гр.д. № 3/1973 г. на ОСГК на ВКС и формираната от ВКС практика – решение № 30/11.08.2014 г. по т.д. № 1017/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., установеният в чл. 197 ЗЗД срок е давностен и не се прилага служебно, а само след изрично възражение на продавача. В случая такова не е направено в срока за отговор на исковата молба, с изтичането на който е преклудирана възможността ответникът да го въведе в процеса. Дори и хипотетично да се приеме, че такова възражение е направено в срок, то би било неоснователно, тъй като от договорената от страните дата за окончателно извозване на цялото количество слънчоглед по процесния договор – 31.01.2021 г., до датата на предявяване на иска - 23.03.2021 г., не е изтекъл предвиденият в чл. 197 ЗЗД шестмесечен срок. От приобщените по делото писмени доказателства– протоколи за проби и съдържание на примеси, се установява, че в доставеният биослънчоглед са отчетени 3,45% над допустимите 3% чужди културни примеси, които съобразно доставеното количество възлизат общо на 43,930 тона. С оглед приетото по-горе за увеличаване на продажната цена на биологичния слънчоглед, средната такава за тон възлиза на 1 020,11 лева и общата стойност на примесите е 44 813,43 лева. Претендираното от ищеца намаляване на общата платена цена от 44 149 лева не надвишава така изчислената стойност и следва да бъде присъдено. Доколкото за превозването на горепосоченото количество са направени разходи за транспорт – по 46 лева/тон без ДДС, съгласно неоспорената по делото фактура, издадена от превозвача, както и предвид липсата на спор за доставяне на количествата био слънчоглед на купувача, то основателна се явява и тази претенция. Поради основателността на главните искове, следва да бъде присъдена и законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба – 23.03.2021 г., до окончателното им плащане.
Касателно претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 014 лева - стойност на доставени и невърнати от ответницата чували за транспортиране, тип “биг бег”, не могат да бъдат споделени мотивите на апелативния съд, че не са ангажирани по делото доказателства за броя на доставените и върнатите чували, за да се направи извод колко чувала са останали у ответницата. Видно от представената от ищеца въз основа на издаденото съдебно удостоверение справка от куриерска фирма “Еконт” (л. 554 – 600 от първоинстанционното дело), с три пратки през м. 01.2019 г. дружеството е изпратило и ответницата Б. Б. е получила чували от типа биг – бег, с общо тегло на пратките от 1 100 кг. Дори и да се приеме, че един брой чувал тежи около 1,5-2 кг, то се установява доставката на поне 550-700 чувала, т.е. два пъти повече от процесните 223 бр. Ответната страна, която носи доказателствената тежест за това, не е посочила и ангажирала доказателства за броя на изразходваните чували и основанието за задържането им. Извод за броя на доставените и невърнати чували може да се направи и от представеното от ищеца писмо по електронна поща от 25.04.2019 г. (л. 108-109 от първоинстанционното дело), доколкото от представената по делото кореспонденция (в периода 2018 г. – 2021 г.) се установява, че именно от електронен адрес [електронна поща] и чрез И. Б. е водена комуникацията между страните, вкл. изпращане на документи (договор, фактури). Съгласно приетото заключение на изслушаната пред първата инстанция съдебно-стоковата експертиза, единичната стойност на 1 бр. чувал тип биг-бег възлиза на 18 лева с ДДС или стойността на процесните 223 бр. е в общ размер на 4 014 лева, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила и дължи да върне на ищеца. Върху същата е дължима и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2021 г. Въззивното решение като неправилно в тази част следва да бъде отменено.
Ето защо се налага касиране частично на обжалваното решение на Апелативен съд - София съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 2 вр. с ал. 2 ГПК и доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд, вместо него следва да се постанови друго за уважаване на част от предявените искове.
По разноските:
Всяка от страните е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната, с изключение на ищеца пред първата инстанция. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвокатите процесуални действия, включително проведените по делото съдебни заседания, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение за първата инстанция не е прекомерно, а претендираният адвокатски хонорар от всяка страна за въззивното и съответно касационното производство е прекомерен и следва да бъде намален на по 4 000 лева за всяка инстанция. С оглед на горното и предвид изхода на делото за трите инстанции в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 14 056,75 лева (при отчитане и на вече присъдените от първата инстанция), съразмерно с уважената част от претенциите, а на ответника по касация – 5 508 лева, съразмерно с отхвърлената част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 95/13.02.2023 г. по в.т.д. № 629/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 9-ти търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение от 13.05.2022 г. по т.д. № 15/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана за отхвърляне на предявените от “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД против Б. Д. Б. искове за сумата от 44 149 лева - равностойността на примесите в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%, и за сумата от 2 424 лева – транспортни разходи за превозване на тези количества био слънчоглед, сумата от 4 014 лева - стойност на чували, тип “биг бег”, и законната лихва върху същите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], област Монтана, [улица], да заплати на “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Търговище, [улица], на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 44 149 лева (четиридесет и четири хиляди сто четиридесет и девет лева), представляваща равностойността на примесите в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма по сключения между страните договор от 10.08.2020 г., сумата от 2 424 лева (две хиляди четиристотин двадесет и четири лева) - извършените от ищеца транспортни разходи за превозване на количествата био слънчоглед с примеси над допустимата норма от 3%, ведно със законната лихва върху всяка от тези две главници, считано от 23.03.2021 г. до окончателното им плащане, и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 014 лева (четири хиляди и четиринадесет лева) - стойността на невърнатите от ответницата 223 бр. чували, тип “биг бег”, ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/13.02.2023 г. по в.т.д. № 629/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 9-ти търговски състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Д. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], област Монтана, [улица], да заплати на “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Търговище, [улица], сумата от 14 056,75 лева (четиринадесет хиляди и петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) – допълнително разноски за първата инстанция и такива за въззивното и касационното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Търговище, [улица], да заплати на Б. Д. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], област Монтана, [улица], сумата от 5 508 лева (пет хиляди петстотин и осем лева) – разноски по делото за трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |