Р Е Ш Е Н И Е № 348 София, 24.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2112 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 724 от 05.06.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 19391 от 23.12.2014 година по гр.д. № 16893/2014 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. И. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ и в частност относно обстоятелствата, определящи съотношението между намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник трудови функции. Съгласно установената съдебна практика намаляването на обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ трябва да касае изпълняваните от работника трудови функции, тъй като е възможно общия обем на работата да е намален, но това да няма отношение към трудовите функции за определена длъжност. Така възможно е работата по изпълнение на поръчки за изработване на определено изделие да е намаляла, но да е увеличена счетоводната работа във връзка с изостанали разплащания, други сметни отношения с трети лица или във връзка с изпълнение на други договорни отношения. Затова преценката законно ли е приложено основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, т.3 КТ винаги включва преценка за съотношението между намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник трудови функции. Когато работодателят търговец временно е преустановил производството поради липса на поръчки по специфичната му основна дейност и е прекратил трудовите договори на работниците, наети за изпълнение на тази дейност, то несъмнено е налице и намаляване обема на работата, свързана с административни функции по организация и обслужване на производството. В този случай не е налице закриване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал.1, т.1 КТ (ликвидация на дружеството), нито закриване на част от предприятието – чл. 328, ал.1, т.2, пр. І-во КТ (закриване на обособено звено от предприятието поради отпадане необходимостта от осъществяване на съответна дейност), тъй като предприятието търговец съществува в правния мир и е преустановило основната си работа временно до намиране на пазар за съответната дейност. В тази хипотеза работодателят закрива работни места поради намаления обем на работата, а основанието за прекратяване на трудовите договори е по чл. 328, ал.1, т.3 КТ. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „офис мениджър” по безсрочно трудово правоотношение. Със заповед № 6 от 08.13.2013 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работата. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като по делото не е установено, че намаленият обем на работата е свързан с дейността, реализирана чрез трудовите функции, изпълнявани от ищцата – административни функции, свързани с осъществяването на общи офис процедури, за които не е установено да са свързани със специфичната основна дейност на работодателя по проектиране, инвестиране и изграждане на фотоволканични паркове. Искът за отмяна на уволнението е уважен като основателен, а предвид обусловеният им характер като основателни са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че изводите на съда по приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ са неправилни, формирани при доказателства за обективно намаление обема на работата, както по отношение на основната производствена дейност, така и досежно трудовите функции, изпълнявани от уволнената служителка. Претендират се направените съдебни разноски в инстанционното производство. Ответницата по касационната жалба Р. И. Б. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. По делото е установено по безсъмнен начин, че през финансовата 2011 година дружеството ответник е реализирало печалба в размер на 1531768 лева; през финансовата 2012 г. – 12887412 лева, след което за финансовата 2013 г. е в загуба 172937 лева; че необслужените задължения към доставчици през 2013 г. са възлизали на 125275 лева; че през 2013 г. дружеството не е реализирало приходи от основната си дейност (услуги по подготовка и проектиране на ВЕИ); че единствените приходи за 2013 г. са реализирани от лихви по предоставени заеми и депозитни сметки на дружеството; както и че през 2013 г., през която няма сключен нито един договор за възложена на дружеството работа, всички служители по трудови договори са били освободени от длъжност на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Така установените факти сочат, че дружеството работодател е продължило да съществува без да реализира дейност, а обстоятелствата, че няма нови договори за поръчки и всички служители са били освободени от работа, логично обуславят извод, че е намаляла и работата на ищцата, чиито основни трудови функции са били осъществяване на общи офис процедури. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ се отхвърли като неоснователен – работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата при наличие на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ, а тъй като заеманата длъжност е била единствена по щатно разписание с оглед възложените и специфични трудови функции, не се е налагало извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. С оглед обусловеният им характер следва да се отхвърлят като неоснователни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1350 лева. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 19391 от 23.12.2014 година по гр.д. № 16893/2014 година на Софийски градски съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 6 от 08.11.2013 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „офис мениджър” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7653,96 лева. ОСЪЖДА Р. И. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати [фирма], [населено място] сумата 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. + ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: