О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 30.03.2021 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3890 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 588/15.06.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 470/2020 г.
Ищецът Й. З., чрез адвокат К. Г., обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявения установителен иск за съществуване на безсрочно трудово правоотношение. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Насрещната страна Аграрен университет, [населено място], представляван от ректора Х. Я., чрез адвокат Д. Б., отговаря, че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение, постановено по реда на чл. 270,ал.1, изр. 1 ГПК по установителния иск, е изключено от касационен контрол. Спорът е трудов по см. на чл. 357, ал. 1 КТ и въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, защото не попада сред изрично посочените в цитирания текст изключения.
Касационната жалба, подадена от Й. З., чрез адвокат К. Г. следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Ответникът по иска Аграрен университет, [населено място], представляван от ректора Х. Я., чрез адвокат Д. Б., обжалва въззивното решение в частта, в която уволнението е признато за незаконосъобразно и служителят е възстановен на заеманата длъжност, както и съдебноделоводните разноски.
Насрещната страна по тази касационна жалба, Й. З., чрез адвокат К. Г., отговаря, че тя е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба, подадена от университета, е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касатора с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивната инстанция с обжалваното решение е обезсилила първостепенното в частта, с която е уважен положителен установителен иск за съществуване на безсрочно трудово правоотношение между Аграрен университет, [населено място], [населено място] и Й. З. З., признала за незаконно уволнението на служителя, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и възстановила същия на предишната работа, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Въззивният съд, за да постанови своето решение е установил, че на 15.04.2009 г. между Аграрния университет, [населено място], и служителя е сключен безсрочен трудов договор, по силата на който Й. З. е заела длъжност “асистент“. Съдът изяснил, че с влизане в сила на Закона за развитието на академичния състав в Република България и конкретно на нормата на §5, ал. 4 от ПЗР на ЗРАСРБ (ДВ, бр. 101 от 2010 г.) трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: за "асистент", съответно "научен сътрудник III степен“ - на академичната длъжност "асистент"; за "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник II и I степен“ - на академичната длъжност "главен асистент"; за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната длъжност "доцент"; за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор". Съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ, висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор. В случаят обаче, законодателят не е придал изрично обратно действие на нормата на чл. 17 от ЗРАСРБ /изм., ДВ, бр. 101 от 2010 г. от 28.12.2010 г./ по отношение на заварените трудовите правоотношения с лицата, заемащи длъжността "асистент". Съдът посочил още, че в нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ не е предвидено, че при несбъдване на условието, обективирано в нея, преназначаването (трансформирането) в длъжността "асистент" обхваща и изменение на трудовия договор от такъв за неопределено време в срочен трудов договор. За правоотношения, възникнали преди 01.01.2011 г., датата на влизане в сила на нормата на чл. 17 от закона, изискването за сключване на срочен трудов договор за заемане на длъжността "асистент“ не се прилага. Според въззивната инстанция, аргумент за обратното не може да се черпи и от нормите на чл. 48, ал. 3 и чл. 54, ал. 1и ал. 3 от Закона за висшето образование/изм. ДВ, бр. 101 от 2010 г./, тъй като и в тези разпоредби не е придадено изрично обратно действие на нормите.
При така изложените съображения, окръжният съд е достигнал до заключение, че трудовото правоотношение между страните от 2009 г. не се е трансформирало по силата на закона в срочно.
На 10.06.2015 г. странните са подписали допълнително споразумение № 3015, с което трудовият договор от безсрочен е променен в срочен. Съдът приел, че извършената в договора поправка, че изменението влиза в сила от 188.06.2015 г. е извършена еднолично от работодателя, без да е изрично приета от насрещната страна Й. З.. Тя е подписала декларация с дата 18.06.2015 г., с която изразява съгласие да сключи трудов договор за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за длъжността “асистент“, считано от 15.06.2015 г. Съдът приел, че е нужно е изрично съгласие от служителя по чл. 67, ал. 3 КТ, което следва да е дадено предварително, преди сключване на споразумението за изменение на договора от безсрочен в срочен, но такова в случая не е налице. В заключение приел, че договорът между страните е останал безсрочен и не е осъществено основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта за уволнение се явява незаконна и следва да бъде отменена, а служителят възстановен на заеманата дотогава длъжност.
Касаторът – ответник по иска, обосновава допускане на касационно обжалване с въпроси относно приложението на чл. 17 от ЗАРСРБ /изм., ДВ, бр. 101/2010 г. от 28.12.2010 г./ спрямо заварените трудови правоотношения – възникнали преди 01.01.2011 г. и дали е необходимо съгласието на работника/служителя за промяна на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно да предхожда сключеното между страните допълнително споразумение (в случаите, когато настъпването на трансформацията на ТПО е законово предписана, а не в резултат на желанието и инициативата работника/служителя).
Подържа противоречие с решение № 303/09.01.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2135/2016 г. на IV г.о. ; решение № 435/02.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2299/2015 г. на IV г.о. ;решение № 89/20.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3614/2016 г. на IV г.о. ; решение № 284/07.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1154/2010 г. на III г.о.; решение № 53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г. на IV г.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното противоречие в тълкуването, дадено от въззивния съд и от съставите на Върховния касационен съд. Няма никакво съмнение в практиката, че дори за длъжностите, обхванати с измененията в ЗРАСРБ с ДВ бр. 101/2010 г., завареното безсрочно трудово правоотношение автоматично е недопустимо да се трансформира в срочно, независимо дали законът поставя условие за съответната длъжност да се сключват само срочни договори.
В предмета на спора е включен въпросът, преформулиран служебно от състава на Върховния касационен съд, за съпоставката между по чл. 67, ал. 3 и чл. 119 КТ и изискванията към съгласието на работника/служителя в двете хипотези, който въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
При така изложеното, касационно обжалване по касационната жалба на Аграрен университет, Пловдив следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 3890/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. и ВРЪЩА касационна жалба вх. № 17938/30.06.20020 г., подадена от Й. З., чрез адвокат К. Г., обжалва въззивно решение № 588/15.06.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 470/2020 г., в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по предявения установителен иск за съществуване на безсрочно трудово правоотношение и е прекратил производството по делото по този иск, предявен от Й. З. З. против Аграрен университет, [населено място], представляван от ректора Х. Я.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 588/15.06.2020 г., постановено от Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д. № 470/2020 г., в останалата част.
УКАЗВА на касатора Аграрен университет, [населено място], представляван от ректора Х. Я., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|