6 Р Е Ш Е Н И Е № 85 Гр.С., 05,07,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Наталия Такева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 438 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Г., [населено място] срещу решение № 515/29.10.2010г., постановено по гр.д.№ 1868/10г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1107/10.03.2010г. по гр.д.№ 9828/09г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Р. Н. И. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 8000 лв. по запис на заповед от 13.01.2009г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и моли за неговата отмяна. Ответницата не взема становище по жалбата. Производството по делото е образувано по иск, предявен от Б. Л. Г. срещу Р. Н. И. за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане по запис на заповед от 13.01.2009г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение. В исковата молба ищецът се позовава единствено на менителничния ефект и на редовността му от външна страна. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че сумата по записа на заповед не се дължи, тъй като между страните съществуват договорни отношения по предварителен договор за продажба на недвижим имот срещу задължения за строителство от 20.02.2008г. Ответницата твърди, че на 21.02.2008г. и на 13.01.2009г. получила от ищеца сумите от 5000 лв. и от 3000 лв. за предплата на жилище под наем и за други разходи, докато продължава строежа, както и че подписвайки записа на заповед, в който се включили и двете суми, считала, че подписва разписки за получени наеми. Към датата на подписването на ценната книга тя била въведена в заблуждение, поради което сделката била нищожна поради липса на съгласие, евентуално поради грешка и измама. В съдебно заседание на 09.12.2009г. ищецът е оспорил съществуването на посочената в отговора кауза, като възразява, че “отношенията не са по предварителен договор за покупко-продажба, а във връзка със заем”. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска следва да докаже съществуването на валидно заемно правоотношение с ответницата, както и че задължението по записа на заповед произтича от твърдяната каузална сделка. Решаващият състав не е обсъждал свидетелските показания за сключването на договор за заем на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Обстоятелството, че ищецът не е доказал основанието за издаване на записа на заповед, е счетено като основание за нищожност на ценната книга. С определение № 118/15.02.2012г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: “Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от ищеца наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?” По поставения правен въпрос съставът на ВКС намира следното: Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има абстрактен характер. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за плащане е обвързано със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен съгласно чл.535, т.2 ТЗ. Менителничната сделка може да се сключи във връзка с друга каузална сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. Възражението на длъжника, че е поел задължение по каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да обори съществуването на вземането по менителничният ефект поради погасяване на задължението по каузалното правоотношение или поради недействителност на основното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга. Възражението, че поетото задължение по записа на заповед е без основание, тъй като не съществува каузална сделка, няма за последица нищожност на менителничният ефект. Каузалната и менителничната сделки са независими една от друга. Нищожността на менителничната сделка няма за последица нищожност и на каузалната сделка, но в тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да събере вземането си на основание на издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга. Нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения. По силата на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание. Нормата на закона прогласява недействителност само сделките, сключени с определена причина, произтичаща от съдържанието на волеизявлението или от естеството на правоотношението, каквито са каузалните сделки. Менителничните сделки по дефиниция са абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен във всички случаи, то основанието за поетото задължение за плащане е поставен извън съдържанието на волеизявлението. След като в разпоредбата на чл.535, т.2 ТЗ е въведено изискване за редовността на менителничния ефект поетото обещание за плащане да е безусловно, то съществуването на основание за издаване на ценната книга следва да се счита за предположено от законодателя при абстрактните сделки. В този смисъл е установена и презумпция по чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД, че основанието се предполага до доказване на противното. Кредиторът е освободен от задължението да доказва основанието, породило правоотношението, от което произтича предявеното вземане. По аргумент от нормите на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.535, т.2 ТЗ кредиторът може да иска изпълнение въз основа на абстрактна сделка без да доказва основание за възникване на вземането си по тази или по друга каузална сделка, свързана с менителничната. Следователно, само по себе недоказването, че между издателя и поемателя по записа на заповед съществува каузално отношение, не е основание за прогласяване на нищожност на менителничната сделка. По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. отговаря на поставения правен въпрос така: Редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на въведения по чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос е налице основанието за отмяна на въззивното решение съгласно чл.281, т.3, пр.1 ГПК – нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите на решаващия състав на окръжния съд за нищожност на издадения запис на заповед поради това, че ищецът не е доказал основанието за издаване на записа на заповед. Основателно е оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се необсъждане от въззивния съд на събраните гласни доказателства по делото. С отговора на исковата молба ответницата е направила искане за разпит на свидетели за установяване на обстоятелствата по повод на подписването на записа на заповед. Независимо от писменото становище от 17.11.2009г., в откритото съдебно заседание на 09.12.2009т. ищецът е заявил, че ако се допуснат свидетели на ответницата, той също иска разпит на свидетел относно съществуването на правоотношенията, посочени от ответницата по възражението за наличието на конкретна каузална сделка. Оспорено е съществуването именно на такава сделка, като е въведено и ново твърдение за сключен заем. Последващото уточнение от ответницата е, че свидетелите ще изяснят каузалните отношения между страните, по повод на които е подписан записът на заповед. Въззивният съд е приел, че свидетелските показания са недопустими съгласно ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като целят установяването на сключен между страните договор за заем за сумата от 8000 лв. Според посочената разпоредба свидетелските показания не се допускат за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., но това ограничение се преодолява при изрично съгласие на страните – чл.164, ал.2 ГПК. Предвид на изявленията на страните настоящият състав приема, че е дадено съгласие за изслушване на свидетели за разкриване на каузалните отношения между страните, което включва и установяване на сключен между тях договор. При наличието на съгласие на страните съдът е длъжен да обсъди събраните по делото гласни доказателства, като изложи съображения относно кредитирането им, както и за доказаните със свидетелите факти и обстоятелства, релевантни за спора. От показанията на свидетеля П. се установява, че ищецът е предоставил на ответника на два пъти суми от 5000 лв. и от 3000 лв. в заем, за което е издаден записа на заповед за 8000 лв. Показанията на този свидетел са непротиворечиви и основани на непосредствените му впечатления, тъй като той е лицето, предало сумите на ответницата. Изявленията на свидетеля кореспондират и с твърденията на ответницата, че същата е получила именно тези суми на посочените дати, както и че е подписала документа – запис на заповед. Свидетелят К. потвърждава факта на предаване на парите – също веднъж 5000 лв. и след това още 3000 лв., както и че предаването е станало чрез свидетеля П.. Показанията на двамата свидетели се разминават относно основанието, на което сумите са предоставени. Според К., ищецът и П. са обещали на плащат наема на ответницата, както и тя да има други средства и да й “помогнат за операция на крака”, а после “да прихванат сумите от строежа, като и дадат по-малко квадрати” от построения обект. Този свидетел изразява впечатленията на ответницата, че е подписала разписка за получените суми. При тези данни, при безспорност на факта на получаване на сумата от общо 8000 лв. досежно основанието, на което е предоставена и документът, който ответницата е счела, че подписва, следва гласните доказателства да се съпоставят с писмените доказателства и с твърденията на страните по делото. Действително в предварителния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство от 20.02.2008г. изпълнителят е поел задължение да заплаща наема на наетото от собственика жилище за времето на довършване на сградата и издаването на разрешение за ползване. Според представения договор за наем от 02.04.2008г. месечната наемна цена за наетото жилище от ответницата е в размер на 200 лв. Съпоставянето на сумата на наема и падежа на записа на заповед / 13.06.2009г./ , т.е. за период от около една година и два месеца дължимата наемната цена е около 2800 лв. Тези изводи обаче са основани и на предполагаемата достоверност на показанията на К., доколкото предварителният договор е сключен с друго лице – търговско дружество, на което ищецът е представител. Независимо от това твърдението на ответницата, че за заплащането на наемната цена, същата е подписала разписка, не е в подкрепа на тезата й, че сумата не подлежи на връщане. Разписката се издава от кредитора за доказване на изпълнението от длъжника, докато в текста на подписания документ ответницата е поела задължението за плащане, а не е направила за изявление за получаване на плащане, дори и ако се приеме, че ответницата е кредитор на ищеца за наемната цена. На следващо място, и свидетелят К., доведен от ответницата, сочи, че паричните суми са били с определено предназначение – за разходи на ответницата и нейна операция, както и че предстояло прихващане между сумите и изпълнението по предварителния договор. Тези изявления сочат, че предоставените суми не са в изпълнение на конкретно твърдяното от ответницата каузално отношение, а на друго основание. Доколкото уговорките, според този свидетел, че се касае за обезащание за извършване на прихващане, т.е. погасяване на вземането с насрещно вземане, то сумите не са били предоставени безвъзмездно. При тези данни предоставените суми от общо 8000 лв. са подлежали на връщане от ответницата. Следователно каузалното отношение, по повод на което, респ. за обезпечаване на което, е издаден записът на заповед е заемен договор. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че възражението на издателя по записа на заповед за недължимост на сумата поради съществуването на каузално отношение между страните, по което плащане не се дължи и поради грешка или измама, е недоказано. Записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение на вземането. Въведените твърдения по делото, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задължението за връщане на предоставен заем, са доказани. Искът за установяване на съществуването на вземането, предявен по реда на чл.422 ГПК, е основателен и следва да се уважи. На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и искът за се уважи като се признае за установено съществуването на вземане на Б. Л. Г. срещу Р. Н. И. по запис на заповед от 13.01.2009г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение. Разноски за производството не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 515/29.10.2010г., постановено по гр.д.№ 1868/10г. от Пловдивския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от Б. Л. Г., [населено място], пл.”Съединение” №3 срещу Р. Н. И., [населено място], [улица], че в ползва Б. Л. Г. съществува вземане за сумата от 8000 лв. по запис на заповед от 13.01.2009г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4152/25.06.2009г. по ч.гр.д.№ 7483/2009г. от Пловдивския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.