Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
С. 20.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
и за Прокуратура на Република България прокурора Стаменова, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 30 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. А. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 1064 от 25.06.12г. по в.гр.д.№ 389 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 18.07.11г. по гр.д.№ 11340/09г. на Софийски градски съд като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. А. Б.,на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. сумата от 7 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за периода 5.07.99г.-5.07.2000г.и от незаконно повдигнатото му обвинение по н.о.х.д.№ 42/04г. на ПС С., ведно със законната лихва, считано от 18.11.06г., като е отхвърлен иска до претендирания размер от 50 000лв.,включително и срещу РС Самоков.Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и постановяване на нов с пълно уважаване на иска. Претендира разноски.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с т.11 от ППВС №4 от 23.12.68г.на Пленума на ВС и с т.10 от ТР №3/05г.на ВКС/ по въпроса за съобразяване от страна на въззивния съд на всички наведени в исковата молба от ищеца обстоятелства и главно с тежестта на повдигнатите обвинения, техния вид, брой и тежест на всяко, продължителност на разследването, срок на изтърпяване на марката за неотклонение ”задържане под стража”, данни за увреденото лице – възраст, професия, гражданство, семейно положение, както и всички претърпени от него негативни последици.
В съдебно заседание касатора се представлява от процесуален представител, който счита,че определения от въззивния съд размер на следващото се обезщетение е изключително занижен и не съответства на реално претърпените вреди. Желае въззивния акт да бъде отменен,а предявения иск уважен.
Становището изразено от представителя на Прокуратурата на Република България е,че присъденото обезщетение отговаря на вредите,които е доказано,че са претърпени и е в съответствие със социално- икономическите условия и стандарт на живот към момента на повдигане на обвинението.Желае въззивния акт да бъде потвърден.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Срещу ищеца,който понастоящем е на 46 години, е било водено наказателно производство в продължение на седем години. Повдигнато му е обвинение на 5.07.1999г.,като обвинителния акт е внесен в съда през 2004г./досъдебното производство по сл.д.№ 68/99г.от РП С. е продължило пет години/.Още районният съд е постановил оправдателна присъда по всички обвинения,която е влязла в сила на 17.11.2006г. /съдебното производство е продължило две години/.
Бил е обвинен за общо единадесет деяния /девет престъпления по чл.195 ал.1 т.5,вр.с чл.194 ал.1 от НК и две по чл.339 от НК/.
Наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража” за максимално възможния период от една година /задържан е при повдигане на обвинението на 5.07.1999г. до 5.07.2000г. в следствения арест на [населено място],след което мярката му е променена в „домашен арест” до 21.07.2000г. На последната дата му е определена мярка за неотклонение „подписка” /задържането му е продължило 381 дни/.
Била му е наложена и мярка за административна принуда „забрана да напуска пределите на страната” за срок от повече от седем години /от 3.08.2000г. до 11.12.2007г./,при положение,че е гражданин на Република М. и там живеят неговите роднини/майка,брат и сестра/. Според показанията на свидетелката В./приятелка на ищеца,с която е живеел определен период и майка на неговото дете/,първоначално ищецът е работел заедно с чичо си в магазин за хранителни стоки в[жк]. След повдигане на обвинението и неговото продължително задържане под стража,семейният бизнес е пропаднал,а след излизане от ареста – ищецът е останал без работа,като малко по-късно приятелката му го е напуснала заедно с детето им. Животът му се е променил изцяло.
При тези безспорно установени по делото факти, въззивният съд е възприел извода на районния, че независимо от продължителния период на задържане под стража /381 дни/ ,незаконно повдигнатото обвинение за единадесет тежки умишлени деяния и наложена мярка за административна принуда „забрана да напуска пределите на страната” за период от седем години, причинените неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 7 000лв.Според настоящият съдебен състав този извод на въззивния съд е неправилен. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил посочените в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за понятието „справедливост”,тъй кат не са отчетени в съответната степен продължителността на воденото наказателно производство, неговия характер, вид и тежест на деянията,за които е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, начин на живот, възможност за връзка с близките и роднините,които преимуществено са живели в родната му М.,изключително продължителния период, през който лицето е бил задържан /повече от една година/, в чужда за него държава, претърпени неудобства и страдания,свързани с ограничаване на правото му на лична свобода и придвижване, преживян силен емоционален стрес.С оглед така изложените обстоятелства и всички следващи се от житейска и човешка логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, настоящият съдебен състав намира,че справедливият размер на следващото се обезщетение възлиза на 15 000лв. От тях се присъдени 7 000лв,поради което следва да се отмени въззивния акт в отхвърлителната му част за сумата над 7 000лв. до 15 000лв.и се постанови ново,с което да се присъдят още 8 000лв.В останалата част въззивният акт е правилен и следва да бъде потвърден.
С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.10 ал.3 от З. в полза на касатора следва да бъдат присъдени установе-ните като направени по делото разноски съобразно уважената част от иска. Реално заплатените разноски са в общ размер 1 390лв.,от които за държав-ни такси 40лв.и за адвокатско възнаграждение 1 350лв./съгласно предста-вен пред въззивната инстнация договор за правна помощ и съдействие серия А № 0091096.По представения пред касационната инстанция договор настоящият състав не присъжда възнаграждение, защото не съдържа отбелязване договорената сума да е реално заплатена /. От тях с оглед уважената част от иска/1/3/,следва да се присъди сумата от 470лв.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1064 от 25.06.12г. по в.гр.д.№ 389 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА,в която е потвърдено решение от 18.07.11г. по гр.д.№ 11340/09г. на Софийски градски съд,с която е отхвърлен иска за сумата над 7 000лв. до 15 000лв.и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. А. Б.,гражданин на Република М. ЕНЧ [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място][жк]бл.205 вх.А ап.3 и съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1 адвокат Ч., на основание чл.2 ал.1 т.3 изр.1 от З. още и сумата от 8 000лв./осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от незаконното му задържане под стража и от незаконно повдигнатото му обвинение по н.о.х.д.№ 42/04г. на ПС С., ведно със законната лихва, считано от 18.11.06г., както и сумата от 470лв. /четиристотин и седемдесет/ лева,направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1064 от 25.06.12г. по в.гр.д.№ 389 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд в останалата ЧАСТ, с което е потвърдено решение от 18.07.11г. по гр.д.№ 11340/09г. на Софийски градски съд като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 15 000лвдо претендираните 50 000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: