Р Е Ш Е Н И Е № 911 /10 г. София, 11.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова ГЪЛЪБИНА Г. при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1625 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение №213 от 24.06.09г. по гр.д.№662/2008г. на В. окръжен съд, с което е извършена по реда на чл.292 от ГПК /отм./ делба на съсобствен недвижим имот. М. Л. Д. поддържа, че във втората фаза на делбата съдът е следвало да вземе предвид новонастъпил факт – влязло в сила съдебно решение, с което е възстановена запазената и част от наследство, включващо недвижимия имот, предмет на делбеното дело. Като е пренебрегнал този факт, въззивният съд не е зачел действителните права на страните при уравнението на дяловете. Д. Л. Д. оспорва решението в частта, с която е определен начинът на разделяне на делбения имот на две части. Счита, че съдът е следвало да обсъди и двата инвестиционни проекта, приети по делото, а не само единия от тях. С възприетия от съда проект се обособяват две самостоятелни жилища, които не отговарят на действителните права на страните, определени с решението по допускане на делбата, а освен това този проект предвижда значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените. По-справедлив и съобразен с фактическото положение и правата на страните бил другият инвестиционен проект, предвиждащ обособяването на отделни офиси. С определение №281 от 01.04.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите: следва ли във втората фаза на делбата да се съобразява промяната във фактите, при които тя е допусната и следва ли, когато това е възможно, съдът да се съобразява с квотите на съсобственост при обособяването на самостоятелните дялове и разпределението им по чл.292 от ГПК /отм./. За да се произнесе по жалбата и по поставените въпроси, настоящият състав взе предвид следното: Предмет на делба е първи жилищен етаж от къща в гр.Свищов, който е бил собственост на родителите на страните по настоящото делбено дело. След смъртта на майката, бащата е дарил на сина си Д. своите 4/6 ид.части от този имот. Така Д. е станал собственик на 5/6 ид.части, от които 4/6 по дарение и 1/6 по наследство, а дъщерята М. – собственик на останалата 1/6 ид.част, по наследство от майка и. При тези квоти е допусната и делбата. След постановяване на въззивното решение по първата фаза на делбата, но преди влизането му в сила, е починал бащата на съделителите и дъщерята М. Л. Д. е завела срещу своя брат Д. Л. Д. иск по чл.30 от ЗС, който е бил уважен с влязло в сила решение на Свищовския районен съд. Това съдебно решение не е било взето предвид от въззивния съд във втората фаза на делбата при уравнение на дяловете, по съображение, че тя следва да се извърши при квотите, определени с решението по допускането и. Съдът е приел във втората фаза на делбата два различни инвестиционни проекта, първият от които съдържа два варианта за обособяване на самостоятелни жилища, а вторият – за обособяване на офиси. При постановяване на съдебното решение обаче е обсъден само инвестиционният проект, който предвижда обособяването на имота в два жилищни дяла, следвайки квоти на съсобственост, различни от решението по допускане на делбата – 7/18 ид.части и 11/18 ид.части. Прието е, че този вариант не предвижда значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените. Тъй като квотите на съделителите са различни, а и обособените дялове са различни по стойност, делбата е извършена по реда на чл.292 от ГПК, като в дял на Д. Д. е възложено по-голямото жилище, а на М. Д. – по-малкото. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: По въпроса дали във втората фаза на делбата следва да се отчете промяната във фактите, които са били от значение при допускането и, въззивното решение противоречи на принципното разбиране, изразено в решения на ВКС - №173/16.03.04г. по гр.д.№485/2003г. на І ГО и решение №256/02.05.01г. по гр.д.№649/2000г. на І ГО. По-конкретно в решение №256/02.05.01г. по гр.д.№649/2000г. на І ГО е прието, че когато при висящ процес по делбено дело почине една от страните, която е направила дарения или завещания, намалението им може да се иска и във втората фаза на делбата, въпреки че по принцип тези въпроси се решават в първата фаза. Настоящият състав намира за правилна практиката в посочените решения на ВКС. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и за частта на всеки сънаследник – чл.282, ал.2 от ГПК /отм./, съответно чл.344, ал.1 от ГПК. По тези въпроси се формира сила на пресъдено нещо, ето защо всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в първата фаза на делбата. Такъв въпрос е и този за намаляване на завещания и на дарения до размера на запазената част от наследството. Когато правото по чл.30 от ЗН да се иска възстановяване на запазената част от наследството е възникнало при висящността на делото за делба в първата му фаза и не бъде предявено, то се преклудира. Когато обаче това право възникне след устните състезания във въззивната инстанция и не може да бъде предявено при висящността на делото за делба в първата му фаза, правото не се преклудира, то може да бъде заявено в отделен процес и ако бъде уважено, влязлото в сила решение обвързва страните. По необходимост това решение следва да бъде съобразено във втората фаза на делбата, въпреки че ще доведе до промяна в квотите на съсобственост, установени в първата фаза. Касае се до новонастъпил факт, който не е могъл да бъде съобразен в първата фаза на делбата и затова не е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по допускането и. Да се приеме обратното означава да се отрече възможността непогасеното по давност право по чл.30 от ЗН да бъде съдебно предявено и да се зачете решението, с което това право е уважено. Настоящият случай е точно такъв. Едва след устните състезания във въззивната инстанция по делото за делба почива общият наследодател, който приживе е дарил своята част от делбения имот на един от съделителите и по този начин е увеличил квотата му в съсобствеността. Засегнатата от дарението съделителка не е могла при висящността на делбата в първата и фаза да предяви правото си по чл.30 от ЗН, но е сторила това своевременно, малко след смъртта на наследодателя и това право е било уважено с влязло в сила решение на Свищовския районен съд. Във втората фаза на делбата съдът е следвало да вземе предвид това решение не само при изготвяне на един от инвестиционните проекти за обособяване на реалните дялове, но и при уравнение на дяловете. Като не е сторил това, той е постановил неправилно решение. За производството по чл.30 от ЗН са от значение следните факти: Стойността на дарените 4/6 ид.части от първия жилищен етаж на сградата към момента на откриване на наследството е била 24308,67лв., при стойност на целия етаж 36 463лв. Стойността на другите имоти в масата по чл.31 от ЗН е възлизала на 824лв. Стойността на цялата маса по чл.31 от ЗН е била 25133,67лв. Стойността на разполагаемата част, както и на запазената част на всеки един от наследниците е 8 377,89лв. Тъй като наследодателят е разполагал с имущество на стойност 24 308,67лв., а след дарението в наследството са останали само 824лв., те не са достатъчни, за да се покрие с тях запазената част от наследството на М. Д.. Нейната запазена част се покрива от ½ от ниви на стойност 824лв., или 412лв. и 7965,89лв. от дареното имущество, или общо 8377,89лв., колкото е запазената и част. Следователно искът по чл.30 от ЗН е основателен за сумата 7965,89лв. от подареното имущество. За Д. Д. от дарението остават 16 342,78лв. Следователно за Д. Д. дарението остава в сила за 16 342,78/24308,67 ид.ч. от дарените 4/6 ид.ч., а за М. Д. възстановяването е за 7965,89/24308,76 ид.ч. Като се отчете и обстоятелството, че двамата имат и по 1/6 ид.част от същия имот по наследство от майка си, квотите им на съсобственост в целия първи етаж, предмет на делба в настоящото производство, са 22419,95/36463 или 11/18 за Д. Д. и 14043,06/36463 или 7/18 ид.ч. за М. Д.. При тези квоти следва да се извърши уравнение на дяловете. Втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за това следва ли, когато това е възможно, съдът да се съобразява с квотите на съсобственост при обособяването на самостоятелните дялове и разпределението им по чл.292 от ГПК /отм./. Отговорът е положителен, но с оглед вече приетото за реалните дялове на съсобственост на съделителите, по този въпрос въззивното решение фактически не противоречи на посочените от жалбоподателя решения №285/09.05.01г. по гр.д.№760/00г. на ВКС, І ГО; решение №165 от 18.02.09г. по гр.д.№149/08г. на ВКС, І ГО, че следва да бъдат съобразени максимално правата на съделителите. Възприетият от съда инвестиционен проект максимално съответства на действителните права на страните - 11/18 ид.части към 7/18 ид.части. Неоснователни са другите оплаквания на Д. Д. срещу възприетия от съда инвестиционен проект. От една страна предложеният от него проект за обособяване на шест офиса не може да бъде възприет, тъй като е свързан с промяна в предназначението на съсобствен жилищен имот в сграда- етажна собственост, за което няма съгласие на другия съсобственик, напротив изразено е изрично противопоставяне още с покана за доброволно изпълнение от 14.01.2002г. /лист №41 от първоинстанционното производство/, а такова несъгласие се поддържа и след това в производството по делото. Управлението на съсобствена вещ съгласно чл.32, ал.1 от ЗС принадлежи на собствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Управителните действия обаче не могат да водят до разпореждане с вещта, включително не могат да бъдат свързани с промяната в нейното предназначение. Такава промяна може да бъде извършена само по общо съгласие на съсобствениците, по аналогия с чл.38, ал.3 от ЗУТ, а такова съгласие в случая липсва. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че преустройството по възприетия инвестиционен проект за обособяване на две самостоятелни жилища не е значително, тъй като е под 10 % от стойността на етажа и възлиза на 4171лв. То няма да създаде и неудобства, по-големи от обикновените, тъй като е свързано само с преграждане на коридора с блокчета итонг и обособяване на нова баня и тоалетна в част от бившия коридор. Съществуващото понастоящем положение, при което са обособени отделни офиси, не следва да се отчита, тъй като е извършено без съгласие на другия съсобственик и е незаконно. Следва да се има предвид и това, че обособените жилища отговарят на техническите изисквания за самостоятелно жилище, както и на действителните права на страните 11/18 към 7/18. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която делбата е извършена по реда на чл.292 от ГПК /отм./, при което на ищеца е възложено по-голямото от двете новообособени жилища, а на ответницата – по малкото. Решението следва да бъде отменено само в частта, с която е извършено уравнение на дяловете, като бъдат съобразени действителните права на страните след възстановената запазена част от наследството. Ищецът получава жилище на стойност 33 600лв., а стойността на дела му възлиза на 11/18 от 56 000лв. или 34222,22лв., т.е. с 622,22лв. повече от стойността на дела му. Ответницата получава жилище на стойност 22 400лв., а стойността на дела и в общата вещ възлиза на 7/18 от 56 000лв. или 21 777,78лв., т.е. с 622,22лв. по-малко от стойността на дела и. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 622,22лв. за уравнение на дяловете. Основателна е касационната жалба на ищеца в частта за държавната такса, която неправилно е определена от въззивния съд. Ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по извършване на делбата в размер на 4% от стойността на дела му или 1368,89лв., а ответницата – 871,11лв. Тъй като окръжният съд не е събрал пълната държавна такса по въззивната жалбата на ищеца, а е присъдил остатъка със самото решение, това обстоятелство следва да бъде съобразено, като се определи действително дължимата разлика. Дължимата държавна такса по въззивната жалба е била 2% от стойността на дела на ищеца или 684,45лв., а са внесени само 72 лв., следователно разликата от 612,45лв. също е дължима. Общият размер на дължимата от ищеца държавна такса е 1981,34лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №213 от 24.06.09г. по гр.д.№662/2008г. на В. окръжен съд в частта, с която е извършено уравнение на дяловете на имотите, разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./, както и в частта за държавната такса и вместо него постановява: ОСЪЖДА Д. Л. Д. от гр.С., ул.”Т. м.” №3 да заплати на М. Л. Д. от гр.Свищов, ул.”Т. м.” №3 сумата от 622,22лв. за уравнение на дяловете. ОСЪЖДА Д. Л. Д. от гр.С., ул.”Т. м.” №3 да заплати държавна такса по делото в размер на 1981,34лв. ОСЪЖДА М. Л. Д. от гр.С., ул.”Т.и м.” №3 да заплати държавна такса по делото в размер на 871,11 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която делбата е извършена по реда на чл.299 от ГПК /отм./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: