Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 07.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при участието на секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора П.Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 787/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на С. А. М. против решение № 218 от 30.05.2016 г. по внохд № 364/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е незаконосъбразна, но се излагат съображения за неправилно кредитиране на показанията на част от свидетелите и отхвърляне на други, както и за пренебрегване на обясненията на подсъдимия в нарушение на процесуалните правила. Също така се оспорва и крайният извод за съставомерно поведение на жалбоподателя с твърдение за провокация към подкуп. Поради тези съображения се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата . Прокурорът пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, осми наказателен състав, с присъда № 252 от 12.10.2015 г. по нохд № 2423/ 2015 г. признал подсъдимия С. А. М. за виновен в това, че на 06.02.2015 г., в [населено място], предложил дар - сумата 20 лева, на длъжностни лица – полицейски органи - полицаите Т. и В., като казал: ” Старши, моля те да ви дам 20 лева, за да го пуснете, скоро излезе от затвора ”, за да не извършат действия по служба – да не задържат лицето С. С. А., поради което и на основание чл. 304а вр. с чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер 500 лева, като го оправдал по отношение на обвинението да е предложил подкуп на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, пети състав, с решение № 218 от 30.05.2016 г. по внохд №364/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна, макар някои от изложените доводи на жалбоподателя да не намират опора в процесуалния закон. Преди всичко това се отнася да оплакването за необоснованост, развито като „незаконосъобразност” с аргумент за несъответствие между доказателствата и изводите на съда относно авторството на деянието. Тези твърдения не подлежат на коментар в настоящото производство, тъй като необосноваността отсъства от лимитативния списък на касационните основания по чл.348 , ал.1 от НПК. На следващо място се изтъква неправилно приложение на материалния закон, но се излагат съображения за съществено нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния състав по фактите. Ето защо, въпреки тази непрецизност на жалбата, тя ще бъда разгледана в светлината на касационното основание, посочено в чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК. В този аспект касационната проверка установи, че проверката на доказателствата и доказателствените средства е осъществена в нарушение на правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК, което е предпоставило опорочаване на изложените от втората инстанция съждения в полза на обвинението. От фактическа страна втората инстанция се е солидаризирала с изводите на първостепенния съд, според които на 06.02.2015 г. свидетелите Т. и В., полицейски служители, спрели за проверка свидетеля А., син на подсъдимия. Установили, че няма документи за самоличност, а при обиска открили седем кутии цигари без бандерол. Полицаите му поставили белезници, качили го в патрулната кола и потеглили към полицейското управление. Тогава видели подсъдимия, който им ръкомахал. Свидетелят Т. спрял и попитал дали има проблем, а подсъдимият казал : „Старши, моля те да ви дам 20 лева, да го пуснете, скоро излезе от затвора”. Т. включил служебната радиостанция в активен режим, тъй като искал да запише предложението на подсъдимия. Отправил му въпрос дали им предлага 20 лева, за да пуснат А., а подсъдимият повторил, че им ги дава. Този разговор бил чут от свидетеля П., който осъществявал комуникация с патрулите извън управлението. При изследване на фактическата страна на обвинението решаващите състави оперирали с тесен кръг доказателствени източници, които съдържателно са в позиция на контрадикторност. Свидетелите полицаи твърдят, че са чули предложение за подкуп от 20 лева, а подсъдимият и синът му,свидетелят А. , отричат предлагането на подобен дар в описаната в обвинителния акт ситуация. Първоинстанционният съд, за да прецени кои от противоречивите доказателствени материали да приеме, съпоставил данните в тях с информацията , която получил чрез изслушване на приложения към делото аудиозапис върху веществено доказателство /компакт диск/, отразяващ разговора между свидетеля В. и подсъдимия след включване на радиостанцията в активен режим. Въззивният съд не се съгласил с оценката на предходната инстанция за процесуалната допустимост и относимост на това веществено доказателство. В тази връзка, на първо място, приел, че то трябва да се изключи от доказателствената съвкупност, тъй като не е извършена техническа и фоноскопска експертиза, която да установи дали отразява процесния разговор и гласовете на подсъдимия и свидетеля В.. На второ място напълно отрекъл необходимостта от доказателството за изясняване на обективната истина, тъй като решил, че и без него релевантните факти са ясни, а освен това се отнася до събитие след инкриминираното предложение за подкуп. На трето място, въпреки вече изразеното мнение за процесуална недопустимост и неотносимост към предмета на доказване на коментираното доказателство, на стр.6 от мотивите, използвал съдържанието му по твърде противоречив начин. Най-напред съдебният състав заявил, че то /съдържанието/ „ така , както е установено от първостепенния съд , може да служи само като индиция, насока за разследване.” След това продължил с разсъждения, че „ при такова условие е видно, че съдържанието на записания разговор отговаря на показанията на посочените свидетели по смисъл”, тъй като чутата реплика „Какво да го правя, вчера излезе от затвора, бе.” отговаря на предложението на подсъдимия да даде 20 лева, както свидетелстват полицаите Т. и В.. Един абзац по-долу въззивната инстанция одобрила разсъжденията на първостепенния съд относно записа, като приела, че те са резултат на задълбочена оценка на различията в изразните средства, касаещи записаната част от разговора. Този преглед на доказателствения анализ, направен от проверявания съд, разкрива тежки противоречия, касаещи коментирания аудиозапис, които рефлектирали и върху изводите за обективността на останалите доказателства. Записът едновременно е изключен от доказателствената съвкупност без надлежна проверка, коментиран е като ненужен за постигане на обективната истина, но в същото време е ценен като легален източник на данни с контролно значение за релевантните факти. Този подход на втората инстанция не кореспондира с изискването на чл. 107, ал.5 от НПК за внимателна проверка на всички доказателства и лишава направените изводи по фактите от убедителност и безспорност. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от друг въззивен състав В рамките на повторната процедура по глава двадесет и първа от НПК апелативният съд следва обективно да обсъди цялата доказателствена съвкупност при спазване на процесуалните правила за формирането й от процесуално допустими източници, като използва и способа на съдебната експертиза. При този изход на делото е безпредметно обсъждането на оплакването за неправилно приложение на закона, тъй като по делото не е спазен процесуалния ред за изясняване на обективната база, подлежаща на правна квалификация. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба се налага пояснението, че настоящата инстанция не би могла да удовлетвори претенцията за оправдаване на подсъдимия при установената от въззивния съд фактическа обстановка, а естеството на касационната проверка не допуска нови изводи по фактите. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 348 , ал. 1 , т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 218 от 30.05.2016 г- по внохд № 364/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.