6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1377/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 401 гр.София, 18 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1377/2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Л. А., изготвена от защитник, против присъда № 19 от 12.V.2014 год. по внохд № 304/2014 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата, допълнена по реда на чл. 351,ал.3 НПК, се възразява срещу доказателствения анализ, извършен от въззивния съд и с доводи по това твърдение, както и с твърдяни незаконосъобразност на въззивната присъда и явна несправедливост на наложеното на А. наказание, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и признаването на подсъдимия за невинен. В съдебно заседание жалбата се поддържа от изготвилия я защитник. Повереникът на частните обвинители писмено и устно, в съдебно заседание, възразява срещу основателността на жалбата и иска оставяне на въззивната присъда в сила. Представителят на ВКПр също смята, че въззивната присъда трябва да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 371 от 3.ХІІ.2013 год. по нохд № 5207/2012 год. на Софийския градски съд М. Л.А. е признат за невиновен в това, на 28.ІІ.2009 год. в София, в района на кръстовището на [улица]с [улица], да е извършвал с поверения му товарен автомобил МАН, рег. [рег.номер на МПС] , ляв завой в нарушение на ЗДП- чл.20,ал.2, чл.25,ал.1, чл. 116- и ППЗДП-чл. 76- при което да е причинил по непредпазливост смъртта на 82-годишната Н. В. Г., и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343,ал.1,б.”в” НК. С обжалваната присъда А. е признат за виновен съобразно повдигнатото обвинение, но за допуснати нарушения само на чл. 25,ал.1 и на чл. 116 ЗДП, осъден е на 1 година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години, и за срок от 1 година и 6 месеца е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Жалбата е основателна. Въззивният съд е приел за установени факти, каквито в действителност не са установявани. Приел е, че подсъдимият бил „забелязал... непосредствено” след предприелите неправилно пресичане трима пешеходци /при забранителен за тях сигнал на светофара/ „една възрастна жена... която също възнамерявала да пресича, но все още се двоумяла” /л.4 от мотивите/.Такъв факт, подсъдимият да е забелязал въпросната възрастна жена, впоследствие пострадала, както и нейното поведение и евентуални намерения, не е установяван, а той би могъл да бъде установен или пряко от А. или косвено от лице,с което е споделил възприятията си /показания на А. на л. 116-118 от първ.д./. Показания за наличието на възрастна жена върху десния по посока движението на товарния автомобил тротоар, е дала св. М.И. /на л. 111-115 от първ.д./, при липсата на твърдение, тази жена да е била в непосредствена близост до /зад,пред,вляво или вдясно/ тримата пресекли пешеходци.За да приеме горният факт за установен, въззивният съд е счел, че за подсъдимият било „напълно логично, закономерно, визуално осъществимо и постижимо” да възприеме пострадалата, след като тя е била възприета от М.И..Пропуска се обаче обстоятелството, че М.И. се е намирала в автомобил, разположен извън кръстовището и насрещно спрямо движението на управляваната от А. товарна кола, при което свидетелката е наблюдавала ситуацията „под друг ъгъл, за разлика от водача” /разяснения от експерта Д. в с.з. пред въззивния съд/. Неглижиран е факта, че М.И. не е дала никаква конкретизация за отстоянието на пострадалата от товарния автомобил, след преустановяването на движението му за пропускане на неправомерно пресичащите пешеходци.Не е съобразена и тази част от показанията на М.И., че след тримата пресекли пред товарния автомобил, друго лице не е предприело пресичане.Не е отчетена липсата на каквато и да било информация за поведението на пострадалата, след като М.И. я е възприела като стояща на тротоара по времето, когато товарният автомобил е бил спрял, за да пропусне пресичащите пред него трима пешеходци, по време на пресичането им и след това.И, накрая, напълно са пренебрегнати петорната КСМАТЕ и назначената от въззивния съд тройна АТЕ, чиито заключения въззивният съд е декларирал, че изцяло приема, и които единодушно сочат, първо, че всички обекти, отстоящи на 2.60 м и под тях вдясно от товарния автомобил, попадат в невидима за водача му зона, и, второ, че в момента, когато е предприела пресичане пред предната част на МАН-а, пострадалата се е намирала в тази невидима зона и ударът върху нея е бил непредотвратим / съответно на л.112 и на л. 111-112 от досъд. разсл. в отговор на поставените на КСМАТЕ 15-ти и 14-ти въпроси/. При безспорното неустановяване- и несъмнената липса на възможност да бъде установен с показанията на единствената очевидка М.И.- на факта, на какво отстояние вдясно от шофьорската кабина се е намирала пострадалата в момента, когато, след оттеглянето на тримата неправомерно пресекли пешеходци, подсъдимият е потеглил, за отговорността му е без всякакво значение, дали е отчел или не присъствието й на тротоара, който ще остане десен по посока на движението му, след предстоящото осъществяване на ляв завой от [улица]към [улица]. Но тъй като и към този момент, и при навлизането в кръстовището, А. е имал видимост към тротоара, въззивният съд, макар да не е имал, първо, данни, кога пострадалата е застанала там, не само е приел нейното присъствие за даденост от момента, когато подсъдимият е наближил кръстовището, а му е вменил нарушение и на чл. 116 ЗДП, защото пострадалата спадала към категорията на „престарелите хора”.Защитавайки разбирането си, че е допуснато такова нарушение, съдът е изходил, по-нататък, от обективната данна, че пострадалата Н.Г. е била 82-годишна, което няма как да е било известно на подсъдимия.Трето, позовал се на възприемането от М.И. на пострадалата като „възрастна жена”, с което сложил знак на равенство между „възрастен” / „който е напреднал в годините” според четвъртото фототипно издание на БАН от 1993 год. на Български тълковен речник/ и „престарял” / „много,премного,прекалено” стар според същия речник/ човек, с което недопустимо е разширил приложното поле на цитираната правна норма.И, накрая, въззивният съд изобщо не е счел за нужно да посочи, въз основа на кои доказателства приема -а прочитът на делото показва, че такива няма- че било външният вид / М.И. счела пострадалата за „възрастна жена” единствено защото била с „бяла коса”/ , било поведението /в описаното от М.И. липсва каквато и да било специфика/ на пострадалата са съдържали и са могли да се възприемат като белези на приписаната й престарялост, изискваща повишено внимание. Дотук коментираните факти са установени още при разглеждането на делото в първата инстанция, а във въззивната са само потвърдени и налагат единствено извода за липса на доказателства, А. да е допуснал приписаните му нарушения на чл. 25,ал.1 и на чл. 116 ЗДП , и това му поведение да е довело до причиняването смъртта на Н.Г..Т.е. деянието, макар и извършено, не съставлява престъпление и подсъдимият следва да бъде оправдан.Ето защо и на основание чл. 354,ал.1,т.2 във вр. с чл. 24,ал.1,т.1 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 19 от 12.V.2014 год. по внохд № 304/2014 год. на Софийския апелативен съд И ОПРАВДАВА М. Л. А. по обвинението в престъпление по чл. 343,ал.1,б.”в” НК, извършено в София на 28.ІІ.2009 год. с товарен автомобил МАН с рег. [рег.номер на МПС] , при което е била причинена смъртта на Н. В. Г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ