Р Е Ш Е Н И Е №307 гр. София , 06 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 749 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК. Постъпила е касационна жалба от частния тъжител К. К. ведно с допълнение към нея, изготвено от повереника му адв. С. К., против въззивна присъда № 320/05.12.2014 г., постановена по ВНЧХД № 344/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В жалбата са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Процесуалният представител на подсъдимия застъпва становището, че направените от въззивния съд фактически и правни изводи са резултат от превратното тълкуване на събраните по делото доказателства, като е надценена стойността на доказателствата в подкрепа на защитната теза и едновременно с това незаслужено са обезценени тези, които подкрепят обвинителната. Според повереника в противоречие с разпоредбата на чл.118 ал.1 т.2 от НПК окръжният съд е изключил от доказателствения материал по делото депозираните пред първоинстанционния съд показания в качеството на свидетел на частния тъжител, а също така и писмените доказателства от приложеното гр.д. № 723/2013 г. на РС - Айтос. Следствие превратното тълкуване на доказателствената съвкупност съдът е приложил неправилно и материалния закон, тъй като написаното от подсъдимите в молбата до районния съд по Закона за защита от домашното насилие не било истина и то не е направено с намерение да се търси закрила, тъй като такава не е била необходима, а единствено и само с цел тъжителят да бъде злепоставен и охарактеризиран пред хората, с които живее и работи като лице с неприемлив морален облик. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимите да бъдат осъдени. Жалбоподателят К. К. и повереникът му адв.К., въпреки предоставената им от съда възможност, не се явяват в съдебно заседание. В постъпилата молба заявяват, че поддържат жалбата и изложените в нея доводи. Подсъдимите Ю. и Д. Карталови – майка и баща на тъжителя, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Не се явява и упълномощеният от тях защитник адв.В., която в депозираната молба моли да бъде потвърдена постановената от окръжния съд оправдателна присъда. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 24/22.05.2014 г. по НЧХД № 14/2014 г., Районен съд – Айтос, ІІІ състав е признал подсъдимите Ю. И. Карталова и Д. К. К. за виновни в това, че през м. септември 2013 г. в [населено място], в съучастие по между си като съизвършители, са разгласили позорни обстоятелства за К. Д. К. – че ги е изгонил най-брутално и безцеремонно от семейното жилище, че ги е поставил на постоянен и тежък психически тормоз, стрес, напрежение, безпокойство и безсъние, че поведението му към тях е агресивно и неконтролируемо, че през годините ги е подложил на физически тормоз, че на 22.08.2013 г. ги е напсувал, и са му преписали престъпление, а именно, че се е заканил с думите „ще Ви заколя и тримата” - престъпление по чл.147 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НПК. На основание чл.78а от НК всеки един от двамата подсъдими е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер 1 000 лв. С присъдата Ю. и Д. Карталови са осъдени да заплатят на сина им К. К. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2013 г., като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски – 120 лв. - в полза на бюджета на съдебната власт, представляващи дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и 512 лв. на частния тъжител, представляващи разноски по водене на делото. По жалба на подсъдимите, чрез защитника им адв.В. е образувано ВНЧХД № 344/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С присъда № 320/05.12.2014 г. по същото дело е отменена изцяло първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимите са признати за невинни и на основание чл.304 от НПК са оправдани по така повдигнатото им обвинение по чл.147 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК. С присъдата е отхвърлен и предявеният от частния тъжител граждански иск за сумата от 10 000 лв. като неоснователен. На основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят е осъден да заплати на подсъдимите сумата от 500 лв. представляваща направените от тях разноски по делото. Направените в касационната жалба възражения и свързаните с тях искания от повереника на частния тъжител не са съобразени изцяло с правомощията на касационната инстанция. При констатирано неправилно приложение на материалния закон в производството по глава ХХІІІ от НПК съдът може единствено да отмени присъдата или решението и да върне делото за ново разглеждане, но не и да постанови осъдителен съдебен акт, каквото искане в случая като алтернативна претенция е направено в жалбата. На второ място, принципно положение е, че при реализирано въззивно производство, на проверка подлежи актът на въззивната инстанция, но не и проверения от нея, освен ако касационната инстанция не установи допуснато от първоинстанционния съд отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което не е било констатирано и/или отстранено от втората инстанция и това налага връщане на делото на първоинстанционния съд. В настоящия казус въззивният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната осъдителна присъда в производството по реда на глава ХХІ от НПК и след обсъждане на доказателствената съвкупност по делото е формирал вътрешното си убеждение, като е изложил правилни и убедителни мотиви по фактите и приложимите към тях процесуални и материално правни норми. В съответствие със задълженията си по чл.313 – 340 от НПК, с доказателствените средства и с оглед депозираните от страните възражения, окръжният съд е извел извода си за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както в наказателна, така и в гражданската му част и е постановил изцяло нова оправдателна присъда. Компетентно въззивната инстанция е приела, че изложените мотиви от районния съд не следва да бъдат подкрепени. В случая основният въпрос се свежда до това дали дадените от частния тъжител показания в качеството му на свидетел пред районния съд, както и показанията на свидетелите разпитани гр.д № 723/2013 г. на РС - Айтос биха могли да бъдат използвани като годни доказателствени средства, в какъвто смисъл са и основните възражения в касационната жалба относно допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила, след като същите са изключени от доказателствения материал по делото. Основно принципно положение в правната теория, а и съдебната практика е напълно непротиворечива по въпроса, че частният тъжител не може да бъде свидетел по делото. Действително нормата на чл.118 ал.1 т.2 от НПК дава възможност на пострадалия да бъде и свидетел по делото, но след като той е депозирал тъжба в съда и с разпореждане председателят е образувал наказателно производство от частен характер неговата основна функция е да поддържа обвинението. Ако хипотетично би се приела възможността, че частният тъжител може да бъде и свидетел по делото, процесът ще остане без една от основните, задължителни страни и няма кой да поддържа обвинението. Същевременно съдът не би могъл да ползва и приобщеното гр.д. 723/2013 г. на РС – Айтос, тъй като се касае друго производство. Приложените протоколи биха могли да се ползват единствено с оглед съдържащата се в тях информация, за да се черпят сведения за това кога и какви процесуални действия са извършени, кои лица са разпитвани като свидетели, но не и да се ползват техните показания, тъй като в НПК липсва такъв процесуален ред. Въз основа на така изведените данни от приложеното гражданско дело съдът би могъл да прецени единствено, че съществуват доказателства, които да бъдат събрани в наказателния процес устно и непосредствено. Именно поради тази причина законодателят не допуска приобщаване по реда на чл.281 от НПК на показания на свидетел, дадени по друго дело, а само на тези, които са депозирани по същото дело. Ето защо е недопустимо приобщаването на доказателства от гражданското към настоящото наказателно производство. С оглед на гореизложеното, касационният състав счита, че след като въззивният съд е констатирал изключително грубите процесуални нарушения, извършени в хода на първонистнационното производство и ги е отстранил, на свой ред не е допуснал нови такива при изследване на доказателствената основа и извличане на правно релевантните по делото факти е достигнал до верни правни изводи. В този смисъл липсата на факти и обстоятелства, запълващи с нужното съдържание елементите както от обективната, така и от субективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което становището му за несъставомерност на деянието на подсъдимите като престъпление по чл.147 ал.1 от НК е съответно на закона. Поради това няма допуснати нарушения както при анализа на доказателствата, така и при приложението на материалния закон, т.е. не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд. Законосъобразно следствие оправдаването на подсъдимите е отхвърлен като неоснователен и предявеният от частния тъжител граждански иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., като на основание чл.190 ал.1 от НПК в тежест на К. К. са възложени и направените по делото разноски от подсъдимите. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 320/05.12.2014 г. по ВНОХД № 549/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: