Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 07.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 407 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Е. Р., чрез адвокат С. Р., против решение № 235 от 06.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 213/ 2014 г. на Великотърновски апелативен съд с алтернативни искания за намаляване на наказанието и приложението на института на условното осъждане, или за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият и неговият защитник ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Съображения и доводи за изложени само по отношение на несправедливостта на наказанието и приложението на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е осъден за квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 от НК – бягство от местопроизшествието, за което липсвали доказателства. Твърдението за явна несправедливост на наказанието е аргументирано с невзети предвид обстоятелства: изложените на съдебното производство самопризнания, липсата на отрицателни характеристични данни, близките отношения с жертвата (съпруг на сестра му) и съпричиняването на вредоносния резултат (пострадалият бил без предпазен колан). Подсъдимият и неговият защитник не вземат становище в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила. Наложеното наказание е справедливо определено и не са налице условията на условното осъждане. Адвокат Б., повереник на частните обвинители Т. Е. В., лично и като законен представител на малолетните си деца: Ц., Е., С. и И. В., както и на частния обвинител С. В. Б., изразява становище за отхвърляне на касационната жалба. Адвокат И., повереник на гражданския ищец М. Т. Н., предлага жалбата на касатора да бъде оставена без уважение. Навежда доводи за липса на посочените от подсъдимия касационни основания и на законовите предпоставки за приложение на института по чл. 66 от НК, поради ненастъпила реабилитация за дееца. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 235 от 06.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 213/ 2014 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 12 от 16.06.2014 г. по н.о.х.д. № 154/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, с която подсъдимият А. Е. Р. бил признат за виновен в това, че на 27.07.2013 г., около 23 часа, на път 301 (гр. Л. – [населено място]), при километър 23+700, в землището на [населено място], Ловешка област, при управление на МПС – лек автомобил „”, с д.к. [рег.номер на МПС] , без да има необходимата правоспособност нарушил правила за движение по пътищата (чл. 20, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. С. В. и след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. 7, б. „б”, пр.1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата подсъдимият Р. бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Т. Н. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 994 лв (щети по лекия автомобил), както и направените от нея разноски. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил извършените по делото разноски. Постъпилата касационна жалба е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият А. Е. Р. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния факти се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. На подсъдимия били разяснени благоприятните последици от извършеното признание и провеждането на съкратено съдебно следствие. Законът не допуска признаване на част от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка (в т.см. ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК, т. 6). Сред описаните в обвинителния акт факти е и напускането на местопроизшествието от подсъдимия Р.. Когато по реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият признава само част от инкриминираните в обвинителния акт деяния или изключва някои факти, описващи съставомерни признаци от престъплението, съдът е длъжен да изясни действителната воля на подсъдимия – дали признава цялото престъпление (респ. – всички престъпления) или не. Признаването на част от фактите дава основание на съда да отхвърли направеното искане за провеждане на съкратено съдебно следствие и да извърши първоинстанционото производство по общия ред, без да индивидуализира наказанието по чл. 58а от НК. В конкретния случай Ловешкият окръжен съд е приел, че признанието на подсъдимия А. Р. обхваща всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и е приложил процедурата на съкратено съдебно следствие, а наказанието лишаване от свобода определил по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с редукция на неговия размер с една трета. Поведението на водача Р. правилно е квалифицирано под престъпния състав на чл. 343, ал. 3, пр. 6 и пр. 7, б. „б”, пр.1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Не е допуснато претендираното с касационната жалба нарушение на материалния закон. Жалбата на подсъдимия не съдържа съображения в подкрепа на довода за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което касационната инстанция не разполага с правна възможност да провери верността на така посоченото отменително основание. Наложеното на подсъдимия А. Р. наказание от две години лишаване от свобода е справедливо определено. Размерът съответства на тежестта на извършеното престъпление и на изложения от съдилищата превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към чийто обем са включени: признанието на вината, младата възраст на дееца, изразеното от него критично отношение към стореното, разкаяние за извършеното деяние, както и изградените близки родствени взаимоотношения със семейството на пострадалия, с когото живеели в едно домакинство. За отегчаващи обстоятелства са посочени предишните престъпни прояви на подсъдимия. Оплакването на касатора за явната несправедливост на наказанието е повторно предявено пред касационния съд, след изложения от въззивната инстанция изчерпателен отговор по възражението. Правилно съдилищата съобразили задължителното указание по т. 7 от ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК, според което формалното волеизявление за признаване на фактите в обвинителния акт не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията. Близките отношения със семейството на пострадалия са посочени сред смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и упрекът към съдилищата е неоснователен. Съпричиняването на вредоносния резултат – непоставен предпазен колан от пострадалия, е съобразено при индивидуализацията на наказанието заради наложения минимален размер на санкцията, предвиден в престъпния състав на чл. 343, ал. 3 от НК. Съпричинителното поведение на жертвата няма изключителен характер. Като смекчаващо обществената опасност на дееца обстоятелство се преценяват добрите характеристични отзиви в обществото, а не липсата на „отрицателни характеристични данни”. Не са налице законовите основания за прилагане на института на условното осъждане, тъй като подсъдимият А. Р. не е реабилитиран за предишните си осъждания. Наложеното наказание лишаване от свобода може да постигне целите, посочени в нормата на чл. 36 от НК и най вече – да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие над подсъдимия А. Р.. Разглежданото престъпление е извършено в реална съвкупност с деянието по н.о.х.д. № 2440/ 2013 г., по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила на 04.10.2013 г. Посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а исканията на касатора – отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 06.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 213/ 2014 г., по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.