9 Р Е Ш Е Н И Е № 125 София, 25.07.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2216 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. А., представлявана от адв.П. К., срещу решение № 10006 от 18.01.2022г. по в.гр.д. № 2221/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 7310 от 02.11.2017г. по гр.д. № 16721/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав са отхвърлени предявените от Б. С. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ главни искове, квалифицирани от въззивния съд като такива с правно основание чл.284, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата от 254,49 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 23.05.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.12.2014г. до окончателното им изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че НББАЗ отговаря в качеството на компенсационен орган. Твърди, че доколкото процесното ПТП е настъпило на територията на РБългария, са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в качеството на представително национално бюро. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по релевирано от ответника едва с въззивната жалба възражение за липата на сезиране на представителя на гръцкия застраховател за уреждане на претенции, като освен това сочи, че в КЗ /отм./ изискване за сезиране на бюрото преди завеждане на иска, както и за сезиране на представител за уреждане на претенции няма, поради което това не е изискване както за допустимост, така и за основателност на исковете. Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представляван от адв.Б. Н., оспорва касационната жалба. Поддържа, че ищцата не е възразила срещу дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете, във връзка с която ролята на НББАЗ в случая е определена като „Компенсационен орган”. Сочи, че още с отговора на исковата молба е изразил становище относно обстоятелството, че ищцата не е предявила претенция за щета съгласно КЗ /отм./ и Вътрешните правила на Съвета на Бюрата /чл.3 и чл.4, т.4/, като поддържа, че тя е била уведомена за необходимостта претенцията й да се разгледа извънсъдебно от номинрания кореспондент на чуждия застраховател и едва в случай на непроизнасяне или отказ НББАЗ има процесуалната легитимация да отговаря като Национално бюро по предявен от пострадалото лице съдебен иск, като това се явява предпоставка за основателност на предявения иск. Поддържа още, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди е завишено и не съответства на претърпените от ищцата увреждания. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 1016 от 10.11.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния уточнен материалноправен въпрос: „В какво качество отговаря Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ при действието на отменения Кодекс за застраховането, когато се претендират вреди, претърпени от ПТП, настъпило на територията на РБългария и причинено от МПС с регистрационен номер от друга държава – членка на системата „Зелена карта“, чийто водач е застрахован за гражданската му отговорност при застраховател, установен в друга държава – членка на системата „Зелена карта?“ Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да постанови решението в обжалваната част, е приел за установено, че на 23.05.2013г. в [населено място] е настъпило ПТП с участници: триосенседлови влекач „Мерцедес АктросV6 2643“ с гръцки рег. № РТМ7792, управляван от Христовалантис Синтос, автобус „Сетра“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Л. Б. З., и лек автомобил „Рено Еспейс“, управляван от Б. К. Т.. Намерил е, че с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 416/2017г. на Благоевградски районен съд, са признати за виновни за настъпване на ПТП при условията на независимо съпричиняване водачът на лекия автомобил и водачът на товарния автомобил, както и че ищцата Б. С. А. е пътувала в автобуса и е получила следните средни телесни повреди – счупване на латералния кондил на десния голям пищял и счупване на носните кости. Въззивният съд е констатирал, че водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка при ответника ЗК „Олимпик Лимитид“, а водачът на товарния автомобил – при гръцкото застрахователно дружество „Allianz General“. Посочил е, че представител на гръцкото застрахователно дружество за уреждане на споровете на територията на РБългария е ЗАД „Алианц България“, както и че ищцата е предявила претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди пред НББАЗ, а не пред ЗАД „Алианц България“ или пред гръцкото застрахователно дружество. При така установените факти въззивният съд е приел, че за решаване на правния спор са приложими разпоредбите на отменения Кодекс за застраховането с оглед датата на ПТП. Изложил е съображения, че НББАЗ е представително национално бюро за РБългария по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, както и изпълнява функциите на компенсационен орган, като извършва плащания в случаите по чл.284 КЗ /отм./. Обсъдил е първите три алинеи на чл.284 КЗ /отм./ и е приел, че предявените против НББАЗ главни искове имат правно основание чл.284, ал.1, т.1 или т.2 КЗ /отм./, тъй като ищцата като увредено лице пребивава в РБългария, застрахователното събитие е настъпило на територията на РБългария и виновният водач на товарния автомобил има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с гръцко застрахователно дружество. Въззивният съд е приел, че за застрахователя на виновния водач и неговия представител за уреждане на претенции в РБългария не е възникнало задължение да се произнесат в срок, респ. да не се произнесат, тъй като ищцата не е предявила пред тях претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди. Изтъкнал е, че това бездействие е едно от основанията за отговорността на НББАЗ по чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Заключил е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като отсъствието на посочените предпоставки освобождава НББАЗ от отговорността да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент, докато отговорността на Сдружението по отношение на застрахователя е заместваща, но само в изрично посочените случаи в чл.284 КЗ /отм./. По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - решение № 56 от 18.11.2019г. по т.д. № 1409/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 148 от 08.08.2016г. по т.д. № 1233/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. Прието е, че когато се претендират вреди, причинени от МПС с регистрационен номер от държава – членка на системата „Зелена карта”, различна от България, при застрахована отговорност на водача на такова МПС от застраховател, установен в държава – членка на системата „Зелена карта”, различна от България, но от произшествие, настъпило в България, НББАЗ отговаря в качеството му на представително национално бюро на застрахователите по смисъла на чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./, а не на Компенсационен орган по смисъла на чл.282, ал.4, чл.284 и чл.285 КЗ. В тези случаи НББАЗ отговаря на основание чл.282, ал.3 КЗ /отм./ в качеството си представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, в което си качество участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки. По касационната жалба: В настоящото производство не са спорни следните, приети за установени от въззивния съд обстоятелства: че на 23.05.2013г. в [населено място] е настъпило ПТП с участници: триосенседлови влекач „Мерцедес АктросV6 2643“ с гръцки рег. № РТМ7792, управляван от Христовалантис Синтос, автобус „Сетра“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Л. Б. З., и лек автомобил „Рено Еспейс“, управляван от Б. К. Т.; че с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 416/2017г. на Благоевградски районен съд, са признати за виновни за настъпване на ПТП при условията на независимо съпричиняване водачът на лекия автомобил и водачът на товарния автомобил; че ищцата Б. С. А. е пътувала в автобуса и е получила следните средни телесни повреди – счупване на латералния кондил на десния голям пищял и счупване на носните кости; че водачът на товарния автомобил е имал валидна застраховка при гръцкото застрахователно дружество „Allianz General“. При така установените факти и с оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че в случая ответникът НББАЗ отговаря в качеството си на представително Национално бюро на застрахователите по смисъла на чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./ за вредите, причинени на ищцата при процесното ПТП, доколкото те са причинени при ПТП, настъпило в България, поради виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е застрахована от гръцко застрахователно дружество. Неоснователно е искането на ответника за отхвърляне на предявения иск поради липса на отправена претенция за плащане на обезщетение пред номинирания кореспондент на чуждия застраховател ЗАД „Алианц България“. Такова изискване не е предвидено в разпоредбите на чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./, уреждащи отговорността на НББАЗ като представително национално бюро на застрахователите, като последната изрично предвижда, че когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл.271, освен в случаите, когато действа като Компенсационен орган. Доколкото чл.271 КЗ /отм./ урежда задълженията за застрахователя при произнасяне по претенция на увредено лице по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, следва да се приеме, че в посочените разпоредби не е предвидено задължение за пострадалия да отправи претенцията си до номинирания кореспондент на чуждия застраховател като предпоставка за допустимост или основателност на иска му против НББАЗ. Ответникът обосновава възражението си с позоваване на чл.3 и чл.4, ал.4 от Вътрешните правила между бюрата. В чл.3, ал.1 от същите е предвидено, че когато бюрото е уведомено за произшествие, настъпило на територията, за която то е компетентно, с участието на превозно средство от друга държава, бюрото, без да е необходимо да чака предявяването на формална претенция, пристъпва към разследване на обстоятелствата за произшествието. Предвидено е и задължение за бюрото да уведоми възможно най-скоро за това произшествие застрахователя, който е издал Зелена карта или застрахователната полица, а ако установи, че има одобрен кореспондент на този застраховател, в съответствие с разпоредбите на чл.4 следва да препрати незабавно тази информация на кореспондента за по-нататъшни действия. В ал.2 е предвидено задължение на бюрото при получаване на претенция, произтичаща от произшествие, да препрати незабавно претенцията на одобрения кореспондент на застрахователя, за да може да бъде обработена и уредена съгласно разпоредбите на чл.4, а ако няма такъв одобрен кореспондент, трябва незабавно да съобщи на застрахователя, който е издал Зелена карта или застрахователна полица. Съгласно чл.3, ал.3 бюрото е упълномощено да урежда всяка претенция по взаимно съгласие. В чл.4, ал.4 е предвидено, че кореспондентът обработва всички щети, образувани в резултат на произшествия с участието на превозни средства, застраховани от застрахователя, поискал одобрението му, от името на бюрото, което го е одобрило, и от името на застрахователя, който е поискал одобрението му. Настоящият състав намира, че посочените разпоредби не въвеждат задължение за увредените лица да предявяват претенция пред одобрения кореспондент на застрахователя, издал Зелена карта или застрахователна полица, и не обуславят извод, че непредявяването на такава претенция води до недопустимост или неоснователност на предявен против НББАЗ иск. Задължение за изпращане на прететенцията на одобрения кореспондент е предвидено за бюрото, като изрично е посочено, че то е упълномощено да урежда всяка претенция по взаимно съгласие. В настоящия случай ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред НББАЗ с молба вх. № 2-4350 от 23.09.2014г., но бюрото, в противоречие със задължението си по чл.3, ал.1 и ал.2 от Вътрешните правила, с писмо изх. № 1-3208 от 03.10.2014г. е върнало на ищцата претенцията с указания да се обърне към номинирания кореспондент за обработка на щети на територията на Република Българи на застрахователя на виновния водач - ЗАД „Алианц България”, вместо само да я препрати на последния. Според приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната съдебна експертиза, при настъпване на процесното ПТП ищцата е получила счупване на носни кости, на странично възвишение на дясна голямопищялна кост, разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка. Счупването на носните кости е предизвикало постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на латералния кондил на десния голям пищял – трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни. Останалите увреждания – разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че счупените носни кости били наместени и фиксирани с тампони, а необходимото време за възстановяване било около месец. Под рентгенов контрол било направено наместване на счупването на дясна голямопищялна кост и поставена гипсова имобилизация, като за възстановяване на счупването е бил необходим срок около шест месеца. Останалите травми отшумели за около 15-20 дни. Според вещото лице проведеното лечение на получените увреждания било своевременно и адекватно и по делото не са приложени документи за настъпили усложнения по време на лечението. От показанията на разпитания по делото свидетел В. А. – съпруг на ищцата, се установява, че след изписването от болницата той й е оказвал помощ в обслужването, тъй като тя била трудно подвижна и ползвала патерици. Според свидетеля ищцата ползвала шина месец и половина – два, като след свалянето на гипса раздвижването й е било трудно и е започнала да ходи без помощни средства 3-4 месеца след инцидента. Свидетелства, че продължавала да изпитва болки в крака, особено при изкачване на стълби, през зимата десният й долен крайник се надувал в коляното и това й създавало допълнителен дискомфорт. Според свидетеля произшествието се отразило и на психиката на ищцата, която се страхувала да пътува. Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля, тъй като са непосредствени и съответстват на заключението на експертизата. Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищцата телесни увреждания, проведеното лечение, продължителността на протеклия общ възстановителен период от около шест месеца, възрастта на ищцата към датата на ПТП /47 г./, преживените в резултат на увреждането болки и страдания и отражението им върху живота на ищцата, продължилите след увреждането оплаквания в травмата на долния крайник, липсата на данни за усложнения по време на лечението и за останали необратими увреждания, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 30 000 лева. В останалата му част до пълния предявен размер от 90 000 лева предявеният иск се явява неоснователен. По делото са представени писмени доказателства, установяващи направени от ищцата разходи за медикаменти и консумативи на обща стойност 154,69 лева, които според заключението на комплексната съдебна експертиза са били необходими за лечението на ищцата. Поради това предявеният от ищцата иск за заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважен за посочения размер, като в останалата част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като недоказан. На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимите обезщетения, считано от 24.12.2014г., когато изтича тримесечния срок по чл. 271, ал. 1 от КЗ /отм./. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част са отхвърлени предявените от ищцата искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 154,69 лева, вместо което ответникът НББАЗ следва да бъде осъден да заплати на ищцата посочените суми, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди от настъпилото на 23.05.2013г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.12.2014г. до окончателното плащане. В останалата му част – с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявените искове, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на пълномощника на ищеца адв. П. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство съобразно уважената част от иска в размер на 2000 лева, а за въззивното производство– в размер на 1500 лева, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения. На ищцата следва да бъдат присъдени и направените за касационната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 3200 лева с ДДС. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции съобразно отхвърлената част от иска. За първоинстанционното производство на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3147 лева за заплатено адвокатско възнаграждение при съобразяване на определения от първоинстанционния съд размер с оглед направеното от ищцата възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, срещу който размер ответникът не е възразил по реда на чл.248 ГПК. По същите съображения на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2983,94 лева при съобразяване на определения от въззивния съд размер на възнаграждението и отхвърлената част от иска. Неоснователно е направеното от ищцата искане за определяне на по-нисък размер на подлежащото на възстановяване на ответника адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2584 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 100,23 лева – за депозити за експертиза и призоваване на свидетел, както и по сметка на ВКС – държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 2412,38 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10006 от 18.01.2022г. по в.гр.д. № 2221/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в следните части: в частта, с която след частична отмяна на решение № 7310 от 02.11.2017г. по гр.д. № 16721/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав в осъдителната част, са отхвърлени предявените от Б. С. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ главни искове, квалифицирани от въззивния съд като такива с правно основание чл.284, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата от 154,69 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 23.05.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.12.2014г. до окончателното им изплащане; в частта, с която Б. С. А. е осъдена да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ допълнително сумата 1329 лева – разноски за първата инстанция, и сумата над 2983,94 лева до 5099 лева – разноски за въззивната инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, да заплати на Б. С. А., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], офис 10, чрез адв. П. К., сумата 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 23.05.2013г. ПТП, на основание чл.282, ал.3 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2014г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата 154,69 лева /сто петдесет и четири лева и шестдесет и девет лева/ - обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 23.05.2013г. ПТП, на основание чл.282, ал.3 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2014г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10006 от 18.01.2022г. по в.гр.д. № 2221/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата му част. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на адв. П. К., [населено място], [улица], офис 10 сумата 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство за първоинстанционното и за въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Б. С. А. сумата 3200 лева /три хиляди и двеста лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА Б. С. А. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата 2584 лева /две хиляди петстотин осемдесет и четири лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати по сметка на СГС сумата 100,23 лева /сто лева и двадесет и три стотинки/ – депозити за експертиза и призоваване на свидетел, както и по сметка на ВКС – сумата 2412,38 лева /две хиляди четиристотин и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса съобразно уважената част от исковете. Сумите, присъдени на Б. С. А. и на адв. К., могат да бъдат заплатени по следната специална адвокатска банкова сметка: [банкова сметка] с титуляр Адвокатско дружество „К., Б. и съдружие“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: