3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 775 С. 28.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5347/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. С. и Р. С. Спиртова, двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. И. Д., срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 1274 от 24.06.2014г. по в.ч.гр.д. № 194/2014г., с което е оставена без уважение частната жалба на М. и Р. С. срещу определението на Пловдивския окръжен съд, № 3441 от 05.12.2013г. по гр.д. № 2288/2009г., с което е оставено без уважение искането им за отмяна служебно на допуснатите обезпечителни мерки по гр.д. № 2288/2009г. ПОС на основание чл. 390, ал. 3 ГПК. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: В. съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на М. и Р. С. за отмяна служебно на допуснатите обезпечителни мерки по гр.д. № 2288/2009г. ПОС на основание чл. 390, ал. 3 ГПК, по съображения, че молителят Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ е спазил изискването на закона за предявяване на бъдещия иск в указания срок. За неоснователни е приел доводите на частните жалбоподатели относно възможността за продължаване на срока по чл. 390, ал. 3 ГПК. Приел е, че съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК единствените срокове, които не подлежат на продължаване, са тези за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Забранителните норми подлежат на ограничително тълкуване, следователно срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК подлежи на продължаване в хипотезата на чл. 63, ал. 1 ГПК. В случая К. е действал законосъобразно, срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК е надлежно продължен от съда при условията на чл. 63, ал. 1 ГПК и искът е предявен в дадения срок, поради което не са налице обстоятелства, налагащи отмяна на допуснатото обезпечение. Частния жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК да бъде продължаван от съда”. За установяване наличието на противоречива практика прилага определение № 327/11.05.2012г. по ч.гр.д. № 126/12г. ІІІ г.о. ВКС и определение № 155/27.03.2013г. по ч.гр.д. № 1962/2013г. ІІ г.о. ВКС, и двете постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С първото от тях съдът е дал отговор на въпроса „от кога започва да тече едномесечният срок по чл. 390, ал. 3 ГПК – от деня на постановяване на определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск, или от момента на връчване на съобщение от същото на страните в производството”, който въпрос е неотносим към поставения от частните жалбоподатели по настоящото дело въпрос. С второто определение ВКС е дал отговор на въпроса за характера на срока по чл. 390, ал. 3 ГПК и може ли да се иска продължаването му, като е приел, че този срок е законоустановен, императивен и не може да бъде удължаван от съда. Съгласно т. 2 на ТР № 2/28.09.2011г. ОСГТК на ВКС, тълкувателните мотиви в решенията по чл. 290 ГПК и определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед гореизложеното ВКС намира, че е налице твърдяното противоречие на въззивното определение с практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС не споделя дадения в посоченото по-горе определение на ІІ г.о. ВКС отговор на въпроса „може ли да бъде продължаван срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК”. Първата група срокове, които съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК могат да бъдат продължавани, са законните срокове, какъвто несъмнено е срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК, тъй като продължителността му е определена от закона в посочената процесуална норма. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК не изключва срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК от приложното поле на ал. 1, следователно няма пречка за продължаване на този срок. В решение № 556/17.12.1998 г. по гр. д. № 382/98 г., ВКС, 5-членен с-в, сроковете за обжалване на решенията и определенията и за подаване на молбата за отмяна, са определени като решителните срокове, за които е недопустимо удължаване. Срокът по чл. 390, ал. 3 ГПК не е решителен и може да бъде продължаван от съда при наличието на предпоставките на чл. 63, ал. 1 ГПК. По основателността на частната жалба. Частната жалба съдържа оплаквания относно продължаването на срока за предявяване на иск по чл. 28, ал. 1 З. /отм./, които с оглед дадения отговор на поставения въпрос са неоснователни. Надлежно мотивирано искане на К. по чл. 63, ал. 1 ГПК е направено преди изтичането на срока за предявяването на иска, а мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ е депозирано в Пловдивския окръжен съд в рамките на продължения от съда срок. Предвид изложеното въззивното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 1274 от 24.06.2014г. по в.ч.гр.д. № 194/2014г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 1274 от 24.06.2014г. по в.ч.гр.д. № 194/2014г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: