Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 14.12.2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Росица Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2221/2016 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. С. В. срещу решение № 162 от 22.01.2016г. по в. гр.дело № 2102/2015г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №16650 от 05.09.2014г по гр.д. № 13520/2010г на Софийски градски съд Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, изтъкват се допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд е следвало да обсъди довода за допуснати съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд по събиране и оценка на доказателствата и да допусне допълнително поисканите с въззивната жалба свидетели . Без да е обсъдил възраженията и без да е основал решението си на приетите от него обстоятелства , в нарушение на чл.236,ал.2 ГПК Софийски апелативен съд е препратил към мотивите на първата инстанция . Материалният закон е приложен неправилно , тъй като не е взета предвид забраната на чл.152 ЗЗД . Софийски апелативен съд е потвърдил уважаването на предявен срещу Г. С. В. иск на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД , при обявяване за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на нейн собствен недвижим имот – апартамент в [населено място] , като не е обсъдил възраженията за недействителността му , основани на чл.152 ЗЗД. Ответницата с оспорвала действителността на предварителния договор, като сключен за да обезпечи нейн паричен заем с ищеца по начин , противен на закона. Намерението не е било да се продава имота, а да се гарантира заема. В тази връзка, по делото на първа инстанция е приет като писмено доказателство документ , издаден от заложна къща и е допуснат до разпит един свидетел , но не за всички посочени в твърденията на ответницата обстоятелства. Въззивния съд е изтъкнал, че приложената от ответницата разписка , издадена от заложна къща „ А. 05”-София удостоверявала оставянето на вещ за съхранение и дължима сума в размер на 1860 лева , но длъжникът не е посочен , а показанията на разпитания в първа инстанция свидетел не установяват да е било уговорено ,че предварителния договор ще обезпечи връщане на заем. Ответникът по касационната жалбаЛюбомир Р. Ц. не е заявил становище С определение №537 от 28.06.2016г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос , за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235 ал.2 и ал.4 ГПК като изложи мотиви ,в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на ответника- жалбоподател , да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят писмено отражение в мотивите , дори при позоваване на чл.272 ГПК . По изведения въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото, въззивният съд е сезиран както с проверка на обжалваното първоинстанционно решение , така и в качеството му на решаващ съд . Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд и за настоящия случай ,съгласно ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС . При решаващ извод на въззивната инстанция относно условията съдът да се произнесе с конститутивно съдебно решение по иска на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД , като го уважи , решението следва да съдържа обсъждане не са само на обстоятелствата, на които е основан иска ,а и на възраженията на ответника за нищожност на предварителния договор като сключен да обезпечи паричен заем , предвид забраната на чл.152 ЗЗД . Това означава да се преценят в съвкупност доказателствата , ангажирани в подкрепа на възражението , дори те да са само косвени, както и да се обсъдят доводите на защитата за връзката между фактите , независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272ГПК. Като не е обсъдил оплакванията на въззивната жалбоподателка и наред с това не е обсъдил в цялост и взаимна връзка доказателствата в подкрепа на нейните твърдения , въззивният съд не изпълнил служебните си задължения и в двете указани в задължителната практика на ВКС насоки . Предвид изложеното , касационната жалба на Г. С. В. е основателна. Въззивинят съд е дал противното разрешение на поставения правен въпрос във връзка с прилагането на чл. 272 ГПК и чл. 235 ал.2 , ал.4 ГПК. Не само преките доказателства могат да обосноват извод за пълно и главно доказване. За да се направи съответен на обстоятелствата по делото извод за връзка между фактите , необходимо е било да се обсъдят и косвените доказателства, макар те установяват странични обстоятелства , но преценени в съвкупност с другите , могат да служат за установяване на основния факт . Във веригата от косвени доказателства се изследват и онези факти , които косвено установяват други (индиции), непосредствено свързани с основния факт (реш. №226/2011г по гр.д №921/2010г ІV г.о). След като е приел , че представения от ответницата документ „ разписка за получаване на заложена вещ по код473Р оставена за съхранение пари в брой” е издаден от заложна къща и че документът засвидетелства едно парично задължение с „дължима сума1860 лева към 06/05/2009г” ,въззивният съд е следвало да си изясни с каква цел е издаден документа, какво действително е засвидетелствано в него - залагане на вещ , получаване на парична сума от издателя на „разписката” , или задължение за връщане на парична сума към посочената дата от лицето , на което издателят е предал документа , като в тази връзка се обсъди защо подобен документ е в държание на ответницата и има ли отношение това към подписания от нея предварителен договор на 06.04.2009г. Договорът , дал основание за предявяване на иска , удостоверява платен от купувача и ищец по делото Л. Ц. задатък от 1500 лева , при задължение окончателният договор да се сключи след един месец , а именно на 06.05.2009г , когато е и падежът на сумата по „разписката”. Въззивният съд е оставил е без обсъждане и доводът за друго косвено доказателство , че ищецът има своя регистрината фирма (Е.) на адреса , посочен от издателя на документа.За показанията на свидетеля Е. ,изслушан пред Софийски градски съд по искане на ответницата , въззивният съд е изтъкнал липсата на възприятия у свидетеля с пряко доказателствено значение за сключен между страните договор за паричен заем , поради което в нарушение на процесуалните правила е оставил без обсъждане значението им на косвено доказателство , при конкретно засвидетелстваните факти . Въззивният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение,изтъкнато в жалбата.С определение по доказателствата от 22.11.2011г първоинстанционният съд не е допуснал разпит на искания от ответницата свидетел в частта ,в която се твърди ,че предварителният договор обезпечава задължение на заемополучател , тъй като по същество има възражение за симулация , а не са налице условията на чл.165 ,ал.2 ГПК. Свидетелят Е. е бил изслушан при постановеното ограничение , но Софийски апелативен съд е изтъкнал в решението ,че показанията му не доказват и обстоятелства , за които същият не е бил разпитван. Съществено процесуално нарушение е , че въззивният съд не е уважил в една част искането на въззивната жалбоподателка за допускане на гласни доказателства пред въззивния съд , на основание чл.266 ал.3 ГПК. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на ограниченията при допускане на гласни доказателства при разкриване на симулация в чл. 164, ал.1 т.6 ГПК за случай , при който с възражение се заявяват обстоятелствата по 152 ЗЗД .Това е накърнило правото на защита на ответната страна . За установяване заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства . Разяснението в реш. № 461 от 16.01.2012г по гр.д №1206/2010г , ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, споделяно като правно разрешение и от настоящия състав на ВКС ІІІ г.о , е било приложимо в настоящия случай . Налага се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд .На въззивната жалбоподателка следва да бъде допуснат един свидетел, както е било поискано с отговора на исковата молба. Неправилно първоинстанционният съд е ограничил ответницата в доказателствените средства , като не е допуснал свидетелят да бъде разпитван за обстоятелства , по отношение на които гласни доказателства са допустими. Това процесуално нарушение обуславя възможност за страната допълнително да ангажира същия свидетел , или друг свидетел за обстоятелствата , свързани с нейните твърдения. В тази връзка въззивният съд , при новото разглеждане на делото , следва да прецени съгласно чл. 266 , ал. 1 ГПК дали искането на въззивната жалбоподателка за „преразпит”на изслушания свидетел , така и на още един свидетел, не нарушава забраната за посочване на нови доказателства, ако бъде изцяло уважено . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение № 162 от 22.01.2016г. по в. гр.дело № 2102/2015г. на Софийски апелативен съд Връща делото на Софийски апелативен съд, за ново разглеждане от друг състав . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: