4 Р Е Ш Е Н И Е № 61 С., 02.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря А. Б., като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4165/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1 от 05.01.2015г., постановено по настоящото дело № 4165/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, от 10.04.2014г. по в.гр.д. № 986/2014г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 26.07.2013г. по гр.д. № 11854/2013г. и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от Ц. Г. Г. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос налице ли е бездействие на работника, ако не му е дадена възможност да се снабди с медицински документи и да ги представи на работодателя при декларирано заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Ответникът [фирма] [населено място] в представения писмен отговор и чрез пълномощника си адв. М. Г. моли въззивното решение да се остави в сила. Претендира разноските по делото. По поставения въпрос ВКС намира следното: Касационно обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение на приложеното решение № 168/11.06.2012г. по гр.д. № 1113/2011г. ВКС, ІІІ г.о., с което по въпроса за характера и предпоставките на предварителната закрила по чл.333, ал.1,т.3 от КТ е прието, че за прилагане на закрилата е достатъчно към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по Наредбата. Н. състав на ВКС споделя напълно това становище, изразяващо актуалната практика на ВКС по прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли предявените от Ц. Г. Г. против „Център за градска мобилност ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че ищецът е извършил описаното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на трудовите си задължения. Относно довода на ищеца за нарушение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987г. като е поискал от ищеца да представи медицински документи, удостоверяващ декларираното от него заболяване захарен диабет, но тъй като такива не са представени ищецът е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, пради което той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Приел е, че отказът да се предостави при поискване от работодателя информация и документация по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. е проява на недобросъвестност от страна на работника, стига да не се касае за новопридобито или установено след това заболяване. Вината на работника и служителя се предполага, като тя в гражданското право е неполагане на дължимата грижа. В заключение съдът е приел, че е налице бездействие от страна на работника, като работодателят е предприел всички нужни действия за спазване на процедурата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което не е нарушена предварителната закрила. В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Развити са съображения, че касаторът е страдал от захарен диабет към момента на уволнението, но работодателят не му е дал възможност да представи медицинска документация за декларираното във връзка с уволнението заболяване. С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. В декларацията за събиране на предварителна информация за обстоятелствата по чл. 2 от Наредба № 5/1987г., попълнена от касатора Ц. Г. Г. на 07.03.2013г., същият е посочил, че страда от захарна болест /диабет/, но няма решение на ТЕЛК. Във връчената му в същия ден заповед за дисциплинарно уволнение също е посочил, че има заболяване „захарен диабет”. От представените по делото амбулаторен лист от 09.03.2013г. и етапна епикриза за периода от 01.08.2010г. до 30.05.2013г. се установява, че Ц. Г. е фамилно обременен със захарен диабет ІІ тип – т.е. към момента на уволнението работникът е страдал от заболяване, включено в Наредба № 5/87г., при което се ползва с предварителна закрила при уволнение на посочените в чл. 333, ал.1, т. 3 КТ основания за уволнение, между които е и дисциплинарното уволнение. Предварително съгласие за уволнението от инспекцията по труда не е поискано от работодателя. Напротив, същият е счел, че „лицето не се ползва със закрила по чл. 333 КТ”, както е отразено в заповедта за уволнение. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че работодателят е предприел всички необходими действия за спазване на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ, но предварителната закрила не е осъществена по вина на уволнения работник който е осуетил произнасянето на ТЕЛК. При декларирано заболяване по Наредба № 5/87г. работодателят следва да даде възможност на работника/служителя да представи медицински документи, но дори и липсата на такива не е пречка същият да се изпрати за мнение на ТЕЛК. Съгласно чл. 4. (1) от същата Наредба, трудово-експертната лекарска комисия изготвя мнението си в експертно решение въз основа на представената медицинска документация, но ако за изясняване здравословното състояние на работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване. В случая не е налице недобросъвестно поведение от страната на уволнения работник, поради което същият се полза от закрила при наличието на заболяването „захарен диабет”. Липсата на медицинска документация не е основание да се откаже закрилата, при положение, че са налице данни за наличието на заболяването към момента на уволнението. Изложеното налага отмяна на въззивното решение поради материална незаконосъобразност и решаване на спора от настоящата инстанция. Поради нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и на основание чл. 344, ал. 3 КТ уволнението следва да се отмени като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество, и ищецът да се възстанови на заеманата преди уволнението работа. Следва да му се присъди и обезщетение за оставането без работа поради уволнението в размер на 4331,22 лв. въз основа на данните от трудовата книжка и представения фиш за работна заплата за м. февруари 2013г. /от който е видно, че основното трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж възлиза на 1170,60 лв./ и предвид влизане в сила на първоинстанционното решение поради липса на въззивна жалба от ищеца в частта, с която искът е отхвърлен над този размер. На ищеца следва да се присъдят и разноските по делото за трите инстанции в размер на 662 лв., а ответникът следва да се осъди да заплати на ВКС 273,25 лв. държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, АО, от 10.04.2014г. по в.гр.д. № 986/2014г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Ц. Г. Г., ЕГН [ЕГН], извършено със заповед №РД-12-03-03/07.03.2013 г. на изпълнителния директор на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ц. Г. Г. на заеманата до уволнението длъжност „Контрольор автомобилен транспорт - скоби” в [фирма]. ОСЪЖДА [фирма], да заплати на Ц. Г. Г., ЕГН [ЕГН], сумата 4331,22 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 08.03.2013 г. – 27.06.2013 г., както и сумата от 662 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати сумата от 273,25 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: Членове: